Скромността на Пратеника на Аллах
Пратеника на Аллах бил напълно скромен. Впрочем скромността е признак за величието на великите личности, а горделивостта и високомерието са белег на дребните хорица.[1] Скромността му го издигала. Да, той бил велика личност и затова бил скромен. "Който е скромен, Аллах, да е славно името Му, го възвеличава, а който е горделив, Аллах го унижава."[2] - изричал Пророка и давал личен пример в това отношение. Всеки, който виждал неговата безбрежна скромност, разбирал що е величие.
Аллах, да е славно името Му, винаги е унизявал надменните и високомерните. Вижте Карун[3], Салебе, Фараона, Немрот и всички останали безбожници.
Пак Той възвеличил скромните и свеждащите чела до земята. Вижте Муса, мир нему, Иса, мир нему, Ибрахим, мир нему и Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Пророка бил дълбоко смирена личност. Той бил раб и пратеник на Аллах. Ден и нощ служел на своя Създател, запазвал умереността си в служенето и изричал: "Не се отделяйте от правия път, бъдете умерени и постоянно се придържайте към правилната посока."[4]
Дори и в богослуженето Пратеника на Аллах не изпадал в крайности. Той бил олицетворение на умереността и правия път. Впрочем вярващият не се ли моли по пет пъти на ден на Всевишния да го насочи по правия път? Това е пътят на пророците, праведниците и мъчениците. Онези, които искат да бъдат заедно с тях в Сетния ден, трябва да следват пътя им.
В духа на религията е заложена леснина. Който я възприема като тежест, бива сломен и за него религията се превръща в редица неизпълними отговорности. Ала религията, която се изпълнява в рамките на правия път, е самата леснина. В един хадис това положение се пояснява по следния начин: "Няма съмнение, че религията е леснина. Който я усложнява, тя ще го сломи."[5]
Човек е способен да води този религиозен живот, който Пратеника на Аллах е водел и към който насърчавал останалите. В друг хадис се казва: "Знайте, че никой от вас не може да се спаси с делата си."
Човек дори и да отслужва молитви ден и нощ, дори да се отдава на богослужения като Есвед ибн Йезид ен-Нехаи, Месрук или Тавус, това пак няма да е достатъчно за спасението му.
След като чули горния хадис от Пратеника на Аллах, сподвижниците се сетили за него. Защото поведението на Пророка било критерий за тях и им вдъхвало сигурност. Затова веднага го попитали за собствения му край: "Ти също ли няма да се спасиш чрез делата си, Пратенико на Аллах?"
Ето що е покорство, ето как трябва да се държи рабът пред Аллах, да е славно името Му, и ето един прекрасен отговор, продиктуван от собственото величие на Пророка: "Да, и аз. Ако Всевишния Аллах не ме дари с милосърдието и благоволението Си..."[6]
Говорим за покорството. Ето до такава степен то било дълбоко вкоренено в душата му.
Още веднъж искам да припомня, че Пророка бил образец за покорство, и да премина към задълбочеността му в богослуженето. В свое изказване Пратеника на Аллах казва: "Моето застъпничество е за онези от уммата ми, които вършат големи грехове."[7]
Аллах, да е славно името Му, така е отредил застъпничеството му в Сетния ден. Впрочем не е ли в това застъпничество цялата ни надежда? Вършим много грехове, но пак изразяваме покорството си пред него подобно на слуги, които не искат да бъдат освободени, и желаем да включи и нас в кръга на своето застъпничество.
Грешни сме, но на никой друг не се кланяме. Били сме и сме единствено негови покорни раби и изразяваме това си чувство със следните стихове на Мевляна:
Станах раб, станах раб, станах раб!
Раб, който смирено ти служи.
Рабите постигат щастие, щом получат свобода,
а аз съм щастлив затуй, че ти служа.
И вярваме, че както тези наши молитви се чуват и приемат от Всевишния, така и молбата ни за застъпничество ще бъде уважена от Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, след като настъпи часът. С това чувство още веднъж чукаме на вратата му, изричайки: "Молим за твоето застъпничество, Пратенико на Аллах!"
Пратеника на Аллах ще се застъпи за извършилите голям грях. Ние още тук му оставяме своя адрес в желанието си да се застъпи и за нас. Не мога да си представя, че сред вас би имало някой, който да не желае това. В такъв случай нека всеки още отсега да се присъедини към него и да остави адрес. Никой да не таи и зрънце съмнение, че той ще чуе молбата му. Не виждате ли, че четейки молитвата Тахийят по време на намаз, изричаме: "Мир на теб, Пратенико, нека милостта и благодатта на Аллах да бъдат над теб!" Възможно ли е подобно обръщение, ако то не стига до него? Следователно Пророка чува тези молитви и Всевишния Аллах желае да му отправяме поздрав по време на намаз.
Вижте какво казва в друг хадис Пратеника на Аллах, който е държал широко отворени вратите на своето застъпничество. Всъщност целта ни бе да се спрем на този хадис. Пророка първо започва от далечното си обкръжение, после се обръща към близките си, племето и рода си с думите: "О, синове на Ка'б ибн Мурре! Постарайте се да откупите душите си от Аллах, защото аз не ще успея да сторя нищо за вас в Сетния ден.
