Великите личности, възпитани в атмосферата на Исляма
Благодарение на своята далновидност, произтичаща от откровението, Пратеника на Аллах е изградил принципите, които щели да крепят държавата, и ги прилагал точно и на място. Той е просветител, който възпитал велики пълководци, вдъхновил е научната мисъл, разкрил е пътищата към духовността и е набелязал високите цели, към които трябва да се стремят творческите умове. В своята епоха Пророка е възпитал немалко военачалници. След него пътят към завоеванията е бил следван от редица пълководци като Халид ибн Велид, Укбе ибн Нафи, Ахнеф ибн Кайс, Тарик ибн Зияд и Мухаммед ибн Касим. Ако погледнем на вдъхновителя и основоположника на този всеобхватен процес от тази гледна точка, ще останем с впечатлението, че Пророка се е занимавал единствено с военно дело. Съвременните изследователи (например, Аккад) са на мнение, че Епохата на щастието е бил благоприятен период за възпитаване на гениални и талантливи личности. Да, Медресето[1] на Пророка Мухаммед е единствената школа, в която талантите на хората били усъвършенствани. Всеки, който преминал през неговата школа, е развил умствените и духовните си заложби в рамките на възможностите си. Достопочтеният Ебу Бекр е бил мъдър военен и политически гений. Халифите Омар, Осман и Али, Аллах да е доволен от тях, също са били като него. Халид, Саад, Ебу Убейде, Алаул Хадрами, Ка'ка са гениални пълководци. И с още редица подобни личности онази светла епоха изглежда като епоха на гениалните умове. Времето, през което е живял Пророка, е Златният век на исляма, тогава са били оценявани и изтъквани потенциалните човешки възможности и качества. Тази епоха е озарена от стотици светли личности. Ако Укбе ибн Нафи, който с един замах е завладял цяла Северна Африка, не е гений, кой тогава е? На петнайсет години Укбе вече яздел и поемал големи отговорности. Служил е при няколко халифа. Той е завладял северната част на африканския континент, стигайки чак до Атлантическия океан. Известни са думите му, когато стигнал океана, наричан от арабите Мрачно море, подкарал жребеца си към брега и рекъл: "Всевишни, ако пред мен не се бе изпречило това море, щях да разнеса славното Ти име отвъд водите му."[2] Тарик ибн Зияд, който също е възпитаник на тази школа, е превъзходен пълководец. Той разбил деветдесетхилядната испанска армия с дванайсетхилядната си войска в рамките на един следобед и стигнал кралския дворец в Толедо.[3] И той е бил гениална личност. Алаул Хадрами също е сред гениалните личности. По времето на халиф Омар, Аллах да е доволен от него, се говорело следното: "Нямаме достатъчно места, където да използваме тези гениални умове." Историята с Хадрами е поучителна. В Бахрейн той бил отстранен от участие във война. Историците пишат: "Сложете Халид на мястото на Хадрами, а него - на мястото на Халид, и ще видите, че нищо няма да се промени."
Но как е възможно това? Как в една и съща епоха е възможно да се появят едновременно толкова много гениални личности? Саад ибн Еби Ваккас е бил превъзходна личност. Ако бъдат потърсени заслугите му в Иран, всички ще се убедят в това. Ебу Убейде, Шурахбил ибн Хасене[4], Йезид ибн Еби Суфян също са били гениални личности. Родословието на гениалните личности продължило и след Пророка Мухаммед. В противен случай пустинята нямало да бъде прекосена, както и нямало да е възможно да се стигне до река Оксус (Амударя), Синдабад, Великата китайска стена и Гибралтар. Нямало да е възможно за кратък период от около четвърт век да се установи господство по тези земи, нито да се поеме управлението и да се въдвори ред, или поне не за дълго. Ако не били тези личности, нямало да е възможно да се противостои на плановете на предишните религии и религиозни организации, целящи да заблудят и отклонят останалите от исляма, както и да го подценяват и опорочават. Също така нямало да е възможно тази система да се задържи на върха в продължение на дванайсет века въпреки всички трудности. Да, благодарение на вдъхновените от Пратеника на Аллах гениални умове голяма част от света е била управлявана в духа на пророческите повели векове наред. Дори и след като Пратеника на Аллах се простил с този свят, лъчите на това ярко слънце продължили да озаряват неговите последователи. Благодарение на проницателността, която наследили от Пророка, всички негови последователи извършили велики дела в световен мащаб. Не знам дали е възможно да си представим друга епоха, подобна на неговата? Не казвам възможно ли е да се повтори отново, а дали можем да я видим в мечтите или сънищата си? Личностите, за които само бегло споменах, и делата, извършени от тях, са теми, открити за обстойно изследване.
