Репортаж на "The Muslim World" (сп. Ислямският свят) с Фетхуллах Гюлен
Репортаж на “The Muslim World” (сп. Ислямският свят) с Фетхуллах Гюлен
Академичното издание “The Muslim World” (Ислямският свят), което е едно от най-престижните списания в САЩ, в последния си брой публикува изследване свързано с идеите на Фетхуллах Гюлен и гражданското общество, обединено около идеите му.
Списание “Ислямският свят” се издава от 1911 година и е най-старото списание, проучващо връзките между християни и мюсюлмани публикува специален брой със заглавие: “Ислямът в съвременна Турция – приносът на Фетхуллах Гюлен”. В този брой са поместени статии на именити личности като Сидни Грифит, Зеки Сарътопрак, Лестър Р. Курц, Елизабет Йоздалга и Томас Мичъл.
Днес е невъзможно нито халифатът да бъде възроден, нито да бъде наложен на мюсюлманите
Възможно ли е ислямът да бъде съвместим с демокрацията? Как обяснявате липсата на демокрация в повечето ислямски страни? Виждате ли това като недостатък на ислямските държави?
Когато става въпрос за исляма и демокрацията не трябва да се пропуска факта, че първото е божествена и небесна религия, второто – управленска система изградена от хората. Основните цели на религията са универсални положения като вярата, богослужението, духовно извисяване и нравствено съвършенство. В стотици знамения Коранът призовава хората към вярата, богослужението, задълбочаване в богослужението, осъзнаване на доброто и нравствено съвършенство. Коранът отдава значение както на вярата и праведните дела, така и на това човек да постъпва сякаш вижда Всевишния и е наблюдаван от Него. Човек трябва да носи съзнанието, че съвестта му е свързана с Бога и всичко това да подплати с висок морал.
А демокрацията не е самостоятелна управленска система. Понеже до голяма степен това понятие не е много ясно, рядко се употребява без да бъде сравнявано. Често се добавят и допълващи понятия като “социален”, “либерален”, “християнски”, “радикален” и др. Дори на практика някои от тези разновидности на демокрацията не приемат останалите като демократични.
Само че днес “демокрацията” се възприема като самостоятелна и не се обръща внимание на плуралистичната й основа в съотношение с другите понятия. В противовес на това онези, които говорят за “религия” и я приравняват с политиката забравят, че всъщност политиката е само един от многото компоненти на религията.
Тези две схващания са станали причина за различни мнения относно това – дали ислямът и демокрацията са съвместими. Дори тези две понятия да не си противоречат напълно и не се изключват взаимно, видно е, че помежду им съществува значителна разлика.
Ислямът ще обогати демокрацията...
Според едно от тези разбирания, освен че е религия ислямът е и държавна система. Тя обхваща всички области на живота - личността, семейството, социума, стопанството, политиката. От тази гледна точка да се смята, че ислямът се изразява единствено във вярата и богослужението би означавало ограничаване на областите, в които тази религия присъства. От това тесногръдо схващане са произлезли и нови идеи, които са довели до възприемането на исляма като политическа идеология. Този начин на мислене кара някои да възприемат исляма като една от множеството политически идеологии. Възприемането на исляма като тоталитарна идеология противоречи на духа на исляма, който се основава напълно на правото, с оглед на основните си принципи не потиска нито една прослойка, даже открито се обявява против това и винаги действа според вижданията на обществото – при открити за дискусии обстоятелства. Според онези, които следват по-умерена линия ислямът вместо да бъде представян като идеология, би било по-добре той да бъде представен като компонент допълващ демокрацията. Представянето на исляма по този начин щеше да способства за обогатяването на местните форми на демокрацията в ислямския свят и за осъществяването на връзката между духовния и материалния свят от страна на хората. Вярвам че ислямът щеше да обогати демокрацията, задоволявайки нуждите на човека, който не може да бъде задоволен с нищо друго, освен с упование във Всевишния – Предвечния, Вечния.
Колко тъжно е, че както в ислямския свят така и в Турция и привържениците на религията, и застъпниците на демокрацията повтаряха една и съща грешка, когато изразяваха мнение за връзките между религията и политиката. И тя е, че демокрацията и религията са несъвместими. Защото според този аргумент религията произлиза от Божията власт, а демокрацията зависи от волята на народа. Но смятам, че в това повърхностно сравнение между исляма и демокрацията се пренебрегва още една идея. Фразата: “Властта безусловно принадлежи на народа” в никакъв случай не означава, че властта се взема от Бога и се дава на народа. Напротив, властта е дадена на хората от Всевишния. С други думи Бог, вземайки властта от ръцете на деспотите и тираните я дал на членовете на обществото, т.е. на народа. В известен смисъл този демократичен принцип е приложен през периода на “правилно насочените” халифи.
