Български общественици и интелектуалци: Всеки глас против тероризма трябва да бъде оценяван
„Човешкият живот е мерилото на истинската вяра“, това изтъква в статията си „Мюсюлмани, да подложим на критичен анализ разбирането ни за вяра“ известният турски интелектуалец Фетхуллах Гюлен. Статията, която породи широк отзвук, бе публикувана във влиятелния френски в. „Монд“. „Ние, мюсюлманите, трябва безпрекословно да отхвърлим тоталитарната идеология, която терористите се опитват да разпространяват, а в замяна на това е необходимо да насърчаваме онова разбиране, което прегръща различията и третира многообразието като богатство. Нашата човешка идентичност стои над етническата, националната и религиозната ни самоличност и такива варварски актове преди всичко нанасят удар по колективната идентичност на човешкия род“, посочва в статията Гюлен. Той изтъква, че мюсюлманите трябва да престанат с конспиративните теории и да се подложат на равносметка. Според него не е достатъчно само да се анатемосва терорът, а мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма. Той смята, че е налице сблъсък между човешката цивилизация и варварството, а не между цивилизациите. Във връзка със статията потърсихме мнението на български общественици и интелектуалци.
Всеки глас, противопоставящ се на тероризма, трябва да бъде ценèн
Доц. Орлин Спасов, СУ, фондация “Медийна демокрация”
Днес всеки глас, противопоставящ се на тероризма, трябва да бъде ценен. Особено когато гласът е влиятелен и може да променя нагласите на големи групи от хора. Най-стойностното в анализа на Фетхуллах Гюлен, който несъмнено е изключително влиятелна фигура, е не просто заклеймяването на тероризма, а анализирането и атакуването на причините, които го пораждат. В своя анализ Гюлен не се изкушава от абстрактна философия. Той успява да пренесе базови философски ценности на нивото на конкретни политически решения. На практика той предлага проект за политика, основан на модерно философско разбиране за ролята на исляма. В ядрото на тази политика е идеята, че няма възможност за справяне с тероризма, без в решаването на проблема да участват мюсюлманските страни. Решението не може да бъде просто внесено отвън. Но за да има такова вътрешно решение, е необходима и преоценка на исляма в контекста на съвременния свят, както и изключване на тоталитарните спекулации с религията. Текстът на Гюлен е важен принос за формулиране на политиките срещу тероризма, но и за по-широко преосмисляне на отношението между религия и политика, за утвърждаването на правата и свободите на личността, за признаване на различията и на върховенството на човешката идентичност.
Проф. д-р Искра Баева, преподавател по съвременна история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”
Призивът на Фетхуллах Гюлен „Мюсюлмани, да подложим на критичен анализ разбирането ни за вярата”, отправен на 17 декември в статията му във френския вестник „Льо Монд”, е това, от което Европа и светът имат най-голяма нужда в момента. Отминалото почти десетилетие и половина от 11 септември 2001 г. превърна борбата с „глобалния тероризъм” (каквото и да се разбира под това понятие) в борба срещу исляма, което представлява огромна опасност от връщане към войнстващите религии, към кръстоносните походи и религиозните войни. Единственият начин да се противодейства на такава катастрофална тенденция и за християнството, и за исляма е да се разграничи вярата от тероризма. Точно това виждам в призива на Фетхуллах Гюлен.
Но все пак трябва да кажа и това, че само призоваване не е достатъчно. Истинските мюсюлмани трябва не просто да се разграничат, а и да започнат да се борят с тероризма, извършван в името на Аллах. Сигурна съм, че само те могат да го направят, защото досегашините военни усилия на светския Запад носят повече вреда, отколкото полза, защото бомбардировките причиняват смъртта на невинни и само подсилват пропагандата на фундаменталистите.
Проф. Евгения Иванова, преподавател в Нов български университет
Най-важното, според мен, в статията е вглеждането навътре, търсенето на причините за радикализацията на някои мюсюлмани у самата общност: инертността и декларативността на съпротивлението срещу терористичните актове, недостатъчно балансираното образование, недостатъчното познаване както на демократичните ценности, така и на самата религиозна доктрина. Импонира ми позицията на Гюлен, че мюсюлманите – и особено техните елити – са длъжни не само да се разграничават от радикалното поведение, но и да създават атмосфера на невъзможност за неговото проявление.
