Материята, случайността и твърденията за самозараждането
В основата на еволюционната теория стои твърдението за случайното самозараждане на битието.
Бащата на еволюционната теория преди Дарвин – Ламарк, обяснява еволюцията с волята на Бога. Според Ламарк постепенното усъвършенстване е функция на материята и природата, дадена им от Бога. Следователно той поддържа съзидателната еволюция. В сравнение с него Дарвин обяснява произхода на природата с материята, атомите и съзидателния им дух. В известен смисъл той е монист, т.е. привърженик на единното начало. Еволюционистите след Дарвин обвързват битието само с материята и напълно се отклоняват към отрицанието и материализма и използват еволюционната теория като аргумент за отричане на Бога.
Онези, които поддържат дарвинизма в съвремието ни, са материалистите, подкрепящи тази идея в името на отрицанието. Сътворението на битието изисква безкрайно знание, воля и мощ. Колко страшно невежество е, че материалистите обясняват битието с лишената от душа, съзнание, знание, воля и мощ материя. За да отричат притежаващия знанието, волята, мощта и живота, те издигат до равнището на създател материята, на която дори не могат да дадат точно определение, не са единодушни относно нейната същност, и която в човешките ръце преминава от една форма в друга. Нямам сили да изтъкна колко силно се огорчавам, мислейки за Абсолютния Творец, към Когото съм привързан с цялото си сърце и душа, да Го поставя на равна основа с материята. При все това научната етика, достойнство и обективното мислене не налагат подобно сравнение. Защото да се мисли, че материята е вечна и съзидаваща – опазил Бог – дори временно и в името на някакъв спор, въпреки съществуването на Аллах, би означавало подкрепа за противниковата страна, а това противоречи на научната и обективната мисъл. Освен това отричането на Аллах – опазил Бог, – приемането, че Той не съществува, е съгласие, основано на отрицанието, а доказването на това обстоятелство е задача на онзи, който приема това за вярно. Впрочем отрицанието не може да се докаже, следователно отричането на съществуването на Аллах – опазил Бог – е недоказуемо твърдение. В сравнение с факта, че няма нито едно доказателство за липсата Му – опазил Бог, – има безброй доводи за съществуването на Аллах. Незабелязването на тези доводи е възможно само, ако човек отрича както собственото си, така и съществуването на Вселената, подобно на софистите. Ала това не е нищо друго освен мътна мисъл и неправилно умозаключение, което налага отказ както от разума, така и от живота. Дори убедеността в такава теза и нейното огласяване, е достатъчно за разкриването на битието. За съжаление в съвремието ни дарвинизмът е причина мнозина хора да изгубят вярата си или да изпитват съмнения за истините, в които са убедени, или най-малкото се използва за тази цел. Затова в името на отхвърлянето на дарвинизма, въпреки цитираните и ясни истини, ще се принудим да включим в рамките на изложената тема тази най-невежествена теза, изтъквана някога в историята, т.е. твърдението, че битието напълно се основава на материята, за да докажем, че материята не е вечна, следователно, не може и да създава.
Първо трябва да припомним, че в представите на еволюционистите пространството е безкрайно, независимо дали те осъзнават това или не. Защото тълкуването на материята като вечна и отнасянето на еволюцията към време с неизвестно начало във вечността, означава, че пространството също е безкрайно. Времето има относителна форма, онова, което го превръща в измерение на материята и явленията, е пространството. Без пространството времето не може да получи форма. А това, което наричаме пространство, се състои от атомите и от материалния свят. Следователно, когато се докаже, че материята не е вечна, ще се установи, че времето и пространството също не са вечни и от само себе си ще се разбере, че нещо, което не е вечно не може да създава, както и не е в състояние да се самосъздава.
Широко известният втори закон на термодинамиката изключва вечността на материята. Първият закон на термодинамиката се отнася до съхраняването на енергията, а вторият – до термодинамичния цикъл на Карно. Формулировката на закона гласи, че топлината в топлинните центрове някой ден ще бъде изчерпана, тъй като при излъчването й тя се губи. Енергийните и светлинни източници излъчват енергия в околното пространство и някой ден енергията във Вселената ще се изравни. Законът дори да не гласи, че енергията изчезва, в живота това води до настъпването на смъртта и изчезването на положителния и отрицателния полюс. Карно е формулирал въпросния закон в резултат на опити с вряща вода и топлината на огъня, които извършил в дома си. По-късно опитите му били усъвършенствани, учените в областта ги систематизирали и формулирали законите, изучавани днес.
