Подготвяне на добра среда

А сега нека се спрем върху темата за подготвяне на една добра среда за развитието на детето. В "модерния" свят се отделя голямо внимание на това близо до училищата или на друго удобно място да има детски градини, детски ясли и други социални учреждения за децата. Много важно е техният физически свят да бъде в здравословна, стабилна и щастлива среда, за да растат подготвени и да не се стесняват. Тези неща са премислени предварително и е пресметната ползата и вредата от тях. Но в същото време така, както е необходимо наличието на подобна физическа среда, също така е нужна и духовна среда, в която детето да може да прекарва духовния си живот, да се развива духовно, да усети душата си, дори да осъществи сърдечна връзка към Създателя си. Когато казваме "детска среда" трябва да мислим и за това обстоятелство. Сега ще се постараем да разгледаме необходимите неща, които трябва да се направят във връзка с тези обстоятелства.

а) избор на приятели

Много важно е детето ви да изгради приятелство с връстници, които се отнасят с уважение към религията и държавата. И това приятелство не трябва да остане само с изграждането му, а да бъде следено от родителя. За да изпитва уважение детето ни към своята страна, към своя народ, към религиозните и националните ценности, ние не трябва да го потискаме, а само чрез напътствия да го следим, наблюдаваме и предупреждаваме, и понеже то е най-ценното, което притежаваме, не трябва да го поверяваме на всеки. Защото един човек не поверява дори и чорапите си на непознат. Да предположим, че непознат идва към вас и ви пита: "Приятелю, тук могат да ти откраднат портфейла, в страната ни има много крадци, затова ми дай портфейла и чантата си да ги пазя." Вие ще му повярвате ли? Не! На непознат човек не бихте поверили нито портфейла, нито чантата си. Тогава как може да стане, че да поверите детето си на непознати от улицата или пазара, и оставите те да го гледат? Според мен не би трябвало да попадаме в подобно "противоречие".

Задачата с избиране на добър приятел отново се пада на майката и бащата. Както казва Са'ди в "Градината на розите": "Лошият приятел е по-вреден от кобрата, защото когато ви вземе под контрол, или ще ви отрови, или ще ви занимава с вредни неща. А добрият приятел е по-добър от ангел, защото докато сте с него, винаги ще се разхождате сред ангели."

В предание Пророка казва: "Човек е заедно с този, когото обича." (Buhari, Edep 96; Müslim Birr 165; Ebu Davud, Edep 122; Tirmizi, Zühd 50) Затова много важно за родителите е да намерят добри приятели на своите деца. В никакъв случай не трябва да се пренебрегва значението на приятелите, които ще играят роля при оформянето на чувствата и мислите на детето ни. Ако то е попаднало в лоша среда, по най-бързия начин трябва да го отдалечим оттам и да го насочим към добра среда. Дори, ако в квартала, където е израснало детето, е заобиколено от лоши приятели, непременно трябва да бъде отдалечено от тях по някакъв начин, а ако не успявате, трябва да можете да го преместите в друго училище. Но и там трябва да му помогнете първите приятели, с които ще се запознае, да бъдат вярващи и честни.

Където и да се намира детето ви, в средата, в която то навлезе, веднага трябва да почувства духовността и да се слее с останалите чрез високопоставени цели. Може би за една майка ще бъде много тежко, а бащата ще бъде принуден да понесе повече финансови загуби, но всеки ден те трябва да лягат и стават със страха Всевишния да не накаже нито тях, нито техните деца, и в името на днешния и утрешния ден, ще се постараят да не бъдат лоши родители. Понякога може да се наложи детето ви да отиде до дома на свой приятел, за да учат заедно или да подготвят домашно, и в този случай отново трябва да бъдете наблюдателни. Детето ви може да ходи в дома на приятелите си, но целият този дом трябва да споменава Всевишния, да обича народа и когато се прочете езан, да се постилат молитвените килимчета и цялото семейство да отслужва намаз. Когато детето ви има приятели от подобни домове и ходи при тях да учат заедно уроците си, не бива да му се пречи, дори трябва да се подкрепя и насърчава. В противен случай, ако детето ви отива в домовете на приятели, където е надделяло себелюбието и е като склон, приемащ греховете, то може да се смята, че вие сте изгубили детето си.