Винаги съм отстоявала мнението, че би трябвало да търсим причините за злото и вините най-напред у самите себе си. Не съм сигурна каква част от западните общества разбира собствената си роля за радикализацията на малцинствата (не само на мюсюлманите), която се изразява в отношението към тях като към „втора ръка хора” – маргинализирани, отхвърляни, отблъсквани. Естествено е – при такова отношение – малцинствата да се капсулират във вътрешния си свят, а някои техни представители – да се радикализират.
За съжаление, разбиращите собствените си вини – и от двете страни – също са малцинство. Мнозинствата предпочитат да се припознават като жертви и мъченици…
Би трябвало да си зададем и въпроса – кои са всъщност двете страни – християните и мюсюлманите или разбиращите и неразбиращите? Търсещите вината у самите себе си или жертвите и мъчениците?
Отговорът на този въпрос ще ни приобщи към позицията на Гюлен: случващото се не е сблъсък на цивилизации, а сблъсък между човешката цивилизация и варварството.
Ако спрем да броим само убитите в Париж, Мадрид или Ню Йорк и обърнем внимание и на погромите, извършвани от Ислямска държава в „собствения” й мюсюлмански свят, вероятно, ще си дадем сметка (заедно с Гюлен), че човешката идентичност е по-важна от верската или етническата.
Иво Христов, журналист
„Сблъсъкът на цивилизациите” беше научно обоснована интуиция, защото историята не подлежи на прецизни прогнози. Днес обаче мнозина започват да представят идеите на Самюъл Хънтингтън като сбъдващо се пророчество, като неизбежност, която тъй или иначе трябва да преживеем. Това е вид интелектуална капитулация, която мислещите хора от всички страни на цивилизационните разломи трябва да преодолеят в името на собственото си спасение. Интелектуалците са призвани да имат панорамен поглед НАД разломите, да общуват през стените. Варварството, опустошението, геноцидът и заличаването на цивилизационните достижения се случват по две причини. На Запад либералната мисъл минира интелектуалния терен с политкоректност, която пречи на осъзнаването на проблема. Западният интелектуалец разсъждава пред огледалото. Не се води от мислите си, а от нарцисизъм: дали изглежда красив (хуманен, либерален) в собствените си очи. Затова е бавен, неадекватен, смутен и безпомощен пред терора. От своя страна ислямският свят не успява убедително да осъди терора. В най-лошия случай го героизира и финансира. По-често му намира смекчаващи вината обстоятелства, исторически алибита, понася го като сприхав роднина, проблемен, но все пак свой. Ислямският свят търси външни обяснения на своите неволи. Такива има, но те са и начин да се прехвърли отговорността за собствената му съдба върху всички останали. Огледално същото прави и крайната десница в Европа и САЩ. Това е обречен подход, прелюдия към „сблъсъка на цивилизациите”, от който никой не може да спечели. Приносът на настоящата статия е, че превъзмогва тази изначална заблуда и поставя цивилизацията над културните, етническите и религиозните разломи. Няма „наш” варварин. А първата стъпка към цивилизацията е заклеймяването на варварството и терора.
Проф. Васил Проданов, УНСС
В интервюто на Гюлен се казва, че трябва да се отхвърлят „радикалните тълкувания на религиозните източници”, с което по принцип съм съгласен. Става дума за определено тълкуване на исляма. Преди години като гост-професор в САЩ се запознах със Сюлейман – докторант от Турция, който правеше дисертация по херменевтика в Католик юнивърсити ъф Америка, завършил преди това специалност философия в Германия. Веднъж в разговор помежду ни той каза: „Аз съм фундаменталист”. Изгледах го изненадано, а той продължи: „Специално съм записал тази докторантура, защото моята мечта е да прочета Корана в истинското му съдържание”. После ми обясни, че това било много трудно, защото в оригинала бил на староарабски, липсвали гласни в думите и написаното имало различни интерпретации. Всъщност не само Коранът, а всяко съчинение може да има различни интерпретации. Ролан Барт, известен френски семиотик и философ на културата, има една знаменита работа, озаглавена „Смъртта на автора”, в която обяснява безкрайно многото възможни интерпретации на един и същи текст.
