Гюлен в статия за NBC News: Коронавирусът промени начина, по който изглежда Рамазан, но това няма да промени вярата ни в Бог
Тази година навлизаме в свещения месец Рамазан в много различна атмосфера. Тази година джамиите ще се затъжат за вярващите, които не се побираха в тях по време на молитвите таравих и преливаха навън. Приятелите и семействата няма да могат да се събират на различни места за вечерите ифтар. Вълнението и суетата, които бяха обичайна гледка по улиците и магазините с наближаването на времето за ифтар сега ще липсват. Въпреки това месец Рамазан започна в четвъртък вечер с молитвата таравих, която ще се отслужва по домовете и семействата се събудиха за утринната закуска сахур.
Докато светът се опитва да се пребори със заразата, наречена коронавирус месец Рамазан ще продължи по свой специфичен начин. В продължение на този свещен месец мнозинството от 1,8 милиарда мюсюлмани по света ще говее от ранни зори до залез слънце, те ще оценят Рамазан като месецът на Корана и ще го прочетат отначало до край, ще положат усилия за доближаване към Всевишния чрез размишления и молитви и ще отправят благодарствени молитви за благодатта, която са постигнали. Тази година към освободените от говеене групи каквито са децата, пътниците, бременните ще бъде прибавена и групата на заразените и страдащите от коронавируса.
Тази година специално ще отправяме молитви както за медицинските работници, които се поставят в риск, полагайки грижи за здравето на хората за да покрият основните им нужди, така и за екипите на спешна помощ и за заетите в сферата на услугите от първа необходимост. Спасяването и поддържането на човешките животи, трудът в полза на хората са сред най-благородните дела при Всевишния. Свещеният Коран сравнява спасяването на един човешки живот със спасяването на цялото човечество. Пророка Мухаммед, мир нему, е казал, че най-благодетелният сред хората е онзи, който им е полезен. Нашата постоянно активна отговорност за помагане на нашите съседи и обкръжение добива нов смисъл тази година. Сега част от нашите съседи е възможно да са заболели, някои сигурно скърбят по загубата на близките си, изпаднали са в нужда или се измъчват от самотата, в известен смисъл е възможно да преживяват душевна криза.
Може би друга отговорност, която ни се полага през този Рамазан е да направим саможертва като не провеждаме планираните по-рано събирания на едно място, да спазваме мерките, които властите са предприели в името на общественото здраве. От една страна, спазването на тези мерки е граждански и човешки дълг, а, от друга, е подчиняване на причините, които Всевишния е спуснал като завеса пред собствените му дела и следователно е продиктувано от уважението към Бога. В тази връзка се налага да прпипомним, че Пророка Мухаммед, мир нему, когото никой не е способен да достигне по отношение на вярата и предаността към Всевишния, още в ранния период на исляма е въвел карантината в местата където има заразни болести.
Ние можем да оползотворим времето, което сме принудени да прекараме по домовете си, докато отмине заразата, като подложим на равносметка връзката ни с Всевшния, със семейството ни и с основните ни ценности. Това принудително отшелничество може би ни освободи от множеството и суматохата, в които ни вкарва общественият живот и може да се оцени като възможност за размишления, споменаване на Бога, нравствена равносметка и отваряне към хоризонтите на познанието. В това отношение се надяваме и служителите към дирекцията по вероизповеданието да изпълнят ангажиментите си.
Освен това тази ситуация ни принуди да използваме Интернет и базиращите се на него технологии. Впрочем младите поколения много преди родителите си овладяха тези технологии. В човешката история личностите, които са се посветили на службата да показват правия път на хората начело с пророците, са използвали постиженията на своето време и данните на културната среда, в която се намирали. В настоящия период наша задача е да предложим на разбираем език и формат на хората, особено на младите чрез съвременните технологии духовните истини и изворите на мъдростта.
Не трябва да забравяме следното, трудностите, произтичащи от битката срещу заразата и обстоятелството, че сме принудени да променим начина си на живот може да тласне някои хора да критикуват другите. В дните, в които посрещаме Рамазан е много важно да се въздържаме от обвиняване и укоряване и да се съсредоточим върху оказването на помощ на нуждаещите се. Не подобава на зрелия човек, подтикван от възникнали в миналото дрязги, да мисли, че някои хора, групи или народи заслужават това бедствие и да ги осъжда.
В допълнение можем да кажем, че в нашия глобализиран свят никой не е в състояние да се абстрахира от сериозните проблеми, било по отношение на околната среда, било по отношение на медицината или икономиката. Сега е време за споделяне на информация и взаимно подпомагане за намиране на решения на проблемите. Сега е времето да осъзнаем взаимната потребност между всички нации и общества като отделни части на глобалната екосистема. Това е времето, в което трябва да разберем, че всички сме част от семейството на човечеството и да покажем висшата хуманна истина, вложена в целта на човешкото сътворение.
Когато навлизаме в месец Рамазан много е важно да храним силна надежда и да се предпазим от черногледството, което тласка човека към леност. Човешката история изобилства от примери за бедствия, които са надмогнати благодарение на общите усилия. И тази напаст ще бъде преодоляна с помощта на Всевишния. В такъв случай, с помощта на Всевишния, цялото човечество може по-бързо да излезе от този тунел, като насочи вниманието си върху възможностите, които ни предлага това бедствено положение.
Тази година, от една страна, месец Рамазан е по-различен в сравнение с предходните години, а, от друга, той ще съхрани своя характер. Той пак ще бъде господарят на единайсетте месеца с говеенето, със задълбочените молитви и молитвите таравих, с прочитането на Корана, с размишленията, със споменаването на Всевишния, с нравствената равносметка, с даването на задължителната милостиня закат и доброволната милостиня садака. Нека Всевишния да ни дари със способността да се възползваме обилно от тази благодатна трапеза.
- Създадено на .