б) усещане на искрената духовност и странене от лицемерието

Освен, че е полезно да водите детето си на религиозни мероприятия, на джамия, също така то трябва да се води на места, където се пеят хубави религиозни песни иляхи или се чете мевлид. По този начин вие ще му покажете принадлежащите към духовния живот системи и разклоненията в него. Така предразположено и от самия му характер, детето трябва да бъде духовно задоволено, за да не прибягва към търсене на друго. Дори и музиката, която ще слуша, трябва да предизвиква у него вдъхновение към религията му и всичко свято, да разшири неговите възвишени чувства и да му осигури среда, в която да развие по-силно чувствата си към Всевишния. Но трябва да отбележа и това, че по време на тези мероприятия, ако мевлидът не се чете прочувствено и искрено, т.е. не минава през сърцата на четящите, ако такава безсърдечност ще разклати стабилното духовно чувство на детето, то според моето скромно мнение, освен от самата джамия, детето трябва да стои далеч и от подобни събирания. Религиозните песни иляхи и мевлидът трябва да бъдат като вана с вода, в която се измива и почиства сърцето, където съвестта се избистря. Ако на човек, на който дори и окото му не се просълзява, а казва: "Когато Теб Те спомена, сълзите ми протичат...", то той реално казва лъжа пред Аллах. Ако оставим детето ни да слуша такива лъжи, то ще сме извършили сериозно накърняване на чувствата на детето.          Когато бях малък, веднъж писах на арабски език "О, мой Аллах, когато Те спомена, настръхвам." и тогава наистина настръхнах и изпуснах химикала от ръката си. Това изречение все още го пазя в тетрадката като спомен. И въпреки, че бях настръхнал, аз се срамувах да кажа "О, мой Аллах, аз настръхнах". Дори само наблюдаването на лицемер, който не е искрен в думите си, на който дори и окото му не се просълзява, но вдига ръце и казва: "Със сълзите си застанахме пред Теб", може да породи различни въпроси у детето. Ако погледнете внимателно, от една страна приемаме мевлида и пеенето на иляхи като религиозни мероприятия, които могат да бъдат от изключително значение за развитието на духовния живот при детето, но от друга страна като заключение на ума, логиката и духовността, смятаме за нужно то да стои далеч от несвързаности, които ще го накарат да свикне с лъжата, лицемерието и показността. Колкото по-далеч стои от неверието, толкова повече трябва да изпитва антипатия към лицемерието, да търси религията в искреността и да му помогнем да слуша не хората без искрена вяра, а тези, които от сърце и душа изразяват искреността си във вярата. Това трябва да бъде нашето разбиране за религия, за което всъщност срещаме подобни обстоятелства и при сподвижниците. Този метод е и начинът на разбиране на Пророка, и затова не можеше да бъде различен и за сподвижниците. Когато ние приемем този принцип, приемаме основно обстоятелство в религията, в противен случай, ако останем с лично наши грешни разбирания, то само ще сме подготвили основи за заблуждението на нашите деца и внуци. Дори без да преувеличавам, вместо да водите децата си на събирания и лекции на лицемери, по-полезно би било да се запознае с някой мислител, който искрено ще може да му разкаже за величието и сериозността на религията.

Ако обърнете внимание, прави се критика на тези, които възприемат нещата неправилно, а не на тези, които слушат или не слушат иляхи. Ако смятаме да запазим бъдещото ни поколение, сме длъжни да държим далеч децата си от събиранията на лицемерите.

в) подбор на средата и хората, с които се свързва

В предишните части се спряхме върху необходимите неща за изграждане на стабилно семейство. Всъщност, ако едно дете е под постоянно наблюдение от страна на неговите родители и хранено само с позволени (хелял) храни, то в голяма степен ще бъде предпазено от външните отрицателни въздействия. Но все пак е необходимо да бъде под стриктно наблюдение. Дори да е само за тетрадка или химикал, ако е възможно, детето трябва да бъде изпращано на такива места, където няма да бъде подложено на отрицателно въздействие или да чуе неприлични думи. Не трябва да влиза на такива места, където са изложени и се продават неприлични издания. Дори и за миг не трябва да му се обърква погледа, чувствата, мнението, а на всяко място, където се отбие, литературата трябва да бъде относно Всевишния, относно религията или съвпадаща с неговия идеал за странична литература. Отново да припомня, че дори и местата, откъдето детето ни ще си купи тетрадка, химикал или книга, трябва да бъде посочено от родителя, който да не позволи дори и за миг детето му да направи грешна стъпка.

