Еволюцията и етапите, през които ембрионът преминава в майчината утроба
Друго твърдение, което се цитира по този въпрос, гласи, че по време на ембрионалното си развитие човешкият зародиш повтаря стадиите на своето историческо еволюционно развитие, т. е. при развитието си в майчината утроба човешкият зародиш наподобява животинските стадии на гръбначните животни. Това твърдение също не почива върху факти. Проф. Шенгюн критикува тази тèза и заявява, че не се знае до каква степен една оплодена яйцеклетка е аналогична, т.е. доколко е сходна с другите по време на стадиите си на развитие. Всъщност констатирането на този факт не е много лесно. Защото ембрионите на някои живи организми се развиват много бързо, а при други, процесът на развитие протича бавно. Макар видимо да изглежда, че съществува морфологично сходство, всяко живо поколение следва своеобразен път на развитие, с характерните за него особености, хромозоми, гени и вродени заложби.
Коранът дава достатъчно ясна информация за стадиите, през които ембрионът преминава в майчината утроба, констатирани от науката едва четиринайсет века по-късно. С оглед на това нека анализираме въпроса в рамките на съответното коранично знамение.
„Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!” (Коран, 23: 12-14).
В знамението отначало се разказва за елементите в земната кора, като материален източник на човека, или, ако в случая е налице символика и сравнение, става дума за елементите, които организмът приема като хранителни вещества, след което те образуват някаква течност или протеинова смес. И двете тълкувания са правилни. После течността попада в майчината утроба под формата на сперма и там започва да преминава през различни стадии. В този процес Аллах най-напред я сътворява като алака, т. е. съсирек, долепен към лигавицата на матката. В смислово отношение думата алака е свързана с думата аляка (връзка) в турския език. Тоест първоначалната форма на зародиша се свързва с майчиния организъм, залепвайки за лигавицата на матката и се храни от него. Всъщност Коранът отнася всички тези процеси към Аллах. Защото нито спермата, нито съсирекът имат възможност да се развиват сами, както и да осъществят дори най-малките действия, за които е необходимо наличието на безкрайно съзнание, воля, знание и сила в процеса на човешкото оформяне. От тази гледна точка всичко това се осъществява от Аллах. Фактът, че ние описваме този процес така, сякаш той се случва от само себе си в майчината утроба, е само метафора. Но еволюцията и науката, която я защитава обвързват всичко това със случайностите и самообразуването и така демонстрират невиждано в историята невежество и отричане. Мисля че точно заради това материалистичната наука набляга толкова силно над еволюцията.
Съсирекът, който залепва за лигавицата на матката и се свързва здраво с майката и нейния организъм, после се превръща в мудга. Мудга означава късче, подобно на парче надъвкано месо, прилича на кълбо, но не е напълно кръгло. Отначало част от тази купчина от клетки, във формата на късче надъвкано месо, се превръща в хрущял, а после – в кости. След оформянето на тези клетки, се образуват клетките на мускулната и съединителната тъкан, и плътта, образувана от тях, покрива костите. Всички тези стадии на развитие са установени от модерната ембриология след като майчината утроба започнала да се наблюдава чрез рентгеновите лъчи и Коранът ясно е описал тези процеси преди четиринайсет века. Ала Коранът засяга тези научни истини чрез сравнения, алегории, олицетворения, метафори и странични пояснения, констатирайки, доказвайки и разказвайки за Еднобожието, Пророчеството, Съдния ден, Правдата и богослуженията, които са главните цели на въпросните истини. Но може би, описвайки толкова ясно стадиите на развитие, през които преминава ембрионът в майчината утроба, Коранът цели да разсее очакваните съмнения по темата и за да документира погрешността на теориите, свързани с отричането на сътворението, четиринайсет века преди появата им.
В продължението на кораничното знамение, в което се изтъква, че костите се покриват с плът, се казва: “После го оформихме в друго творение”. Това е състоянието, в което човекът започва да се развива като специфично творение.