Дотук стана дума само за някои гениални пълководци и управници, възпитани в духа на исляма, за които се сетих. За да се разкаже за всяка личност поотделно, е необходимо да се напишат многобройни томове и е невъзможно в страниците на тази книга да се опише всичко, свързано с темата. Засегнахме тази тема дотолкова, доколкото има отношение към пророческата мисия на Пратеника на Аллах. Надявам се и очаквам тези въпроси да бъдат обширно изследвани от специалистите. Тогава школата на Пророка ще бъде всестранно представена и на собствения си език ще накара останалите да признаят, че Мухаммед е Пратеник на Аллах.
1. Гениалните учени, възпитани в школата на Пророка
Освен държавници, управници и пълководци от школата на Пророка Мухаммед се появили и редица учени, мислители, юрист-богослови, муджтахиди[5] и муджаддиди (обновители). Да се изброят всички, минали по този път от светлина, който води началото си от праведните халифи и в продължение на три века е бил устремен към върховете, е задача, надхвърляща рамките както на тази книга, така и на възможностите ни. Смятам, че ще бъде достатъчно да споменем само Ибн Месуд, който в началото е бил овчар в Мека.
Благодарение на него Куфе се превърнала в научно средище, а в резултат на просветителската му дейност били възпитани учени в областта на ислямското право (фъкх), хадисознанието, келяма (теологията) като Алкаме, Есвед ибн Йезид, Ибрахим Нехаи, Хаммад, Ебу Ханифа, които черпели знанието си от свещения първоизвор на Пророка. Дори и да затваряме очите си пред истината, историята на науката отдавна е оценила по достойнство тези личности и им е отредила подобаващо място в световната история. Въпреки упорството на някои в бъдеще този факт отново ще бъде ясно оповестен.
а) в областта на ислямското право (фъкх)
Нека душите на всички велики личности, които заемат достойно място в сърцата ни, да ни простят. Защото ще се спрем само на един от тях с цел да дадем пример и да покажем какви са били личностите в миналото ни.
Кой е Ебу Ханифа? Той е имам на мезхеба[6], който следваме. Той е духовен водач и на по-голямата част от вярващите в ислямския свят. Ебу Ханифа е доказвал и диктувал своите мисли на великите личности, които се събирали около него в преломен за науката и културата период. Той е наставник на всички просветители от ранния период на исляма, като имам Ебу Юсуф, имам Мухаммед, имам Хасан Шейбани, имам Зюфер и имам Веки, който е учител на имам Шафии. Ебу Ханифа е оставил траен отпечатък в историята. Делото му било насочено към следващите епохи и той се е извисил до равнището на имам на стотици хиляди вярващи. Разсъжденията му, които е диктувал на първите си ученици, и по-специално на имам Мухаммед, по-късно били разтълкувани от Шемсул Еимме Серахси в трийсет тома, известни под общото заглавие Мебсут ("Тълкувания"). Ебу Ханифа проповядвал на учениците си край някакъв кладенец. Те се събирали там около своя учител, той им диктувал, а те прилежно записвали думите му.
Веднъж учениците на Сeрахси с възхищение рекли на своя учител: "Имам Шафии бил запаметил триста свитъка с хадиси!" С дълбока скромност имам Сeрахси дал следния отговор: "Това е милостиня в сравнение с хадисите, които аз съм научил."[7]
Всеки да разбира това както иска, но имам Шафии, имам Малик, Ахмед ибн Ханбел са колосални личности, достигнали до най-високите върхове на познанието.
Нека още веднъж да зададем същия въпрос - кой е Ебу Ханифа? Той не е бил ученик на сподвижниците Ибн Месуд, Аллах да е доволен от него, Алкаме, Йезид и Есвед, а е бил възпитаник на техните ученици. Ебу Ханифа се е обучавал при Хаммад ибн Еби Сюлейман. Хаммад е бил възпитаник на сподвижниците, но той също е бил гениален юрист-богослов.
