Худайбия

Още веднъж да припомним, че Пратеника на Аллах бил далновиден и неповторим лидер. Той нямал равен на себе си по отношение на реализирането на идеите си. Могат да се дадат редица примери във връзка с това, но ние ще се задоволим само с един. Ибн Исхак разказва:

През шестата година от Хиджра Пратеника на Аллах обещал на сподвижниците си, които преживявали душевен подем, да ги заведе на поклонение умре в Мекке. Така, от една страна, щяло да се сложи край на дългогодишната носталгия на мухаджирите по родния им край, а, от друга страна, това щяло да зареди мюсюлманите с духовна енергия. С подобно намерение Пратеника на Аллах събрал около хиляда и четиристотин свои сподвижници и поел към Мекке.

За да предприеме предпазни мерки и с разузнавателна цел, Пратеника на Аллах предварително изпратил човек от племето Хузаа в Мекке, понеже там знаели, че той не е мюсюлманин. Според разузнавателните сведения курайшите събрали всички племена и свикали събрание, на което единодушно решили да не допуснат мюсюлманите в Мекке.

Да, курайшите били твърдо решени да не допуснат мюсюлманите в града, дори и ако се налагало да използват оръжие, и изпълнили заканата си. Войниците завзели местността Белядин. Отряд от около двеста души под командването на Халид ибн Велид и Икриме ибн Ебу Джехил стигнали до Кура ул-Гамим, намираща се между Рабиг и Джухфа. След като научил за това, Пратеника на Аллах дал заповед на мюсюлманите да се насочат натам. Когато Халид видял мюсюлманите, незабавно се върнал в Мекке и съобщил за идването им. В това време Пророка и сподвижниците му стигнали до Худейбие - местност на разстояние около 50-60 км от Мекке. Всъщност преди на това място имало кладенец, наричан Худейбие, а по-късно около местността възникнало село със същото име.

1. Чудото с водата

Там, където мюсюлманите се установили, нямало вода. Когато започнали да изпитват остра жажда, те се обърнали към Пратеника на Аллах и го попитали какво да предприемат. Той изкарал стрела от колчана си, сложил я на лъка и я забил на дъното на кладенеца. В същия миг от дупката бликнала вода и кладенецът започнал да се пълни. Това било истинско чудо. В момент, когато сподвижниците изпаднали в дълбока нужда, Аллах Всевишния извършил поредното чудо чрез своя Пратеник.

Така проблемът с липсата на вода бил решен.

2. Посланиците

Въпреки че племето Хузаа не приело исляма, то било съюзник на мюсюлманите. Когато разбрали какво се планира в Мекке, няколко души от тях отишли при Пратеника на Аллах и му разказали какво се готви там. Сред тях бил и Будайл ибн Варака. Той приел исляма едва след завземането на Мекке. Пратеника на Аллах имал доверие в него, поради което го изпратил в Мекке, за да им съобщи, че целта на идването му ще бъде единствено поклонението умре.

Будайл предал това послание на първенците на Мекке. Сред тях бил и Урве ибн Месуд ас-Сакафи, който намерил предложението за уместно. Урве пожелал лично да се срещне с Пратеника на Аллах и първенците на Мекке го натоварили със задачата да отиде и да разговаря с Пророка.

3. Хората, които се променили

Урве отишъл при нашия Пророк. По време на разговора си с него по стар арабски обичай той се опитал да докосне блажената му брада. В този момент някой силно го ударил по ръката. Това бил племенникът му Мугира ибн Шуба, Аллах да е доволен от него, който му рекъл: "Не докосвай чистата брада на Пратеника на Аллах с мръсните си ръце! Ако още веднъж се опиташ, ще откъсна ръката ти." Урве стоял като вцепенен. Няколко месеца преди това Урве платил откуп заради извършено от Мугира престъпление. Колко се бил променил племенникът му след приемането на исляма. Направило му впечатление и как сподвижниците почитали дълбоко Пратеника на Аллах. След като се върнал в Мекке, той споделил възхищението си от посещението с думите: "Видял съм много владетели като Хосроя, Цезаря и Негуса. Но никой от тяхната свита не е проявявал подобно уважение към своя господар, както сподвижниците на Пророка Мухаммед спрямо него. Послушайте ме и оставете този човек на мира." Срещата не дала резултат. Пратеника на Аллах изпратил при курайшите Хираш ибн Умеййе. Но те го нападнали и убили камилата му. Посегнали и на живота му, но някой от родовете, които му били съюзници, го спасили.

