Човечността
В поведението си спрямо останалите човек трябва да се ръководи по самия себе си - да желае за другите това, което му доставя радост, и да не забравя, че това, което не харесва, не се нрави и на останалите. Така той ще се предпази от погрешно отношение към околните и няма да ги наскърби.
Когато оцениш стореното ти добро и почувстваш отношение и обич към хората, които са направили добрина, тогава и останалите ще бъдат съпричастни с теб и ще те обичат. „Човек е роб на добрината“, за боящите се от злото най-сигурната защита е доброто.
Зрелостта на човека личи по добрините, които той е в състояние да направи дори и за онези, които са му причинили злини. Да, човек наистина трябва да е добър и човечен спрямо хората, от които е видял зло. Защото не е достойно да се правят злини, да се отговаря на злото със зло - да отговориш на злото с добро е благородно и достойно.
Една от най-големите добрини, които един човек може да стори на друг, е да не забелязва неговите недостатъци. Да се ровиш в тях е непристойно. Непростим грях е да ги обсъждаш наляво и надясно. А да посочиш право в лицето им сторената от тях злина означава да разкъсаш веригата на братството, която ви свързва и обединява.
Онези, които оценяват и най-малката и незначителна добрина, която им е сторена, и които не подценяват собствената си добрина, достигат зрелостта, която ги издига до моралните норми на Бог и която носи мир на съвестта. Такива хора не парадират със собствената си добрина и не се жалват от това, че са били пренебрегнати.
- Създадено на .