Системата на възпитание на Пророка Мухаммед
1. Отношението на Пророка към осквернилия месджида бедуин
Бухари и Муслим предават следната случка: "Веднъж Пратеника на Аллах бе седнал в месджида. Вътре влезе някакъв бедуин. Вероятно имаше въпроси към Пророка. Но той се отправи към единия край на двора и започна да уринира. Намиращите се там се опитаха да му попречат, но Пратеника на Аллах им каза: "Оставете го да се изходи." Мъжът бил прост бедуин. Можело да бъде наказан с бой за постъпката си. Само че подобна реакция би била също глупава и неразумна. Сподвижниците на Пратеника на Аллах не били невъзпитани. После Пророка рекъл: "Напълнете съд с вода и почистете мястото."279 Да, в началото повечето от сподвижниците били до такава степен примитивни и с диви нрави, че нищо не им пречело да се изхождат в двора на джамия. Но Пратеника на Аллах успял да възпита нравите им и да ги култивира, и изградил от тях идеалното общество. Кой знае, може би този бедуин бил Тарък ибн Зияд, Шурахбил ибн Хасене или бащата на Укбе ибн Нафи...
2. Пророка дълбоко почитал жените
Епохата на Безпросветността била отминала и хората си спомняли за нея или с дълбока скръб и болка, или с иронична усмивка. Да, споменът за онова време будел или ирония, или тъжни чувства. Веднъж някакъв бедуин, живеещ сред пустинята, дошъл в месджида при Пратеника на Аллах, за да разговаря с него. Едно от нещата, които споделил с Пророка, било следното: "Пратенико на Аллах - рекъл бедуинът, - и аз зарових своите дъщери живи в земята, със собствени ръце. Веднъж хванах за ръката една от тях и я отведох в пустинята. Тя тъкмо бе пораснала и се бе разхубавила. Закарах я във вътрешността на пустинята и започнах да копая ров. Горкото дете въобще не осъзнаваше нищо. И тя заедно с мен започна да копае собствения си гроб. (Когато мъжът разказвал своите спомени, очите на Пратеника на Аллах се напълнили със сълзи, които започнали да се леят като пролетен дъжд.) След като изкопах рова, се отдръпнах назад. Малката ми дъщеричка невинно гледаше натам, без дори да подозира какво я чака. Рязко я ритнах по кръста. Когато политна надол, тя започна да крещи и да вика: "Татко, татенце!" След като Пратеника на Аллах започнал да плаче с глас, сподвижниците прекъснали разказа на мъжа с думите: "Защо натъжаваш Пророка?"280 Ето в такова състояние се намирали хората през онази епоха. Жената нямала право на живот. Пратеника на Аллах се появил в свирепо общество, преосмислил и въвел нов житейски ред и удостоил жената с висока чест. Да, през Безпросветната епоха жената била постоянно унижавана, несправедливо хулена, грубо нападана, бащите гледали с презрение на дъщерите си, а новородените женски рожби бивали скривани от тях. По онова време нямало статистика, но предполагам, че петдесет процента от жените са останали живи именно защото са били скрити от бащите им. Може би само хора като хазрети Ебу Бекр, които по природа са били с чисти нрави, не са убили дъщерите си. А повечето от онези, които не приели исляма, станали убийци на собствените си дъщери. Но макар и да живеел в диво и свирепо общество, Пратеника на Аллах накарал хората да разберат, че жената е достойна за уважение.
Несаи предава следния хадис от нашата майка Аиша: "Веднъж при Пророка дойде някакво момиче и рече: "Пратенико на Аллах, баща ми ме омъжи за моя братовчед пряко волята ми." Пророка накара да извикат бащата на момичето и му рече: "Нямаш право да жениш дъщеря си за мъж, когото тя не желае." А мъжът отвърна: "Както повелиш, Пратенико на Аллах" и се отказа от намерението си." Впрочем не било възможно сподвижниците да имат различно мнение от това на Пророка. Може би мъжът възнамерявал да спаси от трудно положение своя племенник, давайки му дъщеря си за жена, но повелята на Пратеника на Аллах стояла над всичко. Когато мъжът изразил своето покорство пред Пророка, момичето се изправило и рекло:
"Пратенико на Аллах, истинското ми намерение не бе да се противопоставя на волята на баща си. Но исках да узная какво е положението според исляма. Докъде се разпростират правомощията на бащата при взимането на решениея за задомяване на дъщеря му. Дойдох тук, водена от желанието да науча отговора именно на този въпрос."281 До неотдавна момичетата били заравяни живи в земята, били унижавани, потискани, ала не след дълго те вече спокойно се явявали пред Пратеника на Аллах, за да търсят правата си. Дали е нормално бащата да застави дъщеря си да се омъжи за когото той пожелае? Ето от това се интересувало момичето. Ако преди появата на Пророка някой бе допуснал, че това ще се случи, или никой нямало да му повярва, или щели да приемат, че човекът, който го казва, е ненормален. Но ето че всичко това се случвало...