Да, когато светът е тънел в мрак, когато нито на изток, нито на запад нямало дори признаци, че някой ден земята ще бъде озарена от светлина, тези учени, които в бъдеще щели да осветлят пътя на човечеството, се обучавали в школата на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Тези гениални и значими личности, които щели да озарят света със знанието, ерудицията и вдъхновението си, били високо ценени, колкото и много на брой да били. Само по времето на Ебу Ханифа е възможно да се изброят имената на още около петдесет ислямски учени от неговата величина в Куфе. Те израснали в благоприятна среда и благоприятно време. Всъщност умовете на великите учени били озарявани от светлината на Пророка Мухаммед Мустафа и знанието, което получавали, бликало от неговия необятен извор. Да, благодарение на него от общността на непросветените бедуини възникнали цяла плеяда учени, които в продължение на четиринайсет века озаряват пътя на човечеството и се надяваме, че това ще продължи до завършека на света.
б) в областта на тефсира[8]
Според нас тефсирът сам по себе си е безбрежно море, което в сравнение с познанието на Пророка е капка в океана. На тази арена са се появили такива гениални тълкуватели като достопочтените Али, Ибн Аббас, Муджахид, Саид ибн Джубейр, Ибн Джерир, Фахруддин Рази, Ибн Кесир, както и днешните изтъкнати муфессири (тълкуватели). Дори и да не съществуваше друг довод за пророчеството на Пратеника на Аллах, свидетелствата на тези личности щяха да бъдат достатъчни аргументи в това отношение.
Например Ибн Джерир е бил изтъкнат учен. В своите коментари той убедително разяснява кораничните знамения и хадисите, споменава че небесата са седем и обръща внимание на това, че някога земята и небето са били едно цяло и са се отделили вследствие на взрив. Той е гениален учен и муфессир, който още тогава е заговорил за възникването на валежите, движението на въздушните маси и за още редица закони, които са станали известни на хората чак хилядолетие по-късно. Научните изследвания върху трудовете на Ибн Джерир показват, че през всеки ден от живота му е писал по петнайсет страници. При това положение, ако той не е гений, кой тогава е?
Да, от школата на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, в областта на тефсира са произлезли такива учени като Ибн Джерир, Фахруддин Рази, имам Суюти, който е изследвал стотици коментари на Корана и е съставил обемните си трудове, както и днешните ислямски учени. Ако някога на Запад се бе появил само един такъв титан щяха да му издигнат паметник и да го прославят по целия свят.
Ние се гордеем особено с гениалния имам Газали, който в много области на науката няма равен на себе си. Западът рядко е бил справедлив към исляма. Въпреки това в момент, в който гласът на съвестта му натежала, Хамилтън Гиб е описал имам Газали като чудотворна и духовно извисена личност, която сякаш омагьосва хората. По пътя от имам Газали до имам Раббани и Бедиуззаман е възможно да се срещнат стотици ученици на Пророка Мухаммед.
в) в областта на хадисознанието
Учените в областта на хадисознанието също са колоси на знанието и добродетелта. Имам Бухари, имам Муслим, Ебу Давуд, Тирмизи, Несаи, Ибн Мадже, имам Ахмед ибн Ханбел, Дарекутни, Бейхаки, Дарими са учени, всеки от които е способен да осветли пътя на човечеството. Разбира се, тук не е възможно да се спрем на всеки от тях поотделно и да разгледаме трудовете им. Искам да спомена само имам Бухари, който наизустил един милион хадиса, а в сборника си Сахих е събрал около четири хиляди от тях. При подбора им той проявявал огромна прецизност. Преди да включи в сборника си даден хадис, имам Бухари първо взимал абдест и отслужвал два рекята намаз. После духом се пренасял в атмосферата на Пророка и възприемал хадиса едва след като получавал потвърждение за достоверността му. Ето, и тази колосална личност е един от възпитаниците на школата на Пророка Мухаммед. Веднъж Бухари вървял дни наред, за да открие човека, от когото възнамерявал да научи нови хадиси. Но след като видял как мъжът подмамва коня си с празна шапка, сякаш в нея държи ечемик, Бухари се върнал обратно, без да задава въпроси. Попитан защо е постъпил така, той отговорил: "Не бях сигурен дали човек, който мами животните, няма да излъже и мен." Кой знае още колко гениални учени по хадис са прекарали живота си в такава взискателност. Ето такива са били последователите на Пророка Мухаммед и ето това е нашият праведен път.