Няма съмнение, че в космологичен аспект Бог властва над всичко. Нашите мисли, самите ние и плановете, които съставяме са под властта на Всевишния. Но това не означава, че ние нямаме воля, наклонности и избор. В личностен план хората са ограничени в някои отношения, а що се касе до някои обществени и политически въпроси те са оставени сами да управляват волята си. Хората могат да избират своите законодателни и изпълнителни органи по различни начини. Всъщност в Епохата на щастието не е имало един единствен начин на избиране. При избирането на Хз. Ебу Бекир е следвана определена процедура, при Хз. Юмер различен метод, при Хз. Осман друг процес и при Хз. Али, Аллах да е доволен от тях, е взета като база друга система. Всевишният Създател знае най-добре, кое е правилно.
Освен това демокрацията не е система, която не подлежи на преразглеждане, защото, ако се проследи процесът й на развитие ще се види, че недостатъците на демокрацията са компенсирани чрез корекции и промени. Някои дори са споменавали, че демокрацията има тридесет разновидности. Поради нейната зигзаговидна линия, която следва при своето развитие, някои все още гледат на демокрацията предпазливо. Може би това е една от причините, поради които ислямският свят не гледа с топли чувства към демокрацията. Заедно с това насилието, което използват лидерите – потисници, които виждат в лицето на демокрацията заплаха за деспотичните си системи, е другият фактор, който пречи на развитието на демокрацията в мюсюлманските страни.
Повечето хора свързват развитието на Запада с Ренесанса. Възможен ли е ренесанс и в ислямския свят? Или има ли необходимост от това?
Ренесанс означава епоха на възраждане, съживяване и утвърждаване. Ако Ренесансът означава, както някои твърдят, начинание за възраждане на формалните и духовни ценности на Античността; връщане към старите източници, повторният им прочит и преоценка; в политически, юридически и морален план - стъпване върху основите на древните епохи, в идейно отношение – съсредоточаване върху класическите текстове и следване пътя на някои легендарни светци, то някои страни на подобно възраждане могат да бъдат оценени, но като цяло да се каже “да” на всичко това, мисля, че не е съвсем правилно. Ако с Ренесанса се визира протестът възможен благодарение на усилията, влиянието и инициативата на хора като Микелет срещу господството на висшия клир и авторитета на църквата през Средновековието; или култа към “Аза”, което отчасти е свободомислие, отчасти критичност и напълно откъсване от религията – някои отнасят развитието на този процес към Италия и го свързват с философи като Данте, Гиото де Бондене – на това също не може да се гледа одобрително и да се смята, че е в полза на човечеството. Другото което не можем да одобрим е фактът, че отегчени от идейния хаос на Запад през Средновековието някои мислители прекалено много се отдават на Хуманизма, което води до друг дисбаланс.
Ако Ренесансът означава преоткриване на изгубените човешки ценности; хората отново да се насочат към универсалните морални ценности; разследване на деспотичните системи и на деспотите, даже отстраняване на някои и възприемане на демократичното мислене; разцвет в изкуството и художественото творчество; внимателно разчитане и тълкуване на повелите на сътворението, които дотогава са били пренебрегвани; усъвършенстване на любовта към истината, желанието за изследване, влечението към науката и повторното оповестяване – според разбиранията на времето с нов тон и с нов метод - на факта, че религията е нещо неизбежно, в ислямския свят подобен подем е осъществен с цялото си великолепие през ІІІ и ІV векове по хиджра и в известен смисъл това е послужило като пример на западния Ренесанс.
Ние с най-искрени чувства одобряваме подобно схващане за Ренесанса и го подкрепяме. Целим осъществяването на подобно възраждане, което можем да наречем и възобновяване на разума, сърцето, духа и мисълта. Но сега е трудно да се предположи, кога ще бъде възможно да се съберат плодовете, които ще дадат като резултат положените усилия и старания. Всяко нещо с времето си. Ще чакаме и ще видим “какво ще се роди от утробата на нощта, преди слънцето да е изгряло.”
Една от най-оспорваните теми в исляма е темата за отношенията между мъжа и жената. Какво е вашето виждане относно мястото на жената в обществото?
Коранът призовава хората към семейния живот и загатва, че в брака се крие мъдрост и благодат: “Аллах ви отреди съпруги от самите вас и ви отреди от съпругите ви деца и внуци, и ви дава препитание от благата. И нима в лъжата вярват, а щедростта на Аллах отхвърлят?” (Пчелите, 16/72). В Корана бракът се разглежда като съвместно разбирателство и дълбоко доверие между съпрузите: “А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях? И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?” (Жените, 4/20 – 21).