О, синове на Абдулменаф! Постарайте се да откупите душите си от Аллах, защото аз не ще мога да сторя нищо за вас в Сетния ден.
О, синове на Абдулмутталиб! Посатарайте се да откупите душите си от Аллах, защото аз не ще мога да сторя нищо за вас в Сетния ден."[8]
Във време, когато различните племена и родове се хвалели със своите поети и воини и превръщали това в повод за гордост, думите на Пратеника на Аллах, изказани по отношение на покорството и скромността, са били много важни. Той не бил нито поет, нито воин. Той бил Господаря на вселената и последният пророк. Но въпреки това той ги предупреждавал, че не ще може да стори нищо за тях пред Аллах. Така още в началото Пророка изключвал възможността те да се възгордяват пред другите, изричайки: "Пророка произлезе от нас." и им напомнял отговорностите, които носят.
Започвайки от най-далечното роднинско племе и род, той със скромния си стил се обърнал и към най-близките си и рекъл: "О, Сафийя, която си леля на Пратеника на Аллах, ти също се постарай да откупиш душата си от Аллах, защото и за теб нищо не ще мога да сторя в Сетния ден."[9]
Сафийя, Аллах да е доволен от нея, била сестра на достопочтения Хамза, Аллах да е доволен от него. Когато достопочтеният Хамза паднал като мъченик в битката при Ухуд, тя пожелала да види брат си, но Пратеника на Аллах се опитал да й попречи, защото смятал, че няма да издържи на гледката. Дали е била водена от желанието да види духа, преселил се при Аллах, или да се въоръжи с мъст, тя отишла до разкъсаното тяло на покойния си брат и го наблюдавала с възхищение. Да, тя била силна и волева жена. Единствено мъж можел да бъде непоклатим като нея. Сафийя била майка на Зубейр, Аллах да е доволен от него, когото Пророка наричал "мой Апостол"[10] и баба на Абдуллах ибн Зубейр, който участвал в отбраната на Кааба от деспота Хаджадж и станал мъченик, бидейки обесен.[11] Но преди всичко Сафийя, Аллах да е доволен от нея, била леля на Пророка. Ала въпреки това Предводителя и на двата свята и на нея казал същите думи...
Да, Пратеника на Аллах бил съобразителен, предвидлив и уравновесен. Той не обещавал на всеки, че ще му подаде ръка в Сетния ден, както се изживяват някои неблагоразумни хора. Даже сред тях е била и собствената му дъщеря, единствената радост за душата му през дните на пророчеството - достопочтената Фатима, Аллах да е доволен от нея. Пророка казал същите думи и на нея: "И ти, Фтима, която си дъщеря на Мухаммед, постарай се да откупиш душата си от Аллах, защото аз не ще мога да направя нищо за теб в Сетния ден."[12]
Фатима, Аллах да е доволен от нея, се омъжила за достопочтения Али, без преди това в погледа и въображението й да попадне зрънце грях. Впрочем тя напуснала този свят преди да навърши двайсет и петата си година. Свещените и блажените личности, които се появили по-късно, произхождали от нейното свято потекло. Тя израснала в дома на Пророка, където слизало откровението. За нея Пратеника на Аллах казва: "Фатима е част от мен."[13] Това е същата Фатима, за която е предизвестено, че ще бъде господарка на жените в Рая.[14] Но и на нея Пратеника на Аллах е рекъл: "Постарай се да откупиш душата си от Аллах!"
Възможно и допустимо ли е въобще да извърши грях, да се поквари и да изгуби посоката си най-набожният сред набожните, човекът, който най-много се боял от Аллах, личността, която знаела най-добре значението на Сетния ден, която е водела принципен живот, никога не допускала неприличие и неуважение в поведението си спрямо Аллах, да е славно името Му, била съвършено скромна - знак за величието й - и не била в плен на делата си? Не, никога!
[1] Bediüzzaman, Lemeat.
[2] Mecmeuz-Zevaid, 10/325; Kenzü'l-Ummal, 3/113.
[3] Карун (Крез) - известен е с несметните си богатства и като последния цар на Лидия (Мала Азия). Първоначално повярвал в пророка Муса, мир нему, но поради алчността и завистта си станал лицемер, което станало причина за гибелта му. В Корана се споменава като пример за отрицателен образ. - Б. пр.
[4] Buhari, İman, 29; Müslim, Münafıkin, 78.
[5] Buhari, İman, 29; Nesai, İman, 28; Müsned, 4/422.
[6] Buhari, Rikak, 18.
[7] Ebu Davud, Sünne, 21; Tirmizi, Kıyame, 11; Müsned, 3/213.
[8] Buhari, Vesaya, 11; Tefsir (26), 2; Müslim, İman, 348-352.
[9] Müslim, İman, 349-350.
[10] Buhari, Cihad, 40-41; Müslim, Fezailu's-Sahabe, 48.
[11] İbn Hacer, İsabe, 2/309-311.
[12] Buhari, Vesaya, 11; Tefsir (26), 2, Müslim, İman, 348-350.
[13] Buhari, Fezailü'l-Ashab, 12, 16, 19; Müslim, Fezailü's-Sahabe, 93-94.
[14] Buhari, Fezailü'l-Ashab, 29; Tirmizi, Menakıb, 30.
- Създадено на .