Ползите от споразумението при Худайбия
Разказвайки за това събитие, се опитах да стигна до едно важно заключение - за ползите от споразумението при Худейбие. Пратеника на Аллах подписал споразумение. Какви били ползите за мюсюлманите от този мир?
1. Приелите исляма
По време на този мирен период Халид ибн Велид, Аллах да е доволен от него, наричан още Меча на исляма, станал мюсюлманин.
Халид ибн Велид бил непобедим в боя. Така и трябвало да бъде. Не било възможно той да бъде накаран да приеме исляма със силата на меча, тъй като бил горда личност, а гордостта му впоследствие се превърнала в мюсюлманско достойнство. Освен това Всевишния Аллах опазил този несравним бъдещ ислямски пълководец и подготвил почвата за встъпването му в новата религия. Ако не било това мирно време, как щели да се стопят ледовете в сърцето на Халид?
След като в Мекке вече нямало с какво да се занимава, Халид, който се отличавал с борбен дух, намерил време да размишлява. Ощетяването на мюсюлманите със споразумението при Худейбие и начинът, по който те осъществили поклонението умре на следващата година, оказало дълбоко въздействие върху Халид и хората, мислещи като него. Да, това мирно време било период на пречистване за него. Не след дълго той отишъл при Пратеника на Аллах и заявил, че му се покорява.352 В резултат на това покорство той се превърнал в Меча на исляма. Впрочем Пратеника на Аллах се надявал това да се случи. Амр ибн Ас, Аллах да е доволен от него, също бил сред хората, приели исляма в този период.353 Монотонният живот и еднообразието, което настъпили след споразумението при Худейбие, отегчило напълно тези храбри и смели мъже на бойното поле. Те предпочели действието и преминали на страната на Пратеника на Аллах.
Осман ибн Талха, Аллах да е доволен от него, също е сред великите личности, приели исляма по това време. През целия си живот Осман ибн Талха държал ключовете на Храма на Аллах (Кябе). По-късно Пророка пак ги поверил в неговите ръце. Въпросните личности били хора, които със своя военен и политически гений побеждавали армиите. Ето, те осъзнали себе си чак в благоприятната атмосфера на онова мирно време.
2. Кябе не може да бъде под ничий контрол
Дотогава курайшите гледали надменно на всички и не позволявали на никого да се доближава до Кябе, изричайки: "Храмът е наш." Всеки, който искал да посети Кябе, се задължавал да плати определена сума. В противен случай посещението било невъзможно.
Ала в споразумението, което курайшите подписали с Пратеника на Аллах, те не поставили такова условие, което било голяма грешка и пропуск от тяхна страна. След като на следващата година мюсюлманите посетили Кябе, без да плащат никаква сума354, останалите племена също се пробудили. Това означавало, че курайшите не са единствените господари на Кябе. Ако е така, как е било възможно мюсюлманите, пристигащи от Медине, да посещават храма, без да плащат такса? В такъв случай защо и те да не искали да се възползват от същото право. Тази идея се пробудила у всички и станало ясно, че курайшите не са единствените господари на Кябе. Така през следващите години всички започнали да посещават Кябе, без да срещат пречки, и свободно изпълнявали ритуалите си.
3. Служенето на религията е възможно в мирна обстановка
С подписването на споразумението било гарантирано, че през следващите десет години курайшите няма да представляват заплаха за мюсюлманите. Този десетгодишен период бил много важен за тях. Пратеника на Аллах имал възможност да изпрати на различни места сподвижниците си, които възпитал в това време, за да разпространяват религията. Това означавало, че гласът на исляма ще бъде чут по целия Арабски полуостров. Да, вече навсякъде се издигал гласът на Корана и всички се втурвали към исляма. Ето как Свещеният Коран благовества за това събитие: "...и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах..." (110: 2). За десет години щяло да се възпита ново поколение. Курайшите не осъзнавали каква възможност били предоставили на мюсюлманите. Ако били наясно с това, нямало да подпишат споразумението. През този период мюсюлманите се издигнали духовно и броят им се увеличил. Встъпващите в исляма, от една страна, укрепвали надеждите, а, от друга, засилвали военната мощ на мюсюлманите. Един ден те щели да застанат пред портите на Мекке и курайшите нямало да имат никакъв избор.
4. Хората опознали исляма
Преди споразумението при Худейбие хората от двете страни не общували помежду си. Те се срещали единствено на бойното поле, където говорели мечовете. С настъпването на мирния период езичниците започнали да общуват с мюсюлманите. Хората, които дотогава не познавали исляма, не скривали възхищението си от новата религия. Животът в Медине не бил различен от райския живот и който ставал свидетел на това, се омайвал. Абдестът, езанът, колективното отслужване на молитвите и душевният мир и спокойствие на мюсюлманите спечелвали меккенците и ги привличали към исляма. Благодарение на мира, сключен при Худейбие, почти не останал дом, в който гласът на исляма и посланието на Корана да не са проникнали. Те нямало да проникнат единствено в дома на Ебу Джехил, ако бил доживял до този ден. Затова споразумението при Худейбие било победа за мюсюлманите преди завземането на Мекке.