4. Осман, Аллах да е доволен от него, в ролята на посланик

Налагало се Пратеника на Аллах да изпрати друг посланик при курайшите. Той предложил това на хазрети Омар. Но Омар имал много врагове в Мекке. Било доста съмнително дали неговото отиване ще бъде от полза за постигане на примирие. След като Омар изтъкнал пред Пророка какво мисли по въпроса, било взето решение в Мекке да бъде изпратен хазрети Осман.

Курайшите задържали Осман и го затворили. По едно време дори плъзнала мълва, че е убит. И понеже Осман не се върнал в очаквания срок, всички повярвали на този слух. Пратеника на Аллах призовал мюсюлманите да му дадат обет за вярност. Той седнал под едно дърво и всички идвали при него да положат обет, като поставяли ръка върху ръката на Пророка. По-късно дървото било наречено Ридван. То било отсечено по време на халифа Омар, който се опасявал мюсюлманите да не го обожествяват.³⁴⁴

5. Сподвижниците дали обет, че ще следват Пророка до смърт

Щом чули, че Пророка иска всички да дадат обет, сподвижниците мигновено се отзовали на призива му и се врекли, че ще останат верни на делото до смърт. Да, с изключение на един недъгав човек, всички се събрали около Пратеника на Аллах и стиснали блажената му ръка.³⁴⁵

Останал само един, който бил в Мекке и за когото не били сигурни дали е жив. В този момент Пратеника на Аллах сякаш отново преодолял границите на времето и пространството, които сякаш се стопили и той хванал ръката на Осман, Аллах да е доволен от него, надалеч от тях. Пророка първо вдигнал дясната си ръка, а после лявата, след което рекъл: "Това е моята ръка, а това е ръката на Осман. Бъдете ми свидетели, че давам обет вместо Осман, Аллах да е доволен от него."³⁴⁶

Колко свещен бил този обет, тъй като лично Пратеника на Аллах бил довереник на Осман.

Проблемът бил сериозен и всички силно се развълнували. Напрежението сред сподвижниците растяло и гневът им бил готов да се отприщи. Единствено Пратеника на Аллах запазил спокойствие и равновесие. Впрочем душата му бушувала като вулкан, но благодарение на свръхестествената си воля той потискал вулкана да не избухне и да не бълва лава навред. Каква желязна воля е имал Пророка!

6. "Положението се улесни."

В този напрегнат момент Пратеника на Аллах забелязал, че в далечината се вдига облак от прахоляк. Малко по-късно се задал Сухейл. Пророка го познавал добре и обръщайки се към сподвижниците, рекъл: "Положението вече се улесни. Курайшите нямат друг избор освен да се споразумеят с нас." Забележително е как Пратеника на Аллах от пръв поглед вниквал в душите на хората, поради което предсказал и благополучния изход от ситуацията, след като видял Сухейл. Още при пристигането на Урве Пророка изтъкнал, че курайшите имат намерение да сключат споразумение, но окончателното потвърждение на мнението му настъпило с появата на Сухейл. Начинът, по който се развивали събитията, доказвал истинността на Пратеника на Аллах. Сухейл заявил, че идва да сключи споразумение с мюсюлманите. Всъщност Пратеника на Аллах желаел именно това.

7. Споразумението при Худейбие

На пръв поглед клаузите от споразумението при Худейбие били изцяло в ущърб на мюсюлманите, но с оглед на крайния изход от сключването му Коранът го окачествява като победа.