В началните пет фази, т. е. зачатък, съсирек, ембрион, оформянето на костите и покриването им с плът, ембрионите на всички гръбначни си приличат. Ако се осъществят наблюдения върху ембрионите на птица, риба и човек по време на тези фази, няма да се забележат съществени различия помежду им. Но това сходство е само формално. Първо, както споменахме и преди, при някои видове процесът на развитие е много кратък, а при други – дълъг. Второ, ембрионът на всеки животински вид притежава специфични особености, които не се виждат отвън, а може би, дори да се проникне в майчината утроба, пак няма да се видят, и той се развива съобразно тези особености. У всеки човек тези особености се различават в известна степен в сравнение с другите хора. Защото в крайна сметка ще се появи индивид с различни, очи, коси, нос, устни, ръст, тегло, пръстови отпечатъци, ДНК, облик, характер, заложби и наклонности. Сред ембрионите може да се говори за общи точки, свързани само с вида. Например, тъй като всички хора ще бъдат в превъзходен облик; ще получат разум, съзнание и воля сред творенията; ще овладеят тайната на познанието и ще се сдобият със специфична способност, благодарение на която ще развиват заложбите, усъвършенствайки ги чрез вярата и богослуженето. Всеки човешки ембрион притежава структура, която е в състояние да постигне тази цел. Наред с това, както горе бе споменато, всеки ембрион притежава специфични характеристики, които да подчертаят индивидуалните му различия. ДНК програмата, която отличава даден организъм от другите, е записана в хромозомите под формата на генетични инструкции. В такъв случай, понеже е невъзможно ембрионите на гръбначните животни да се наблюдават отвън в началните пет стадия от развитието им, вероятно е те да се смятат за еднакви. При все това дори ембрионите на гръбначните видове като птиците, рибите и човека да са еднакви, с какво може да обяснят еволюционистите и науката рязката промяна след този стадий? В преданията на Пророка на исляма се разказва, че в този стадий на човешкото същество се вдъхва дух и съдбата му се изписва на „челото”. След като материалистичната наука отхвърля духа и съдбата, с какво ще обясни рязката поява на различие, както и защо в този стадий всяко човешко същество поема по пътя на оригиналното си развитие, различавайки се от останалите? Ако това различие произтича от душата, която оформя истинската самоличност на всеки човек и от неговата съдба, т. е. от спецификите, изграждащи го като личност, този пункт не трябва ли да накара еволюционистите да преосмислят всички въпроси отначало, тъй като проблемът е чисто духовен? Наред с това ние, въпреки противоположните твърдения на еволюционистите, смятаме, че в ембрионите на всички животински видове и на всички човешки индивиди са налице различия, които са характерни за тях и всеки човек притежава различни специфики, чрез които приема душата и съдбата си.
След петата седмица човешкият ембрион и по външни белези започва да се развива като човешко същество, той се превръща в индивид с характерните му особености. Този процес е времето, в което той ще овладее тайната на превъзходния облик. И ето, за да изтъкне най-висшата, най-всеобхватната степен на качеството да сътворява, в процеса на човешкото сътворение, и особено в последната му фаза, или за да открои най-горната, най-висшата и най-всеобхватната степен на способността Си да сътворява, Аллах, да е славно името Му, завършва знамението с израза: „Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!” Накратко казано, човекът е необикновено творение, украсено с величието на имената на Аллах, удостоено с тайната на превъзходния облик, защото името Твореца се проявява в най-висша степен у човека.
В заключение може да кажем, че както приликите между ембрионите на гръбначните животни в началните стадии на развитието им, така и сходството между тях и човешкия ембрион, са само формални. Следователно тази формалност в никакъв случай не може да служи за доказателство на еволюцията.
Един от утвърдените учени на 20-и век, прочутият астрофизик сър Джеймс Джийнс, когото мнозина определят като втори Айнщайн – министерството на образованието на Турция преведе и издаде книгата му Тайнствената Вселена и вселената около нас – заявява: “Хората се проникват от науките, с които се занимават”. Тоест в зависимост от областта на научното си занимание, човек бива проникнат от тази наука. Той започва да усеща и да вижда нещата чрез конкретната наука, да говори в нейна полза и да се вълнува от нея. Сър Джийнс дава следния пример: понеже музикантът постоянно чува едни и същи звуци, натискайки петия и осмия клавиш на пианото, той си мисли, че ще чуе същите звуци и когато стъпва на петото и осмото стъпало, слизайки по стълбището.
Някои учени по геометрия построиха големи триъгълници и четириъгълници в Африка, в Арабския полуостров и в пустинята Сахара, запалиха в тях огньове, от които се образуваха огромни пламъци, за да покажат нашето присъствие на Земята, на същества от други планети – ако има такива, – които размишляват над геометрията като хората. Тези хора бяха проникнати от геометрията. Учените, които сериозно се задълбочават в математиката твърдят, че Творецът на Вселената я създал съобразно математическите закони. Тези учени са проникнати от математиката. Дарвин обаче през целия си живот се е занимавал с животни и с животински вкаменелости. Следователно той е гледал на битието, сътворението, с други думи, на всичко, през призмата на областта на неговото занимание, защото не е напуснал нейните очертания, и за да докаже хипотезата си, е правил анализи, които са неприемливи за разума, логиката и науката. Онези, които са възприели като догма неговата теория и ревностно се опитват да я докажат, демонстрират същото поведение. Със своята мисъл Джеймс Джийнс посочва и опасностите, които крие специализирането в отделна научна област, въпреки големите ползи от това.
- Създадено на .