Оттук нататък стои обаче въпросът откъде идват различията в интерпретациите на религиозните източници, в случая с Корана. Моята теза е, че причините за това не са религиозни и нямат нищо общо с исляма, а са социално-икономически. Ислямският свят насилствено бе вкаран в серия от войни, насилствено са създавани държави, прокарвани граници, имаме висока степен на експлоатация, бедност, разруха. Вътре в него бяха насъсквани едни срещу други сунити и шиити, заради интересите на големи капиталистически държави. Базисният източник на ислямския тероризъм са противоречията на капитализма, а това, че те водят до своеобразен ислямофашизъм, придобиват съответна външна форма, има второстепенно значение. Същото бе и с немския фашизъм, който се появи през 30-те години на XX век в една страна, в която живееха най-много образовани хора в света и е дала десетки гениални имена във всички области – от философията до физиката и техническите открития. Противоречията обаче в резултат на поражението от Първата световна война и кризата през 1929-1933 г. родиха фашизма. И оттук и отговорът на въпроса: трябва да се борим с причините, а не със следствията. Причините са социално-икономически.”
Кристина Христова, журналист, председател на АЕЖ
В статията си Фетхуллах Гюлен прави важен обрат в дискурса за исляма, демокрацията и тероризма. Докато общественият дебат най-често поставя в едната плоскост невъзможността на младежите от мюсюлмански семейства да се интегрират в европейските общества, а в другата – опасността от радикализацията им, то Фетхуллах Гюлен връща главната роля на мюсюлманите в борбата срещу тероризма. Така той ги изважда от клиширания модел, задаван от популистите – да бъдат поставяни или в ролята на жертва, или в ролята на виновници. Гюлен ги поставя в трета роля – ролята на хората, които могат и трябва да носят водеща отговорност в борбата срещу тероризма, който опетнява религията им със зверствата си. Така той посочва и пътя, по който може да бъде намерено решението. Защото именно носенето на отговорност и активното включване на мюсюлманската религия в борбата срещу тероризма може да донесе необходимото самочувствие и притегателна сила за младите мюсюлмани, както и усещането за идентичност и значимост.
Проф. Йордан Пеев, арабист, СУ
Отново, по този трагичен повод, големият мислител излага своите верни и проникновени виждания за днешния ден по света. Те са пречупени през своя мироглед, с който поставя любовта като основополагащо начало и най-мощна сила на всяко същество. Напомня ни колко е необходимо и належащо в името на любовта между хората всички те съвместно да преодоляват взаимното отчуждение. То се оказа благоприятна почва, където никнат отровните плевели на ненавистта към “другия”, която поражда екстремизма във всичките му превъплъщения. И когато, подвластни на чувствата, някои прибързано съдят за религиите на “другите”, с особена сила звучи хуманистичната постановка, че “мерилото за истинската вяра не са лозунгите, нито външният вид, а чувствителността към принципите за опазването на човешкия живот и почитанието към човека, на които се базират всички световни религии”. Направените оценки за нашата противоречива и драматична съвременност имат общочовешко звучене. Същевременно в тях се излагат с пределна яснота и убедителност задачите пред обществото и властите в мюсюлманските страни и пред всички мюсюлмани по света. А те са духовно обновление в крак с времето, като се съхранява същината на исляма, намерила отражение във великите образци на изградената върху неговите основи цивилизация.
Проф. Георги Каприев, СУ
Статията на г-н Фетхуллах Гюлен в “Льо Монд” е достойна позиция на мъдър човек, стъпил здраво в своята културна и верска традиция, изхождащ от нейното позитивно ядро. Предписанията, дадени от него, очертават най-неотложното, което ислямският свят трябва да предприеме, за да съхрани себе си и да допринесе за усъвършенстването на човечеството, които предписания ще остават обаче лична позиция дотогава, докато ислямът в своята цялост не намери богословски ключ за безкомпромисно осъждане на злоупотребяващия с него тероризъм.
