Еволюционното твърдение и приликите между съществата
Дарвин изхожда от сходствата и приликите (хомологията) в природата. Според него закърнелите и рудиментарните органи при някои висши организми са имали физиологични функции в предишен еволюционен стадий, но постепенно са стигнали до това състояние, защото в по-новия стадий функциите им са изгубили значението си, в резултат на което те са отпаднали. Например според Дарвин космите по човешкото тяло са преминали по наследствен път от бозайниците, по време на този преходен процес е имало окапване на значителна част от космите и се запазили само малко от тях. Защо?
Тези твърдения на Дарвин са необосновани. Фактът, че човешкото същество има лице, очи и уши не доказва, че той произхожда от маймуната или наличието на еднакви и сходни органи у някои живи организми не доказва, че те произлизат едно от друго. В природата има много видове биологични организми, между които съществуват прилики. Защото в същността на всички биологични организми са заложени четирите основни елемента азот, въглерод, кислород, водород. Хората и животните консумират много еднакви храни. Особено хората приемат хранителни вещества с еднакъв състав. Въпреки това всички видове се различават един от друг, всеки човешки индивид е по-различен от останалите в много отношения. Наличието на външни и вътрешни прилики не изисква един обект задължително да произлиза от друг. Съществуващите различия, въпреки общия произход, показват, че целта, смисълът и функциите имат първостепенна важност и материалната структура е изградена съобразно тях. Не е възможно първо да се построи, независимо каква или пък много хубава сграда, и после да се реши какви ще бъдат функциите й. Не може да се възпроизведат думи или да се напише книга, без в съзнанието да са оформени смисълът и съдържанието им. Всяка сграда горе долу се състои от еднакви материали. Между различните сгради има много прилики, но никоя сграда не е досущ като другата. Буквите, чрез които се съставят думите и които стоят в основата на езиците, са известен брой, но всяка дума се изписва с тези ограничени на брой знаци. Ако в състава на една седем буквена дума има шест еднакви букви в сравнение с друга седем буквена дума и само една е различна, това я отличава от другата дума. Възможно е да съществуват седем различни думи, съставени от седем букви, шест от които са еднакви и които се различават само по една буква. Дублирането на шестте букви в случая не означава, че тези думи са образувани една от друга. Онова, което прави възможно съществуването на една дума и определя буквения й състав, е нейният смисъл. По същия начин и между съществата е необходимо да има сходни структури и сходни органи, заради сходните функции. Въпреки наличието на някои структурни прилики и еднаква материя в живата природа, разнообразието, което се наблюдава, или казано иначе, наблюдаваните прилики, въпреки разнообразието, загатват за цел, воля и смисъл. По тази причина както думата се съставя според нейния смисъл, така и живите същества се създават в зависимост от причините, целта и смисъла на тяхното съществуване и получават подходяща структура и подходящи органи. Следователно приликите между живите организми не доказват общия произход, както твърди Дарвин, а тъкмо обратното.
По земята има неопределен брой същества и биологични видове. Ако всеки отделен вид е трябвало да получи различно лице, различни органи, структура и тяло, различаващи се напълно от останалите видове, в такъв случай трябваше да има безброй видове структури, органи и белези. Ако погледнем и на хората от тази гледна точка, тогава всеки човешки индивид би трябвало да има различна фигура и различна форма, понеже човекът е отделен вид в сравнение с животните. Без съмнение Всевишния е способен да създаде всеки отделен вид и всеки човешки индивид с различна форма и с различна структура. Но в такъв случай във фауната и между хората няма да има запознаване, сближаване, подпомагане, сплотяване и единение, следователно всеки вид ще бъде чужд на другите и в крайна сметка би се получил свят, в който животът е невъзможен.
Освен това приликата между обектите или между два обекта не означава непременно, че те са еднакви. Например съществуват най-различни течности, но розовата вода и хидрохлорната киселина се различават помежду си, дори при употребата им едното вещество има успокояващо, а другото – обгарящо въздействие. Подобно на това слънцето, електричеството, свещта и борината излъчват светлина, но всички те не може да се обвържат с общ източник. Наличието на един или на няколко органи у животните каквито имат и хората, дори големите прилики между хората и животните, не показва, че между двата вида е имало преминаване от единия към другия вид. Защото всяко същество получава органите, необходими за съществуването му и за изпълняването на функциите му в живота. При все това в съвремието ни е установено, че мнозина органи, които досега са смятани за закърнели и рудиментарни, изпълняват много важни функции.
Наред с това възможно е понякога и в природата да съществуват обекти, които привидно не са в хармония с околната среда и нейната обща структура. Не само е възможно, такива несъответствия има. Но, от една страна, може да се изследва значението, което те носят, а от друга, ние не сме разгадали напълно как е устроена природата. После понякога определен обект може да бъде поставен като десèн на не много подходящо място и да привлича вниманието върху себе си. Ако погледът се вкопчи в него и човек отсъди за общото устройство на базата на това, ще сгреши. Ето в този пункт са се заблудили мнозина. Да се отрича, че всички врати на един дворец с хиляда врати, са затворени, виждайки първоначално затворени първите две врати, или да се твърди, че едно дърво, чиито корени, ствол, клони, листа са здрави, е гнило, виждайки два изгнили плода, съдейки по плодовете му, е сериозна грешка. Също така да се правят изводи за еволюция и преход между видовете, съдейки по няколко закърнели и уж ненужни органи, е грешка, противоречаща на науката.
Друг аргумент на Дарвин, който изхожда от приликите, е, че някои болести у хората се срещат и у животните. Онова, което може да се каже и по този въпрос няма да се различава от казаното по-горе. Досега са известни десетки болести у хората, а заедно с разновидностите им те възлизат на стотици. Ако за всеки отделен вид имаше различни болести, трябваше да съществуват безброй видове болести. Освен това напълно нормално е в човешкия и в животинския организъм, които са изградени от еднаква материя и изпълняват сходни функции, да се срещат сходни болести. Но твърдението, че живите организми произлизат един от друг, стъпвайки на това предположение, не носи никакъв смисъл. При все това болестите, срещани у хората, не се проявяват абсолютно в същата форма или с някаква разлика например при маймуните. Тъкмо обраното, някоя от тези болести или една част от тях е възможно да се наблюдава у един или у няколко животински вида. Например емфиземът се среща у конете, левкемията – у котките и едрия рогат добитък, мускулната дистрофия – у кокошките и мишките, атеросклерозата – у свинете и гълъбите, нарушения в системата със съсирването на кръвта и нефритът – у кучетата, стомашните язви – у свинете, аневризмата – у пуйките, жлъчните камъни – у зайците, възпалението на черния дроб – у кучетата и конете, бъбречните камъни – у кучетата и едрия рогат добитък, катарактът – у кучетата и мишките.
Изхождайки от тази основа, нима ще твърдим, че човекът произлиза от мишката, от кучето, от едрия рогат добитък? Възможно е хората и животните да са носители на еднакви вируси и бактерии. Но нито едно от тези положения не е доказателство за общ произход. У птиците и кокошките, които от биологична гледна точка се различават напълно от човека, се срещат някои болести, които се наблюдават и у хората, но откриването на сходства между кокошката и човека чрез тези болести всъщност означава отклоняване от гледната точка на Дарвин. Защото той отстоява еволюционната теория и накрая поставя маймуната между останалите животински видове и човека.
- Създадено на .