Сухейл смятал, че постига голям успех, заставяйки Пророка да направи твърде много компромиси, поради което поставял на дневен ред дори и най-незначителните въпроси.

Например още в началото той възразил срещу това, споразумението да започва с традиционната формула Бесмеле, сиреч Бисмилляхиррахманиррахим ( В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния). Сухейл настоял то да се замени с Бисмикяллахумме (В твоето име, о, Аллах) Пророка се съгласил.

Сухейл не приел в споразумението да бъде написано и определението Пратеника на Аллах, възразявайки: "Ако вярвахме, че ти си Пратеник на Аллах, нямаше да има нужда от подобно споразумение." Пророка казал на Али вместо Пратеника на Аллах да напише сина на Абдуллах, но в първия момент хазрети Али не посмял да стори това. Той не успял да събере сили и да зачеркне думата Пратеник, след което лично Пророка я зачеркнал и наредил на хазрети Али да напише "Мухаммед, сина на Абдуллах".³⁴⁷

Клаузите на споразумението породили доста спорове. Сухейл отказвал да подпише, докато не били приети исканията му. Но Пратеника на Аллах знаел, че това споразумение ще донесе големи ползи на исляма, поради което се съгласил с повечето искания на меккенците, въпреки че по лицето му се четяло недоволство.

В споразумението били включени следните клаузи:

• В годината на подписването на споразумението мюсюлманите ще се върнат обратно, без да посетят Мекке.
• Мюсюлманите ще имат право да посетят Мекке чак на следващата година, а срокът на пребиваването им там ще е три дни.
• При посещението си мюсюлманите нямат право на друго оръжие освен традиционните мечове, които трябва да са поставени в ножниците.
• Онези, които поискат да се преселят от Мекке в Медине, няма да бъдат приети, а които желаят да се върнат обратно в Мекке, няма да бъдат спирани. (Това означава, че ако някой мюсюлманин пожелае да отиде в Медине или да се присъедини към останалите мюсюлмани, той незабавно ще бъде предаден на курайшите).
• Арабските племена ще имат право по собствено желание да се присъединяват към когото поискат.
• Хазрети Омар бил потресен от споразумението

Както се вижда, на пръв поглед всички клаузи на споразумението били в ущърб на мюсюлманите. Особено клаузата за предаването на мюсюлманите в ръцете на курайшите твърде много вълнувала вярващите. Поради тази причина хазрети Омар, Аллах да е доволен от него, не се сдържал, явил се при Пратеника на Аллах и го запитал: "Ти не си ли Пратеник на Аллах?" Пророка запазил спокойствие дори и в този миг и отговорил на всички въпроси на Омар.

• Да, аз съм Пратеник на Аллах.
• Ние не сме ли на прав път?
• Да, нашият път е правилен.
• Тогава защо приемаме подобно унижение?
• Аз съм пророк на Аллах и не мога да се противопоставя на волята Му.
• Ти не каза ли, че ще посетим Кябе?
• Да, казах. Но не казах, че ще е тази година.

Яростта на Омар не стихнала. Той отишъл при хазрети Ебу Бекр и му задал същите въпроси. Отговорите на Ебу Бекр също били в стила на Пророка.

По-късно Омар изпитал дълбоко разкаяние за постъпката си. Кой знае колко милостиня е раздал, колко е постил и се покайвал, за да поиска опрощение от Аллах. Да, той истински се разкаял за думите си.