3. Той приемал единствено покровителството на Аллах
Имам Муслим и Ибн Мадже предават следното от Авф ибн Малик: "Веднъж бяхме при Пророка. Наброявахме около девет-десет души. Той ни каза: "Дайте обет." Всички останахме учудени. Дотогава много пъти бяхме дали обет. И попитахме: "За какво да дадем обет?" А той отвърна: "Затова, че ще служите на Аллах и няма да Го съдружавате, ще отслужвате намаза пълноценно и няма да искате нищо от никого."
Когато изричал последните думи, Пророка понижил гласа си, сякаш не искал да го чуят. Явно точно това желаел.
Ако бил чут, вероятно сподвижниците щели да изпаднат в конфузна ситуация. Ала Пратеника на Аллах бил прекалено деликатна личност. Той нито веднъж не престъпил нормите на благоприличие спрямо другарите си.
Минали години. Дошло време, когато повечето от сподвижниците обеднели. Но били напълно решени да не искат нищо от никого. До толкова, че ако на земята паднел камшикът на някого от тях, докато яздел, той лично слизал да го вземе, за да не го поиска от друг, понеже стриктно избягвали просячеството.282 След като дали този обет вероятно никой от тях повече не поискал от друг и чаша вода.
В книгата си Сахих имам Бухари предава следното: "Хаким ибн Хизам дойде при Пратеника на Аллах и го помоли за нещо. Пророка му даде това, което бе поискал. Но желанията на Хаким нямаха край. Той продължи да иска и Пратеника на Аллах му даде всичко, което искаше. После се обърна към него със следните думи: "Светът е приятен, разкошен, красив и прелестен. Мнозина от вас може и да не устоят на земните изкушения. Ала за вас е благо онова, което ви се дава, без да поискате. Когато ви се дава, понеже сте поискали, това за вас е бреме и ви прави задължени. Никога не искайте нищо!" След време този човек изпадна в голяма нищета, но нито хазрети Ебу Бекр, нито хазрети Омар успя да го накара да вземе не само милостиня и зекят, но и дела от плячката, който по право му се полагаше. На всички предложения той упорито отвръщаше с "не".283
4. Безпросветната епоха
Пророка се справил с хиляди езически обреди и обичаи и превърнал мрачния период в светла епоха.
За по-голяма яснота по темата ще цитирам думите на Джафер ибн Еби Талиб, казани пред Негуса: "Владетелю, преди ние пиехме кръв, ядяхме мърша, отдавахме се на прелюбодеяния, извършвахме грабежи, убивахме хора и мародерствахме, силният смазваше слабия и вършехме още редица лоши постъпки, които биха накарали човека да се срамува от човешката си същност."284 С тези думи той описвал мрачната епоха, в която живели хората преди появата на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Да, в онази общност хората били способни да предизвикат буря в чаша вода, племената претендирали за надмощие и често навлизали в кървави конфликти, проституцията била позволена, мародерството се смятало за умение, а броят на хората, които не били пристрастени към алкохола, не надвишавал броя на пръстите на двете ръце. Ето, Пророка се появил в свирепа общност със закостенели традиции, като за кратко време изкоренил покварата и нравственото падение и на тяхно място издигнал високия морал, нравствените добродетели и висшите ценности. Както Платон в Държавата, така и други утописти (например Томас Мур) мечтаят за изграждането именно на такова общество. Ала Пророка Мухаммед Мустафа успял в действителност и на дело да изгради идеалното и добродетелното общество.
Всъщност превръщането на дивата и свирепа общност с вкаменели норми и вековечни заблуди в цивилизована е подобно на това, мракът да бъде превърнат в светлина. Но ето, Пророка Мухаммед осъществил това на практика и по този начин е доказал, че е чудотворна личност.
Ние, които не успяваме да накараме човека, с когото сме живели години наред заедно, да се откаже от вредните си привички, покорно свеждаме глави пред Пророка Мухаммед, който е изкоренил езическите навици от сърцата на хората и още веднъж свидетелстваме, че той е пречист и свят Пророк. Да, ние най-сърдечно заявяваме, че "Той е Пратеника на Аллах!"