Освен това Свещеният Коран акцентира върху правото, което е основен принцип и подчертава, че е необходимо съпрузите да поддържат добри взаимоотношения помежду си: “О, вярващи, не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако сте ги възненавидили, то може и да възненавидите нещо, а Аллах да е вложил в него много добро.” (Жените, 4/19). Що се отнася до запазването на брачната връзка Коранът натоварва мъжа с повече отговорности, отколкото жената. Когато се появят проблеми в семейството Коранът възлага някои отговорности и на обществото.
И ако съвместният живот между съпрузите стане напълно невъзможен Коранът предлага като изход развода, “който не се нрави на Аллах”: “О, Пророче, ако се развеждате с жените, развеждайте се с тях в срока, затова и пресмятайте срока, и бойте се от Аллах, вашия Господ. Не ги пропъждайте от домовете им, а и те да не излизат, освен ако са сторили явна скверност. Това са границите на Аллах. А който престъпва границите на Аллах, той угнетява себе си. Откъде да знаеш, Аллах може да породи след това и нещо ново. И когато жените изпълнят своя срок, задръжте ги с добро или ги напуснете с добро! И вземете за свидетели двама справедливи мъже измежду вас! И свидетелствайте в името на Аллах! Това е наставление за онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден...” (Разводът, 65/1 – 2); “И ги настанявайте [жените в развод], където и вие живеете, според своите възможности, и не им навреждайте, за да притесните! А ако са бременни, харчете за тях, докато родят! А ако кърмят децата ви, дайте им тяхната отплата и се разберете с добро! А ако не се разберете – да кърми друга. Заможният да даде [за жената и детето] според своите възможности! И комуто препитанието е ограничено, да даде от онова, което Аллах му е дарил! Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал. Аллах ще стори облекчение след трудността.” (Разводът, 65/6 – 7).
Жената е самостоятелна личност
Оттук става ясно, че както във всяко едно отношение и в този случай Коранът запознава съпрузите със задълженията и правата, които имат един към друг и поставя силен акцент върху общочовешкия морал. Призовава хората да почитат Всевишния и да бъдат добродетелни един към друг. В интерес на истината безпрепятственото продължаване на взаимоотношенията между хората касаещи самите тях и правата им, е възможно единствено в подобна атмосфера на уважение и добродетелност. Защото е трудно, дори невъзможно бракът, който има своите особености, тайни и поверителни страни да бъде контролиран отвън. Щом е редно може съпрузите да се обърнат и към съда, но същинският въпрос е да не се пораждат проблеми в семейството или да бъдат разрешени още в ранен етап. А това е свързано с личността, морала и характера на страните. Но ако в сърцата липсва вяра в Бога, чувство за равносметка и уважение към хората много е трудно да се установи хармония в семейния живот единствено чрез закона, правилата и различните философски разбирания. На различни места с приблизително еднакъв стил на изразяване в Корана се акцентира върху топлата атмосфера на семейството, след като се обръща внимание следните положения: “И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. В това има знамения за хора мислещи.” (Ромеите, 30/21).
Ислямът отдаде значение на мъжа и на жената с оглед на тяхната същност и отведнъж с един замах въздигна жената в положение на блажена и й отреди нов статут. Религията попречи на това жената да бъде използвана като средство за осъществяване на комерчески цели и я направи достойна, поставяйки Рая под краката й. Вече това ценно създание нямаше да бъде склонявано към проституция, прелюбодеяние, порочност и в никакъв случай нямаше да бъде превърнато във вещ, която може да се купува и продава. На тях нямаше да се гледа с лошо око, нямаше да бъдат оклеветявани и унижавани: “А на онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство! Тези са нечестивците, освен които след това се покаят и поправят. Аллах е опрощаващ, милосърден. А които набедят своите съпруги и нямат свидетели, освен самите себе си, всеки от тях да засвидетелства четири пъти в името на Аллах, че наистина е искрен.” (Светлината, 23/4 – 7). Момиченцата нямаше да бъдат подценявани и никога повече убивани: “И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях и вас. Убиването им е голям грях.” (Нощното пътешествие, 17/31). Въпреки че от физиологична гледна точка то може да притежава известни различия, но това нямаше да бъде причина за подценяването му.
Човешкото сътворение описано в Корана всъщност е описание на начина по който е сътворен Хз. Адем (Адам), мир Нему, а по късно и на неговата съпруга, от самия него (Коран, 2/187). Това описание идва да напомни, че и двата индивида преди всичко са хора, и че не съществува разделение между мъжа и жената.