Иглика Трифонова, режисьор
Мисля, че статията е важна, защото този човек очевидно е много влиятелен и призовава към сериозно осмисляне на междуетническите отношения в така объркания и уплашен свят днес. Разсъжденията му са пример за това, че когато интелигентни хора търсят задълбочено проблемите на живеенето ни, религиозните различия наистина нямат значение. Струва ми се важно да си дадем сметка, че основният конфликт е не толкова между две цивилизации, колкото между цивилизованата хуманност и варварството, според удачната формулировка на автора, и че в този смисъл случващото се е изпитание за устоите на съвременните общества изобщо, без значение дали са християнски, или мюсюлмански. Бих могла само да се надявам, че повече хора си дават сметка за това, за да не се окаже, че тези устои са непоправимо разклатени. Иска ми се да бъда оптимист.
Доц. Огнян Минчев, политолог, УНСС
Позицията на Фетхуллах Гюлен, както и неговото значимо международно влияние представляват добра основа за диалог и разбирателство между представителите на различни религии и изповедания в името на общия мир и на стремежа на все повече хора към пълноценно духовно общуване. Нарастващата заплаха от тероризъм, осъществяван от хора, претендиращи да защитават истинския ислям, поставя западните общества в позиция на самоотбрана, в която все по-отчетливо се чуват гласовете, считащи тероризма и насилието като заложени в самата същност на ислямската религия. Тези гласове ще вземат връх, ако самите мюсюлмани не се постараят да се справят с проявите на човеконенавистна идеология и практика, мотивирани със стремеж към “чистия ислям”. Според мен мюсюлманите имат потенциал да се справят с тази задача. Достатъчно е да прочетеш няколко мисли от Руми и други духовни учители от ислямската традиция, за да поддържаш у себе си вярата, че тяхното послание е универсално и принадлежи на всички ни. Кой ще вземе връх в бъдещето на ислямската религия – тези, които смятат всички други за “неверници” и воюват срещу тях, или последователите на другата ислямска традиция, в която се казва: “Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето”.
Всички хора трябва да се борят срещу тероризма
Бойко Василев, журналист
В своята статия Фетхуллах Гюлен се показва като един от много малкото мюсюлмански авторитети, които започват критичен разговор вътре в ислямския свят. Нека да припомним: от такава позиция се въздържат дори висши религиозни институции като Ал-Азхар в Египет. В подобен дух е и призивът на Гюлен мюсюлманите да изоставят конспиративните теории и да образоват своята младеж, за да се противопостави на радикализма и тероризма. Това е сърцевината на проблема ДАЕШ, гледан от Европа. Възприемам статията на Гюлен като първи думи във важен и дълъг разговор; любопитно ми е кой пръв ще отговори и как.
Проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Напълно съм съгласна с автора на статията – г-н Гюлен. Смятам, че тя е твърде навременна и би било добре колкото се може повече хора да се вслушат в онова, което авторът казва, и да последват онова, към което призовава. Защото тези кървави конфликти наистина не са плод на сблъсък между цивилизациите, а между цивилизацията и варварството, което няма място в наши дни. С подобни жестокости не може да се гради каквото и да било, може само да се руши, а това не е от полза за нито едно общество в света и за нито една истинска религия.