Да, Пратеника на Аллах знаел много добре как да постъпва и какво да предприема. Действията му стигали дотам, докъдето стигала прозорливостта му. Благодарение на това Пророка се изправял срещу трудностите и решавал всички проблеми.
5. Ислямът бил официално признат
Вследствие на споразумението при Худейбие всички племена и родове започнали да приемат факта, че градът-държава, оглавяван от Пророка Мухаммед, е в състояние да подписва споразумения и договори с другите. Както днес новосъздадените държави или страните, обявили независимостта си, получават статут на автономна държава, след като бъдат признати от останалите държави, и използват това като референция в международните отношения, така и Пратеника на Аллах получил признание, след като успял да сключи споразумение. Щом курайшите го признали, какво пречело и в ат-Таиф да го признаят? И този процес продължил.
Пратеника на Аллах бил чудна личност, която умеела да извоюва победи една след друга, и да извлича полза дори от споразумение, подписано при много тежки условия. Няма съмнение, че да се подготви почвата за подобни победи и да се вземе решение, без да има време за размисъл, е свръхчовешка способност и постижение, което можем да наречем чудо. Това е най-яркото доказателство за пророчеството на Пратеника на Аллах. Защото историята не познава личност, колкото и гениална да е тя, която да подпише споразумение с много тежки условия, и да превърне това в победа. Такава победа е свързана със сила, воля и знание, които надхвърлят човешките възможности.
6. Пророка бил покровителстван от Аллах
Да, като се вземат предвид проблемите, които той решил, не е възможно да не се забележи, че зад него стоял Всемогъщия, който властва над всичко сътворено.
Освен това фактът, че Пророка с лекота решавал дори и най-сложните проблеми, ни показва, че зад него е стояла десницата на Всемогъщия, Той го покровителствал, защитавал и сякаш казвал: "Той е Мой Пратеник". Виждайки всичко това, ние също изричаме Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е Пратеник на Аллах. Да, Пророка взимал много бързо решенията си и се справял с всички трудности. На какво се дължи фактът, че не се натъкваме на нито една грешна стъпка от страна на Пророка, за което свидетелстват и житията му сияр? Дори и в най-тежките случаи, когато изпадал в безизходно положение, той умеел да превърне загубата в победа, и разочарованието - в оптимизъм. Да, Пратеника на Аллах бил способен да превърне провала в успех, загубата - в победа, и поражението - в завоевание. Той сякаш прокарал нова линия на действие, различна от процеса на случващите се събития и от тяхното естество. Ала това било присъщо на Всевишния Аллах. В Корана се казва: "А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите." (37: 96). Аллах, да е славно името Му, е сътворил делата Си чрез ръката на най-съвършената, най-достойната и най-добродетелната личност. И защо? За да ни каже следното: "Знайте, че това е Моят раб и Моят Пророк." И за да ни покаже, че го подкрепя във всичките му дела. Всевишния сякаш ни казва: "Дори да е сам, той ще ви победи, даже да наброявате милиони." Защо? Защото Аз го подкрепям с мощта Си. "Няма по-силен и по-могъщ от Всеславния и Всемогъщия Аллах."
Той е подкрепян от Мен и никой не трябва да забравя, че борбата срещу онзи, зад когото стои Аллах, е опълчване срещу Аллах. Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не е победен и няма да бъде победен. Онези, които копнеят да го оборят, изпадат в противоречие с разума и сърцето си. По-точно това са нещастници, отдали се на неосъществими фантазии. Аллах отправя предупреждения към тези хора, дава им знаци, за да им каже: "Опомнете се, о, хора, които сте прекрачили границата." И ако пак не се опомнят, тогава Всевишния ги сграбчва и им отмъщава.
Да, не е възможно да се поведе борба срещу Пророка Мухаммед. Той е подкрепян от Аллах. Когато съпругите му изразили известно недоволство от него, Аллах го успокоил с думите: "И двете се покайте пред Аллах, защото сърцата ви са се подвели. Но ако си помагате срещу него, то Аллах е неговият Покровител, и Джибрил, и праведните вярващи, и ангелите освен това са [му] помощници." (66: 4). Сиреч, духовните обитатели на небесата те покровителстват. Щом те са твоите помощници, противопоставянето срещу теб е невъзможно дори и с милиони помощници. Който се опита да се възпротиви, той ще удари на камък. Да, Аллах, да е славно името Му, може и да забавя, може да даде отсрочка, за да размислят. Той сякаш им казва: "Вижте, опомнете се, влезте в правия път, за да нямате възражения в Сетния ден." Но както се съобщава и в един от пророческите хадиси, веднъж сграбчи ли ги, те повече не намират спасение.355
352 İbn Kesir, el-Bidaye, 4/272
353 İbn Kesir, el-Bidaye, 4/269
354 İbn Hişam, Sire, 4/12
355 Buhari, Tefsir, Sure, (11) 5
- Създадено на .