в) светското измерение на науката
Написани са толкова стойностни трудове по история на науката, някои пристрастни, други - не, а трети - в съпоставителен план, че е невъзможно човек да не изпитва възхищение към славното ни минало, след като ги прочете. В Златния век на исляма медицината, математиката, геометрията и всички останали клонове на природните науки били взаимно свързани с ислямското право, тефсира, хадисознанието и келяма. Например Ал-Джабир, Ибн Сина (Авицена), Ибн Батута, Хауаризми и изтъкнатият учен в областта на хирургията Зехрави, чиито трудове се изучавали в Европа в продължение на десет века. За него в едно научно списание се появи следното заглавие: "Ученият, който е живял десет века" . И всички тези личности са ученици от школата на Пророка Мухаммед.
Но защо у нас тези велики личности не са били забелязвани и изследвани и защо все още мнозина не знаят за тях? Непознаването им е голяма грешка. На Запад те не биха потънали в забвение. Защото там подобни личности приличат на редки възвишения в равнините. Дори и да не са много високи, се забелязват. Ала у нас такива личности са много. Те са се появявали непрекъснато, били са гениални, но отсъствието на обективна оценка ги е пратило в забрава. Сиреч те са като върхове, наредени един до друг, съвършени са и не е лесно да бъдат разпознати. Що се отнася до нас, ние не проявихме преданост и изпаднахме в положението, в което се намираме. Ние не оценихме значението на тези колосални личности. Европа е създала Ренесанса с такива хора, а ние не успяхме да се освободим от някои свои подозрения и съмнения. Вината е в нас. Тя не е в предходниците, а в последователите им. Вината е в онези, които се намират в океана, но не оценяват стойността му.
"Те са риби в океана, ала не го познават."
2. Духовно извисените личности
Второто измерение на възпитателната система на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е способността му да накара хората да се извисяват духовно. Пратеника на Аллах е възпитал такива личности и с вратите, които е открехнал пред тях, така ги е тласнал към върховете на човешкото съвършенство, че някои са казали "дори и завесата на неведомото да падне, знанието ми няма да се увеличи". Едни наблюдават Великия Престол, докато са на земята, други потъват в унес, съзерцавайки великолепния образ на Джибрил, трети вникват изцяло в тайните страни на Корана и сунната и разгадават знаците в тях. Например трудове като Джелджелутие, Нехджулбеляга, Месневи, Фютухулгайб, Фюсус и Фютухат. Веднъж Томас Едисън е казал: "Аз открих пътя към електричеството в книгата Фютухат-ъ меккийе на Мухиддин ибн Араби." Фютухат-ъ меккийе и днес е на лице с енигматичните си обяснения. Извличането на значенията, свързани с електричеството, електроните и електрическата крушка от тайнствените знамения на Корана, може и да се критикува в някои отношения, но критикуването на доказани явления е просто егоистично упорство. Човек може да открие редица истини както като се извиси духовно, така и в лабораториите или изследователските центрове. Ако ние не успяваме да постигнем това, причината трябва да се търси в нелогичното мислене, бедния разум, слабата духовност, липсата на воля и упоритост. Не само че не е възможно да бъдат разбрани личности като Ибн Араби, Мевляна, имам Раббани и Бедиуззаман, но е трудно да се осмисли дори онова, което са открили. Как е възможно да разберем възвишени личности като Шах-ъ Накшибенди, Маруф-у Керхи, имам Шазели, шах-ъ Гейлани, Ахмед Бедеви, шейх Харрани? Всички те са ученици от школата на Пророка Мухаммед. За нас това са гениални личности, но в сравнение с школата на Пророка Мухаммед те са само ученици в нея. Те са били влюбени в светлината и непрестанно кръжали около сиянието на Пророка. Ако очите им били отворени за неведомото, това е станало благодарение на наученото от Пратеника на Аллах. Имам Суюти казва: "Аз двайсет и осем пъти видях Пратеника на Аллах, и то не насън, а в будно състояние." Те се втурвали към светлината, привлечени от Пророка.