Лично аз не успях да накарам хората около себе си да възприемат напълно идеалната "система на възпитание", за която мечтаех, разбира се, повлиян от модела на възпитание на Пророка. Постоянно и неуморно повтарях едно и също - "добродетелност", но не успях да я внуша на съзнанието на околните. Ала колко велик и силен е бил Пратеника на Аллах! Той е облагородил суровите и жестоки нрави, възпитал е хората с лоши характери и е превърнал дивите бедуини в цивилизована нация, която станала еталон за цивилизованост за останалите народи. Мисля, че днес безсилните хора като мен, които не успяват да окажат влияние дори на своите близки, с които живеят в един и същ дом, ще осъзнаят по-добре величието и великолепието на Пророка Мухаммед Мустафа. Той с един замах тласнал народите към развитие и духовен подем, като вдъхновил сърцата им със своето откровение. Стига да не бъдем предубедени и упорити в отричането, ще разберем величието на делото му.
Още приживе Пророка се е насочил към Иран и Азия. Ала както Иран, така и азиатските народи, турците и византийците се намирали под влиянието на различни култури. Неговите послания сякаш били като дрехи, ушити по мярка за членовете на тези общества. Ето, това е чудото! Да, фактът, че посланието на Пророка е достигнало до всички хора по земята и е оказало силно въздействие върху тях, е чудо, което доказва, че тази личност е изпратена от Аллах. Сиреч Мухаммед е Пратеник на Аллах. Всъщност тук искаме да подчертаем именно това.
Чрез своя гениален ум дадена личност може да прозре епохата, в която живее. Например в известна степен Александър Македонски може би е осъзнал своето време; възможно е Цезар да е прозрял бъдещето; може Наполеон да е осмислил дълбоко периода, в който е живял и т.н. Но единствено нашият Пророк е притежавал далновидността и прозорливостта да накара различните народи по всички краища на света, които щели да се появят векове след него, да се вслушат в думите му и да потвърдят истинността на посланията му, които са в хармония с душевния свят на човека. За нас няма друго понятие, с което да обясним това свръхестествено качество на Пратеника на Аллах, освен да го наречем чудо. Впрочем лично на мен не ми е известно друго определение, с което да обясня изключителната прозорливост на Пророка. Да, Алпарслан285 е усетил, че посланията на Пророка Мухаммед, който е живял четири-пет века преди него, са в пълна хармония с душевния му свят, и е възприел изцяло неговата система. Въпреки че са минали векове от появата на Пророка Мухаммед, един от най-великите владетели на света султан Мехмед II Завоевателя286, който дава начало на нова епоха, също е възприел посланията на Пратеника на Аллах подобно на предшествениците си. Приемниците му стриктно следвали неговата линия. Всички те били гениални личности в световен мащаб. Но въпреки това запазили предаността си към Пратеника на Аллах и не се отклонили от неговия път.
Днес сме в ХХI век, но четиринайсетте столетия, които са изтекли от епохата на Пратеника на Аллах, не са променили нищо. Посланията, отправени от него, и днес са свежи и живи в сърцата, душите, съвестта и умовете ни. Защото той ги получавал от Личността, Която знае какво таим в сърцата и душите си, Която се проявява в съвестта ни и омайва умовете ни с великолепните Си творения. Пророка само оповестявал откровенията, получени свише. В противен случай изграждането на комплексна система от обикновен човек, която да е валидна през вековете и да отговаря на нуждите на човечеството, е непосилна задача за когото и да било. Това стои над човешките възможности.
[279] Buhari, Vudu, 58; Müslim, Tahare, 98.
[280] Darimi, Mukaddime, 1.
[281] Nesai, Nikah, 36.
[282] Müslim, Zekat, 108; İbn Mace, Cihad, 41.
[283] Buhari, Vesaya, 9.
[284] Müsned, 1/201, 201.
[285] Алпарслан (1029-1072) - един от владетелите на Селджукската държава. В периода (1063-1072) при неговото управление държавата достигнала голямо могъщество.
[286] Султан Мехмед II (1432-1481) - седмият султан на Османската държава. Мехмед II е син на Мурад II. В периода на неговото управление (1451-1481) е завладян Константинопол (1453), което според историците слага началото на нова епоха, а Мехмед II спечелва прозвището Завоевателя. Известен е още и като покровител на науката и изкуството.
- Създадено на .