И ако погледнем на въпроса от гледна точка на описанието на Корана веднага ще ни стане ясно, че мъжът и жената са два взаимнодопълващи се индивида. Въпреки че помежду им съществуват различия те са планирани специално и с различни цели, а не са от онтологично естество. Знаменията в Корана, в които се внушава чувство за превъзходството на мъжа над жената, всъщност съобщават за различните качества и способности на мъжа. В знамения като следното: “И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили...” (Жените, 4/32), се припомня, че мъжът и жената притежават дадени различия. А в следното знамение: “Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си.” (Жените, 4/34), се обръща внимание на някои вродени различия между половете и се припомня, че не трябва да се размишлява над това защо единият не е създаден от другия пол. От гледна точка на богослужението и духовната връзка на индивида с Всевишния не съществува никакво разделение между мъжа и жената. Всичко което човек постигне го постига за себе си. Всеки е господар на собственото си духовно съвършенство и схващанията, които остават извън този обсег нямат никаква стойност.
От гледна точка на богослужението ислямът не прави разделение между мъжа и жената. Така също няма и разделение между двата пола по отношение на отговорностите. Що се отнася до свободата на вярата и мисълта, правото на живот, правото на собственост и с разпореждането му, правото на сключване на брак и създаване на семейство, правото и неприкосновеност на личния живот жената е равна с мъжа. Имуществото, животът и честта й са гарантирани също като на мъжа и за онези, които не спазват това ще има сурово наказание.
От правна гледна точка жената е свободна и самостоятелна личност. Фактът че е жена не ограничава и не игнорира нейната пълноценност. Ако бъде нарушено правото й, тя също като мъжа може да си го потърси. Ако отнякъде трябва да си възстанови своето право, то тя може да го стори.
В исляма са взети под внимание някои положения касаещи мъжа и жената и са правно регламентирани. Жената е освободена от бремето на отговорности като военна служба, участие във война, осигуряване на препитание за близките си. Що се отнася до проблема за свидетелството на жената, който постоянно се натрапва, да, в Корана се казва: “...И вземете за свидетели двама от вашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж и две жени от свидетелите, за които сте съгласни, та заблуди ли се едната, другата да й напомни...” (Коран, 2/282). Но в никакъв случай не би било правилно това положение да се изтълкува така сякаш жената е по-долу от мъжа, от гледна точка на човешките ценности. Тук основната цел е да се приложи правото и да има справедливост. При все това този въпрос не е положение, което касае жените. Въпрос от подобен характер е повдигнат и когато е ставало дума за свидетелството на мъжете бедуини, след като са възниквали пречки при прилагане на правото и установяване на справедливост. Не винаги свидетелите могат да присъстват навсякъде в обществото – и днес не присъстват навсякъде -, да не успеят да видят всичко, да не са били свидетели на поверителни неща. Освен това споменатото положение в Корана касае единствено словесното свидетелстване във връзка с финансовите права и задължения. Иначе знайно е, че според някои учени по ислямско право писменото свидетелство на жената може да послужи като доказателство.
Възможно ли е терорът да бъде начин на борба? Какво предвижда ислямът като алтернатива при водене на борба?
Както изтъкнах и пред журналистката Нурие Акман в интервю за в. “Заман”, днес хората не познават исляма. Мюсюлманите трябваше открито да заявят, че в истинския ислям няма терор. Никой не може да убива друг човек. Дори и по време на война нямате право да докосвате невинни хора. Никой не може да даде фетва по този въпрос. Никой не може да става камикадзе. Никой няма право да се обвие с взривове и да влезе сред невинното население. Каквато и вяра да изповядват хората, сред които влиза, това е недопустимо. Дори и по време на война – въпреки че там балансът не може да се осъществи – подобно деяние не е позволено. Ислямът повелява следното: “Не докосвайте децата и отслужващите молитва в църквата.” Това не е казано само в даден период, след което да е забравено, напротив, това се е повтаряло през вековете. Каквото е казал Пророкът ни това е повторил и Хз. Ебу Бекир, каквото той е казал това е повторил и Хз. Юмер, а каквото Хз. Юмер е казал в по-късните периоди са го повтаряли и Салахаддин Аюби, Алпарслан, Кълъчарслан. Същото е казал и Мехмед Завоевателя. Благодарение на това този конгломерат какъвто е Константинопол се превръща в Истанбул. Сиреч нито гърците са сторили нещо на арменците, нито арменците на гърците. Нито пък мюсюлманите са ги притеснили. Кратко време след като Константинопол е бил завладян, хората доброволно са окачили един голям портрет на Завоевателя на стената на патриаршията. Тази постъпка от онова време е учудваща.