Ние живеем в плен на триизмерното пространство и във времето, което е относително измерение в него. Ала тези личности са преодолявали времето и пространството и може би всеки ден се срещали с Пратеника на Аллах. Един от тях споделя: "Ако дори за миг не зърна Пророка, това би ме погубило. Защото дължа съществуването си на него. Както цъфтежът на слънчогледа е обвързан със слънцето, така и аз съм зависим от това дали го следвам и съзерцавам. Ако той потъне в душата ми, тогава би настъпил и моят край." Това са ученици от школата на Пророка Мухаммед и се надявам в бъдеще отново да се появят подобни на тях личности. Приближеността до Всевишния не е в рамките на моите възможности. В сравнение с духовно извисените личности аз мога да бъда единствено техен слуга. Аз само може да им се възхищавам. Надявам се някой ден очите на мнозина да се отворят за истината благодарение на пробуждането на духа и те да потвърдят думите ми.
Пророка Мухаммед бил превъзходен духовен водач и неговите ученици са изпреварили многократно мнимите вождове в света на мистицизма и йогата. Да, Мухиддин ибн Араби така е омагьосал хората на Запад, че в Германия хиляди мюсюлмани от немски произход повтарят името на Пророка Мухаммед благодарение на Мухиддин ибн Араби и на учените като него. Ако личности като Абдул Кадир Гейлани, Мевляна, Мухиддин ибн Араби, имам Раббани и Бедиуззаман проникват в сърцата на хората и ги насочват към Пророка Мухаммед, това се дължи изцяло на святата сила на първоучителя им.
Достопочтеният Мевляна е колосална личност. Ако изключим различния подход на някои спрямо него и опитите им да изравнят положението му с това на Пророка, Мевляна Джеляледин Руми е велика личност, поела към вечността, той е мъдрец, открит към възвишеното. Той е безподобно олицетворение на любовта, страданието, възторга и искреността и е един от най-големите откриватели на висшата истина и абсолютната истина чрез символа и алегорията. Същевременно Джеляледин Руми е и майстор на поетическото слово. Според последователите му той държи в ръката си вълшебен жезъл и който влезе в атмосферата му, се омагьосва.
3. Майсторите на словото
Пратеника на Аллах е господар на всички арабски и персийки поети и майстори на ораторското изкуство.
Има редица свидетелства в това отношение. Като се започне от Хассан ибн Сабит, Кааб ибн Малик, Абдуллах ибн Реваха, Кааб ибн Зухейр, Еби Лебид, Хансаа бинти Зухейре и се стигне до абасидските, омеядските и селджукските поети всички майстори на словото са възхвалявали думите и посланията на Пророка и се прекланяли пред неговото величие. И особено иранските поети... Хайдар Баммад предава следните думи на Гьоте, казани на принц Мюлер: "В ислямския свят и особено в Иран, където са живели селджуците, абасидите и иранците, в различни периоди са се появили велики поети. Но в ислямския свят са признати само четирима-петима от тях." Гьоте, който е открил богатствата на немския език и е дал огромен принос за развитието му, който е създал ново течение в литературата с шедьовъра си "Фауст", казва: "В различни епохи в ислямския свят са живели гениални поети, но признание са получили само петима от тях. Това са Мевляна Джеляледин Руми, Хафъз, Фирдевси, Енвери и Низами. Освен тях останалите не са смятани за поети. Ала сред тях има такива майстори на словото, с които аз не мога да се сравнявам." Нека се удивляваме! Кого издигаме и възвеличаваме и към кого оставаме безразлични и равнодушни!
Ако не знаем, нека да научим, че няма поет сред европейците, който да не е подражавал на Хафъз. До голяма степен османската литература също се опира на творчеството му. Всички тези поети - ирански и турски - са ученици от школата на Пророка Мухаммед, които са използвали неговото словесно богатство.
[1] Медресе - средно или висше мюсюлманско училище. - Б. пр.
[2] İbn Esir, el-Kamil fi't-Tarih, 4/107.
[3] İbn Esir, el-Kamil fi't-Tarih, 4/562.
[4] İbn Sa'd, Tabakat, 4/127.
[5] Муджтахиди - великите ислямски учени, които извличали решенията на сложните проблеми от предписанията на Корана и сунната. - Б. пр.
[6] Мезхеб - на арабски означава път. В исляма съществуват четири основни школи (мезхеби), основани от имамите Ханифа, Шафии, Ханбел и Малик. - Б. пр.
[7] Usulü's-Serahsi, 1/5.
[8] Тефсир - наука за тълкуването на кораничните знамения и причините за низпославането им. - Б. пр.
- Създадено на .