Всеки пророк е безгрешен
Пророците са непорочни. Те не се поддават на пороци. Те са избраници, сътворени като необикновени и святи хора. Те не са само благословени, а са първи сред благословените.[1] През целия си житейски път непорочността и святостта на пророците никога не е попадала под сянката на греха.
Природата на пророците е чиста, духът им е възвишен, волята им е непоклатима, а душите им са кристално чисти. Откровенията, които те получават от Аллах, да е славно името Му, се разкриват в истинската си светлина и се проявяват и усещат с истинската си същност. Пророците са като водните капки, отразяващи слънчевите лъчи. В техните души светлината не може да се пречупи.
Да, това е така. Логически погледнато, трябва да е така. Защото пророците са натоварени с мисията да оповестяват на хората посланията на Всевишния. Целта на сътворението им е оповестяването на тези послания. Те първи научават повелите на Аллах и ги предават на хората в автентичния им вид. Ако пророците не притежаваха чисти души, нямаше да са способни да предават Божиите послания във вида, в който ги получават. Тогава Божиите откровения щяха да стигат до непрозрачната им природа, непречистените им сърца и нечистата им съвест и щяха да се пречупват подобно на светлинните лъчи и тези лица с мътни души щяха да тълкуват всичко съгласно собствените си чувства и разбиране и волно или не, щяха да преиначават истините. Така щеше да изчезне и тяхната значимост, която нямаше да е в съответствие с желанието и волята на Всевишния.
От друга страна, пророците са като огледала, които отразяват тайните на святостта на Всевишния. Така че, налага се тези огледала да бъдат пречисти, за да не бъдат подвеждащи истините, които те предават на хората.
Човек научава всички повели на религията относно вярата, покорството и богослуженето благодарение на пророците. Налага се човек да види в тяхно лице най-прекрасния образец за праведност, за да успее да постигне щастие и в двата свята. Как би било допустимо да се следват хора, които са станали водачи и пътеводители на останалите, ако те имат грехове? Следването на подобни личности е свързано с чувството за откриване на правия път от страна на човека. Заставането зад хора, които се отклоняват от правия път, противоречи на това чувство. Не, нито един пророк не е встъпил в грях и с всичките си действия пророците са показали, че са съвършени личности, водели са съвършен живот и през цялото си земно битие са следвали една и съща линия. Колко трудно е да се повярва, че човек, който не е достоен за Рая, може да направи останалите достойни за него. Ала Всевишния е изпратил пророците, за да покажат на хората пътя към Рая.
Между религията, която се основава на откровението, и системите и теориите, измислени от хората, безспорно превъзходство има религията, което произтича от непорочността на пророците. Ако това не бе така, резултатът също нямаше да изглежда по този начин.
Разбира се, че пророците също са имали свои идеали, особено преди да поемат пророческата си мисия, и няма нищо нередно в това, подобно предположение да се приема за вярно. Най-вероятно душевните мъки, които Пратеника на Аллах е изпитвал в планината Нур преди пророчеството си, молейки се за спасението на човечеството, са били резултат именно от подобна възвишена цел. Да, той имал свои идеали и цели, които се изразявали в това, как може хората да бъдат избавени от блатото, в което били затънали. Само че неговият предел стигал дотук. Пътят към спасението на човечеството бил неподвластен на него и на неговия разум. Той щял да му бъде вдъхновен непосредствено от Всевишния Аллах чрез откровението. Ето, тук пътищата на идеализма и откровението се разделят - единият е човешки, а другият - Божи. В такъв случай пророкът, който ще поеме системата, низпослана от Всевишния, също трябва да притежава дух, различен от този на идеалистите, и така е било.
Тук искам да отбележа и следното: както пророците се отличават от идеалистите и са безгрешни, така и хората, които ги следват, трябва да бъдат чисти като тях. Според мен това е главната особеност, която отличава последователите на пророка от тълпите.
Всеки трябва да има идеали. Хората, които нямат идеали, са без цел и ориентация. Затова един оратор е казал: "Ако целта липсва или потъне в забрава, умовете стават егоистични."[2]
Непорочността и безгрешността са били основните качества на пророците, тези черти сякаш се превърнали в отделно измерение на природата им. Възможно е луната и слънцето да имат черни петна, но върху душата на нито един пророк не е падала дори и сянката на греха. Ако някоя свята личност извърши грях, например, ако изрече дума, противоречаща на истината, той цял живот ще изпитва угризение на съвестта. А ако предположим, че подобни думи биха били изречени от някой пророк, то неговите угризения щяха да продължат и в Сетния ден. Затова пророка Ибрахим (Авраам), мир нему, ще изпитва угризения на съвестта и в Сетния ден, понеже три пъти през живота си се изразил иносказателно, и ще насочва онези, които молят за застъпничеството му, да се обръщат към пророка Муса (Мойсей), мир нему.[3]
Да, както неговата съвест, така и съвестите на другите пророци са били чувствителни и затворени за греха.
Възнамерявайки да анализираме тази тема, ние искахме да разкажем за непорочността на нашия Пророк. Но както се изразява и Пратеника на Аллах, всички пророци са деца на един и същ баща. Да, всички те са като деца, възпитани от един баща. Затова тук, макар и накратко, ще се спрем на темата за непорочността на пророците. Ще се опитаме да изследваме личността, особено на онези изключителни пророци с възвишен дух, върху които се хвърлят подозрения в някои недостоверни книги, и да покажем колко са гнусни тези клевети в светлината на кораничните знамения. Но както споменахме и по-горе, основният въпрос, който ще изследваме, е непорочността на Пратеника на Аллах, който е основната цел на темата ни.
Да, всеки пророк е безгрешен. Ала Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е най-непорочният сред пратениците. Защото неговата същност била оформена с проявленията на Всевишния и в неговото духовно огледало винаги се е наблюдавало проявлението на Аллах, да е славно името Му. Разбира се, че този велик дух, който обитавал подобна същност и душа, ще е най-непорочният.
За осъществяването на значимо и велико дело Аллах е избирал специални личности и това са пророците. С оглед на мисията, с която са били натоварени пророците, Всевишния винаги ги е покровителствал. Това означава, че Аллах вложил в природата им непорочността и ги тласкал към хоризонтите на безгрешността. Защото те трябвало винаги да пазят възвишеното си и свято положение, за да станат водачи и пътеводители на цялото човечество. Те трябва да са така пречистени, че последователите им, които съобразяват действията си с техните, не трябва да обръщат погледите си в друга посока. Те са пътеводители, които водят човечеството към Всевишния и към спечелване на Неговото благоволение. Ала Всевишния не одобрява нито един грях. Как би било възможно човек, който сам не е спечелил благоволението на Аллах, да накара останалите да го спечелят? Това е абсолютно невъзможно. В такъв случай е невъзможно и пророците да извършат грях.
[1] Müslim, Fezail, 1; Tirmizi, Menakıb, 1.
[2] Bediüzzaman, Sözler, Lemeat.
[3] Müslim, İmam, 326.
- Създадено на .