Ако детето ви реши да си ушие някаква дреха, то трябва да вижда собствения си свят при шивач, при когото отива, и да чува познати звуци. Дори когато чака да се ушие дрехата, с шивача трябва спокойно да могат да си говорят за религия, за развитието и напредъка на родината. Така и самият шивач от една страна ще шие, а от друга ще обсъжда с чакащите го, приятни и полезни теми. Неговите чувства и думи трябва да бъдат искрени и праведни, за да може докато шие дрехата, да укрепва и вътрешния ни мисловен свят. Това са примери, които могат да бъдат резултат от прякото контролиране, а нещата, които трябва да се правят, са след тях. Отделянето на толкова сериозно внимание, не трябва да се разбира, че детето трябва да бъде изолирано от останалите хора. Напротив, това трябва да се разбира като отделено внимание за позитивното развитие на нашето дете. Ако навлезем в подробности, можем да кажем и следното: за фризьор на детето си трябва да изберем такъв човек, който при започване да го подстригва казва "Бисмиллях" (в името на Аллах), когато пуска кранчето на чешмата, когато пръска с вода, когато сяда и става, всичко да започва с "Бисмиллях". Ако нямате такава среда, възпитанието ви може да бъде с недостатъци и това да се отрази по-късно върху детето ви по различен начин. Във връзка с това ще ви помоля да обърнете внимание на важността на един въпрос. Приемането на покана за празнично угощение е религиозно задължение и отговорност. Защото Гордостта на човечеството Пратеника на Аллах повелява: "Когато някой ви покани по случай тържество за сватба или годеж, уважете поканата." (Müslim, Nikah 98,101; İbni Mace, Nikah 25; Müsned, 2/22) Тук става ясно, че не трябва да се противодейства срещу повелята на Пратеника. Всеки един истински мюсюлманин ще преклони глава пред такава повеля и ще се съгласи. Но съществува и другият принцип в религията да не се ходи на сватба, ако там ще има непозволени игри и забавления, ако ще се правят излишни и безполезни неща и ще има предпоставки за извършване на грях. Ако става въпрос за място, където вашето дете ще стане свидетел на неприлични гледки, които ще му навредят и ще си направи изводи, които ще го объркат, разбира се, че никой не би позволил детето му да отиде на подобни места.

г) подбор на телевизионните програми, които ще гледа детето

Един вярващ трябва много внимателно да подбере програмите, които ще гледат децата му. Не казваме, че да имаш телевизор е грях. Също така, тези думи не трябва да бъдат възприемани като съпротива срещу телевизията. Но от гледна точка на възпитанието на децата ни, е необходимо да бъдат подбрани програмите и каналите, които ще бъдат гледани. В днешно време правителствата в Турция се отнасят по този начин и са възприели различни предпазни мерки, свързани с децата. Въведени са различни поправки за програми, политика на излъчване и някои филми, за които се смята, че развалят нравственото поведение на младежта. И наистина има някои канали, които разлагат нравственото и духовното мислене на младежите, очернят техния духовен свят, дори подкрепят и насърчават извършването на грях. Следователно, ако един TV канал, който реално е обявил война на нравствеността, културата и възпитанието ви и все още продължава да се гледа, то това значи, че е неизбежно разлагането на морала първо при децата, а после и на останалите в семейството ви.

Тези думи в никакъв случай не трябва да се възприемат като противоречащи на науката, развитието, техниката и изкуството. Ние сме за използването и развитието на техниката в полза на хората, за тяхното щастие и спокойствие. Несъмнено трябва да се възползваме от дадената ни от Всевишния благодат, в името на обстоятелства, свързани с идеи, култура, занаяти, здраве, медицина и др. Едно подобно отношение не е признак на примитивност. По-скоро примитивност е преглъщането и бездействието срещу развалата на младото поколение, резултат от глупостта и безнравствеността на някои телевизионни канали.