В историята пише, че по-късно Завоевателя е извикал при себе си патриарха и му предоставил ключовете. Проблемът се крие в това, че днес ислямът не се разбира правилно. Ислямът винаги е бил толерантен към различните идеи и днес това трябва много добре да се осъзнае. С болка искам да отбележа, че някои назадничави ходжи и недозрели мюсюлмани в ислямския свят, нямат друго оръжие освен да тълкуват исляма като религия на крайностите. Те използват това оръжие за да ангажират хората в борба, която обслужва личните им интереси. Ислямът е права религия и правилно трябва да бъде прилагана в живота. В никакъв случай не е правилно да се използват непозволени средства при постигането на целта. Така както целта е правилна и средствата, с които ще бъде постигната също трябва да бъдат правилни. Най-важната цел на един мюсюлманин е да спечели благоволението на Всевишния и да оповести славата Му на света. От тази гледна точка не може да се влезе в Рая, убивайки човек. Не е възможно мюсюлманинът да каже: “Ще убия човек за да вляза в Рая.” Не е възможно да бъде спечелено благоволението на Всевишния, убивайки. Някои се възползват от състоянието на младежи изгубили духовността си, давайки им няколко долара и лекарства и едва ли не ги превръщат в роботи. Тези манипулирани младежи, с които бе злоупотребено, по-късно бяха използвани като убийци в името на някои безумни идеи. Някои искаха да постигнат своите сатанински цели посредством тези експлоатирани младежи. В настояще тази тема е на дневен ред и се дискутира по медиите. Убиването на човек е много страшно деяние. В Свещения Коран пише, че убийството на един човек е равносилно на убийството на цялото човечество. Сиреч от гледна точка на законите в Съдния ден, убийството на един човек е голям грях, равносилен на отричането на Бога. Ако това е същността на религията, то тогава тя трябва да се предава чрез обучението. Нито един човек, който от сърце е приел исляма не може съзнателно да стане терорист. Възможно е терорът, който до днес се приписва на мюсюлманите, да е поведен от някои недоразвити души, в които дълбокият дух на исляма не е проникнал. Терорът, както личи и от самия термин, е сложно явление, следователно не е лесен за анализиране.
Макар да не е лесно терорът непременно трябва да бъде изследван, имайки предвид грозната му същност и факта, че се приписва на мюсюлманите; административните и разузнавателните служби трябва да бъдат приведени в действие, да бъдат установени източниците. Всичко това заедно със стратегиите, които ще се създадат в международен план, ще способства пътят на тероризма да бъде пресечен. В противен случай с недостатъчна информация и грешна преценка нещата ще влязат в задънена улица и някои цивилизации, някои народи и някои неправителствени организации винаги ще бъдат под заплаха. След 11 септември проблемите като че ли бяха оценени по този начин. Страхът от терора се превърна в зловеща параноя. Терорът едва ли не се превърна в средство за постигане на определени цели, като с всеки изминал ден с ускорено темпо се провокираха някои центрове на тероризма и се експлоатираше с чувствата и вълненията на масите. Според мен мюсюлманите, въпреки че са изостанали по отношение на науката и техниката, не са толкова паднали, че да се занимават с подобни подли деяния.
Повечето от тях са толкова наивни, че едва ли биха се сетили за “големите игри”, които се играят на международната арена. Истинската причина, която се крие зад тероризма са земните облаги и облагодетелстването. Досега в световен мащаб зад голямата шахматна игра винаги са стояли тези причини. Когато истинските причини биват подминати проблемът се концентрира върху исляма.
Поради проблеми като борба за интереси, противоречия между партиите и кликите, недемократичните действия и потъпкването на човешките права в ислямския свят се образуваха многобройни групи изпълнени с недоволство. Повечето от тези хора бяха неопитни и невежи, които лесно се хващат в примката на някои служби и са от този тип хора, които лесно могат да бъдат провокирани. Някои ги използват и напредват към целта си. Освен това някои наднационални тайни и явни организации постоянно подклаждат неспокойствието в света, защото всичките им планове са насочени към разрушаване и разширяват своето поле на действие, занимавайки всекиго с някаква дейност. Дори с огромни усилия и старания да се отстранят някои предпоставки, които се сочат като причини за тероризма, без де се видят тези положения, това проклето поведение ще продължи съществуването си под друго наименование и название.
The Muslim World (сп. Ислямският свят), Специален брой, Юли 2005, Брой 95 № 3, Страници 325-471
- Създадено на .