В съвремието ни не е възможно да се каже със сигурност какво ще бъде общото влияние на термодинамичните закони върху Вселената. Наред с това може да се изтъкне, че Вселената не е възникнала от цял елемент, а от отделни частици. Принципът, валиден за частиците, важи и за цялото. Опитите в тази област показват, че ако краят на света не настъпи по-рано по различни причини, несъмнено ще има термодинамичен край, т.е. енергията във Вселената ще бъде изчерпана и системата ще рухне. Тук може да възникне въпросът каква е връзката между термодинамичния край и вечността на материята или какъв ще бъде отрицателният ефект от това върху времето и пространството, за които се твърди, че са вечни?
Първо трябва да подчертаем, че онези, които застъпват идеята за вечността на материята, не знаят що е вечност. Дори ако сравните всички пясъчни частици по земята с нули и пред тях поставите единица, страшното число, което би се получило, има нулева стойност в сравнение с вечността. Наред с това в сравнение с вечността най-голямото число, което човешкият ум може да възприеме, възпроизведе и осмисли, пак е в нулево съотношение. Защото вечност означава безкрайност.
- Нещо, което е вечно, не може да е сложно, както и да се състои от различни елементи; то е просто и неделимо.
- Вечното категорично не се променя и не се поддава на въздействие.
- Вечното се намира извън границите на времето и пространството и следователно извън хода на движението, свързано с тях.
- Вечното безусловно е безкрайно, защото при всички положения, то се намира извън времето.
От тази гледна точка вечното и безкрайното не са обвързани с време и в известен смисъл те се срещат в обща точка. Нито едно от тези качества не се намира в материята. Тя се изменя, както доказва и законът на термодинамиката, материята не може да се раздели от енергията, която в бъдеще ще изчерпа въздействащата си сила. Освен това материята може да участва в различни смеси. В сравнение с това учените по келям (теология) са изтъквали, че ако вечността на нещо е доказана, то изчезването му е невъзможно. С това твърдение те обясняват, че битието не може да произлиза от материята и изтъкват специфичните качества на Личността, към Която тя може да бъде отнесена.
Пространството се състои в по-малко количество от атоми и в по-голямо количество от звезди. При Слънцето, което е една от тези звезди, за една секунда 564 милиона тона водород се превръща в хелий, в резултат на което се отделя енергия под формата на топлина и светлина. Част от тази енергия, която се разпространява по цялата слънчева система, достига до нашата планета. Вселената се състои от такива звезди. Някой ден Слънцето ще изчерпа водородното си гориво. Центробежните сили ще предизвикат огромно „раздуване”, после вследствие на центростемителните сили ще започне свиване и смаляване и ще приключи полезния ефект на Слънцето за околното пространство. Следователно ще настъпи апокалипсис.
След като цялата Вселена представлява сложна система от такива звезди, които са най-важната й част, немислимо е те да се смятат за вечни, тъй като енергията им непрекъснато намалява. Защото нещо, което е вечно, както бе изтъкнато горе, не може да е сложно, понеже не е подвластно на времето и пространството. Следователно вечното не се изхабява, то не търпи ни най-малка промяна. Но ставаме свидетели на това как материята и материалния свят непрекъснато се променят, преминават от едно състояние в друго, разграждат се и се получават нови образувания. При това положение материята има начало и край, тя е ограничена в рамките на времето и пространството. Всяко друго твърдение е обречено да остане като неаргументирана хипотеза. Лично Дарвин признава безпомощността си по този въпрос с думите: „Почувствах необходимост да подкрепя тази теория с някои хипотези, защото не съм бил в периодите, в които са живели въпросните организми.”
Въпреки че хипотезата му се основава на предварителна информация, всъщност тя се състои от непроверени от опита възгледи и твърдения. Както Дарвин е изтъкнал някаква хипотеза, така и аз бих предложил своя хипотеза и бих твърдял, че вследствие на някакви земни движения, определен човек изведнъж е изхвърчал на височина десет хиляди метра и нищо не му се е случило. Това също е хипотеза. Ако възразите, че човек, който се издигне на десет хиляди метра височина веднага би умрял от липса на кислород, в такъв случай аз ще подкрепя хипотезата си с твърдението: „Вие говорите съобразно съвременните условия. В даден период от историята на Земята условията са били различни и това се е случило.” Дори моята хипотеза да не е научнообоснована и е само твърдение, хипотезите на Дарвин и на дарвинистите с нищо не се различават от нея. Еволюционното твърдение застъпва някаква хипотеза, която всички действащи природни закони и тези, свързани с живата материя опровергават, и не носи никаква стойност освен запълване на появяващите се пред него празни полета с други хипотези.
- Създадено на .