Доц. д-р Пламен Ралчев, УНСС
От години Фетхуллах Гюлен призовава за умерено и смирено разбиране и практикуване на исляма, отхвърля религиозния радикализъм, противопоставянето на религиозна основа и апелира за диалог и толерантност между различните общности. Но може би за пръв път в статията си във в. “Монд” той е толкова категоричен, наричайки тероризма тоталитаризъм, срещу който всички добри и разумни човеци, независимо от религията си, трябва да се борят. В статията има няколко важни послания – за универсалната същност на човешкия живот, за рационалното преосмисляне на исляма в съвременен контекст, за предпазването на младите от вредните радикални религиозни тълкувания и влияния чрез формиране у тях на здрава психика на базата на неавторитарни и нетоталитарни модели. По същество Гюлен призовава към критично преосмисляне на религията, което, ако се случи, ще е епохално събитие, защото ще е съпоставимо по значение и последици с Реформацията в западноевропейското християнство. Модернизацията и реформацията на исляма е изключително важна мисия, която трябва да се реализира от самите мюсюлмани, а не от външни фактори. Написаното от Гюлен ни кара да мислим за него по няколко начина – като интелектуален теолог, религиозен лидер и вдъхновител, от една страна, а от друга – като блюстител, ревизор и модернизатор на исляма. Категоричността на посланията му предполага, че реформацията и модернизацията на исляма са безусловна необходимост.
Доц. Мария Нейкова, СУ
Когато в понеделник – 21 декември, сутринта, прочетох публикуваната в „Монд“ статия на Фетхуллах Гюлен, се съгласих с голяма част от идеите му. „Мерилото на истинската вяра не са лозунгите, нито външният вид, а чувствителността към принципите за опазването на човешкия живот и почитанието към човека, на които се базират всички световни религии“, пише той. Жертвите на тероризма, облечен в религиозни одежди – френски граждани, ливански мюсюлмани шиити, мюсюлмани сунити в Ирак – „преди всичко бяха хора“. „Не е достатъчно само да анатемосваме тероризма“, категоричен е Гюлен.
Но онова, което продължаваше да ме предизвиква, беше въпросът как споделените от Фетхуллах Гюлен възможни подходи за справяне с тероризма могат реално да заработят. Отговорът дойде същия ден следобед: Би Би Си съобщи, че в Кения мюсюлмани са спасили християни от избиване. Просто отказали да се отделят от християните, с които пътували в един автобус.
В края на статията Гюлен акцентира тъкмо върху личния пример като средство за борба срещу тероризма. Ще си позволя да разширя това, като добавя, че според мен обединяването на визионерството на личности като автора на статията в „Монд“ с личния пример на пътниците мюсюлмани в кенийския автобус ще увеличи силата на съпротивата срещу варварството.
Д-р Борис Попиванов, политолог, СУ
В условията на криза, на несигурност, на безпътица пред обществата най-лесно е да посочиш с пръст врага. Огромно изкушение за елитите и правителствата е да експлоатират страховете на хората и да ги тласкат срещу другите, различните. Фетхуллах Гюлен предупреждава за опасностите от това късогледо и елементарно мислене. Припомня ни очевидното, но сякаш позабравеното – че всички сме човешки същества със своите мечти и надежди за по-добър, справедлив и достоен живот. Показва, че възпитанието на вечните хуманни ценности у всеки от нас е кауза, по-необходима отвсякога. Настоява, че това трябва да бъде всекидневен процес, чиито плодове ще берем далеч напред във времето, отвъд близките хоризонти на мандатите на лидерите. Иска от нас първо да погледнем грешките, които сами сме допуснали, за да наторим почвата на тероризма, и после да не забравяме, че имаме отговорност към цивилизацията и бъдещето. Това е дълг и цел на всяка голяма религия, включително на исляма, но същевременно и повече от всяка религия, дълг и цел на човечеството.
Георги Коритаров, журналист
Най-силното противодействие срещу т.нар. ислямски терор е в просветения и толерантен ислям. Светът е красота, а красотата е пъстрота. Това е посланието на Гюлен пред „Монд“.
Велислава Дърева, журналист
Приветствам позицията на г-н Гюлен, публикувана в Le Monde. Няма война между цивилизациите, има война на тероризма и мракобесието срещу цивилизацията. Няма война между религиите, има война на глобалния капитал и неговите егоистични интереси срещу човечеството. ИДИЛ е зловещият инструмент в тази война, ИДИЛ се прикрива зад религията и позори вярата. Ислямът има в своята история забележителни мислители, мъдреци, интелектуалци. Има ги и днес. Това са хората, които могат да започнат процеса на реформация в исляма. Крайно време е да чуем техните гласове. Искрено се надявам гласът на г-н Гюлен да не остане самотен.
- Създадено на .