Дa обичаш човека
Обичта е еликсир на живота. Човек живее с обич. Тя го прави щастлив и с нея той ощастливява другите около себе си. В речника на човечността обичта е нашата душа. Ние усещаме чувствата си чрез нея. Бог не е създал по-здрава връзка между хората от обичта. В действителност светът е стара руина. Обичта е тази, която я съживява. Тя е султан на хората и джиновете, кралица на пчелите и мравките. И този султан, тази кралица си има свой трон. Кралете и кралиците се избират по определени принципи, за да се изкачат на трона. Но ако има султан, който не се нуждае от ничий избор, това е обичта, която се възкачва на трона в нашето сърце. Човешките сетива са ценни в степента на проява на тази обич. Самата тя обаче е сама по себе си ценна. Благодарение на нея сърцето, която й дава подслон, е най-ценното нещо. Крепостите, пред които се развява знамето на обичта, са завладяни без пролята капка кръв. Господарите на земи, до които са стигнали воините на обичта, са обикновени редници в армията на обичта.
Ако има нещо в този свят, презамърсен от хиляди злини, което да се съхранило чисто, това е обичта. Тя не избледнява, запазва своята красота и привлекателност. Ако има една единствена красавица, това е обичта. Никъде по света, в нито една страна и народ няма нещо по-трайно и по-истинско от обичта.
Обичта е тази, която поражда битието. Ако Бог не притежаваше съзидателна обич, нямаше да има нито луна, нито слънце, ни звезди. Вселената е ода на обичта, а Земята е нейната рима. В книгата на природата постоянно се усеща силното дихание на обичта. Нейното знаме вечно се вее в човешките взаимоотношения.
Обичта на човека към останалите хора, преклонението му към мирозданието, себеопознаването му, откриването на собствените му умения се дължи на това, че той усеща връзката си с неговия Създател. Ако човек е способен да достигне дълбините на собствената си същност, да открие бисерите на дъното в своята душа, той ще знае, че и останалите имат същите достойнства.
Защо да рушим единението между нас, което превръща света в рай и което отваря широко дверите на райските градини! Ако единството е начинът Бог да успее в начинанието си, за какво са тези разногласия и спорове? Кога най-сетне ще освободим душите си от чувствата, които ни отдалечават един от друг, и кога ще поемем по пътя, който ни обединява.
- Създадено на .