д) възпитание според Свещения Коран

Задължение на родителите, учителите и възпитателите е да осигурят външна среда, която да бъде съгласувана със семейната среда, да не дава възможност сърцето, главата, ушите, очите и другите органи на детето, които много бързо се приспособяват към всяка една среда, да свикват с греха, а да му подсигурят една чиста среда, където да се развива и да може да изрази извън семейната среда духовната атмосфера, която е видял, почувствал и се е изпълнил с нея в семейната среда.

Всъщност много важно е да може да се запази правилната посока на чувствата и мислите, достойнството да бъдеш човек, когато всички сили се използват за оказване на натиск и когато истината е потъпкана. Затова аз съм на мнение, че най-важните основи, които трябва да се положат за вечното просъществуване на народа ни, който няма да бъде потресен дори и от най-непобедимите сили, са нашето поколение да бъде възпитано според Свещения Коран, да притежава култура, определена от Свещения Коран, за да бъде винаги на страната на истината. Защото идеалното общество, което служи за пример в света на чувствата, съвестта и в реалния свят, е изградено благодарение на Свещения Коран.   

Може да се каже, че светлината, която осветяваше един период от времето повече от хиляда години и докато се ръководеше от сигурни ръце, съществуваше съвършено ислямско общество, което заслепяваше очите, беше светлината на Свещения Коран. Възникването на подобно общество промени развитието на историята, то беше събитието, на което най-много се възхищаваха всички хора. Това съвършено общество и личностите, които го изградиха, не бяха опетнили мислите и разума си с никакво философско течение, а бяха стигнали до такова равнище благодарение на бистрия извор на Свещения Коран.

Нравите и характерът на Пратеника на Аллах са били изцяло съобразени със Свещения Коран. Тези, които последвали Пратеника, също чувствали Свещения Коран, живеели и се развивали според него. А тези, които само привидно имали връзка с Корана, но не можали да постигнат подобно съвършенство, всъщност не са могли да проникнат в неговата същност, а са били повърхностни души с повърхностни мисли.          

За да бъде разбрано значението на Свещения Коран и да се съживим с него, трябва да проникнем дълбоко в същността му. Тези, които се занимават само с неговото прочитане - Аллах знае най-добре - но дори и да печелят благодеяние (севаб), не биха се превърнали в общност, която да е открита за благодеяния. Основното нещо при връзката ни с Корана, е изцяло със сърцето, съзнанието, волята, възприемането и чувствата ни да сме се насочили към него и да го усетим с всяко едно наше състояние. Благодарение на това насочване и усещане, ние можем да почувстваме това, с което Аллах се обръща към нас, изведнъж да се развием и обновим, както един развит зародиш е достигнал до вода и светлина. Ще можем да достигнем до различните дълбочини на всяка дума и изречение от знаменията, ще можем да наблюдаваме в един и същ момент атласа на душата ни и небесната карта.

Според мен едно ново поколение може да се развие единствено в подобна атмосфера, след което ще започне развитието на една чиста среда, в която тайните на Свещения Коран ще се изливат в сърцата им и с едно такова богатство ще се издигат от науката към вярата, от вярата към изкуството, ще достигнат до височини, където по различен начин ще могат да възприемат всеобхватното слово на Всевишния Аллах. За да ни се разкрие Свещения Коран, единствения път, по който трябва да се мине, е да бъдем като ученици, които са поставили начело действието и са продължили да го разбират на практика. В противен случай, ако останем само с връзката и уважението ни към Свещения Коран, но не вникнем в неговата същност, ще живеем далеч от него, въпреки близостта. Когато хората са били лишени от същността на Корана, от богатството да го приложат в своя живот, можем наистина да кажем, че те са от лишените и нещастните. Основното при отношението ни към Свещения Коран е, че освен знанието, трябва и цялата система при човека да бъде задействана. Трябва всяко едно придобито знание да бъде превърнато в задействаща сила, нещата от Свещения Коран, които бъдат разбрани, в зависимост от обстоятелствата, състоянието и настроението, да бъдат актуализирани. Когато това бъде направено, човекът ще знае целта на сътворяването му и ще се спаси от погубване.

Tweet

Whatsapp