9. Ебу Джендел, Аллах да е доволен от него

Нека се върнем на темата. По време на преговорите за подписване на споразумението при Худейбие при Пратеника на Аллах дошъл синът на Сухейл Ебу Джендел, влачейки оковите си. Той бил в тежко състояние и паднал пред Пророка. Сподвижниците не издържали пред тази тъжна гледка и започнали да плачат. Чашата на търпението им преляла. Сухейл рекъл: "За да бъде валидно споразумението, първото условие е да предадете сина ми на мен." Сърцераздирателните гласове на мюсюлманите в този момент наподобявали плача на майка, изгубила рожбата си. Пратеника на Аллах също не успял да сдържи сълзите си. Поискали от Сухейл да се откаже от своите претенции, понеже споразумението все още не било подписано. Но той отказвал и настоявал да предадат сина му. При това положение Пратеника на Аллах със сълзи на очи върнал Ебу Джендел. Но в същото време прошепнал на ухото му следната блага вест: "Много скоро Аллах ще избави теб и останалите в твоето положение." Така и станало.³⁴⁸

10. Ебу Басир и приятелите му

След подписването на споразумението при Худейбие Ебу Басир и Утбе ибн Есид, който е известен с миналото си, избягали от Мекке и потърсили убежище при Пратеника на Аллах. Непосредствено след това курайшите изпратили двама души в Медине за да върнат обратно Ебу Басир и Пратеника на Аллах го върнал. Но по пътя Ебу Басир убил един от придружителите си, а другият едва се спасил и избягал.

Ебу Басир отново се върнал при Пророка. Ала Пратеника на Аллах не го приел в Медине, като казал: "Един пророк трябва да държи на думата си." При това положение Ебу Басир се установил в Ис, в близост до Зулмерве. После мюсюлманите, които били в трудно положение в Мекке, научили за него и постепенно започнали да бягат при Ебу Басир. Това се превърнало в кошмар за жителите на Мекке. Ебу Басир и другарите му започнали да представляват сериозна заплаха за меккенските кервани, които е трябвало да минават оттам по търговски дела.

Меккенци се обърнали към Пратеника на Аллах с молба мюсюлманите да бъдат приети в Медине. Така клаузата от споразумението при Худейбие, която най-много притеснявала мюсюлманите, била отменена лично от хората, които я предложили. Това означавало явна победа.³⁴⁹

Впрочем след подписването на споразумението при Худейбие била низпослана сура "Победата", в която споразумението се окачествява като "явна победа".³⁵⁰

Пратеника на Аллах бил доволен от развоя на събитията. Онова, което минавало през ума му, се осъществявало с времето и всички проблеми се решавали. Всъщност в Худейбие той извоювал победа срещу противника и възелът на проблемите започнала да се разплита още там, но от гледна точка на външните причини и обстоятелства, породени свише, резултатът се проявявал едва сега. Храбрите сподвижници от връх Сифу-л Бахр, които олицетворявали смелия дух, сега пристигали в Медине, точно както Пратеника на Алах е дошъл, преодолявайки сениййету-л Веда (връх Веда). Начело с Пророка жителите на Медине посрещнали и тях с песните, възхваляващи връх Веда. Недалновидните неверници сами нарушили правилата, създадени от тях. В бъдеще те щели да упражнят насилие над едно племе, включено в съюза на Пророка, щели да убият четеца му и така щели сами да нарушат правилата, които обещали да спазват.³⁵¹ Завземайки Мекке, Пратеника на Аллах щял лично да постигне голямата победа, която била възпрепятствана от споразумението при Худейбие.

344 İbn Sa'd, Tabakat, 2/100.
345 İbn Hişam, Sire, 3/330.
346 A.g.e.
347 При подписването на споразумението при Худейбие Пророка наредил на хазрети Али да напише: "Това е споразумение, сключено между Пратеника на Аллах и народа на Мекке." Но курайшите не били съгласни Пророка да бъде окачествяван като пратеник и възразили с думите: "Ако вярвахме, че ти си пратеник на Аллах, не бихме ви попречили да влезете в Кябе." Те настояли да се напише следното: "Това е споразумение между Мухаммед, сина на Абдуллах, и народа на Мекке." И Пророка Мухаммед, мир нему, се съобразил с искането им.
348 İbn Hişam, Sire, 3/321-333; İbn Kesir, el-Bidaye, 4/188-193.
349 İbn Hişam, Sire, 3/337-38.
350 İbn Hişam, Sire, 3/334.
351 İbn Hişam, Sire, 4/32-37.

Tweet

Whatsapp