Душата, нейното същестуване и същност. Особени доводи

1. Душата е съзнателно същество, което идва от заповедния свят

Душата е съзнателно същество, което идва от заповедния свят. Тя не принадлежи към материалния свят. Но да се постараем да обясним тези два свята.

Материалният или видимият свят е този, който виждаме и на който сме свидетели. В някои случаи го наричаме земен свят или видимия свят. В този свят Аллах (да Му се слави името) дава и взема живота, създава нови същества, твори и съзижда.

Сътворените същества се променят, разкрасяват се, получават нов външен вид. Живите същества, от които се състои този свят, са растенията, животните и хората. Всички материални същества - от атома до земното кълбо - и всички системи, които са видими за очите, могат да се докосват с ръка и запълват определено пространство в природата, влизат в състава на този тъй наречен материален свят...

Заповедният свят (свят, където всичко се извършва само с повелята на Аллах) е този, който не се поддава на материални измерения и в който преобладава господството на повелите. Основното в заповедния свят не е материята, а духа. Тъй като схващането на духа е невъзможно, ние виждаме в него само функциите, които се отнасят за материалния, и се мъчим, да разбираме заповедния свят само чрез тях. За да може разумът да проумее същността на дадения въпрос, е наложително да го конкретизираме.

Да си представим например семето или костилката. Като се вземе под внимание, че семето е характерно за материалния свят и носи у себе си живот, то има връзка и със заповедния свят, тъй като носи у себе си ядката, която определя живота и закона за подхранването и развитието на живота. Този възел на пробуждането на живота и семето се разплита, зародишът се подава, превърнат в прокарала клонка, развива се, разклонява се, добива вид на дърво, израства и започва да дава плодове. Всичко това става по силата на закона за развитието на зародиша, който не е видим за човешкото око и не е възможно да се хване, нито пък да се чуе гласът му. Ние не можем да правим нищо друго освен да наблюдаваме и да следим етапите, през които минава в процеса на физическото си развитие. С други думи, можем да виждаме и да наблюдаваме само от страната на материалния свят на зародиша. А страната на заповедния свят остава невидима за нас, но ние приемаме съществуването на закона, защото не е възможно физическите причини да дадат такъв резултат. Иначе не е мислимо едно късче земя и въздух да познават всички видове растения и да притежават всички необходими машини и системи, с които да оформят частица по частица милионите семена, достигнали до зряла възраст.

Сперматозоидът в утробата на майката се развива също така по силата на закона за развитието на зародиша.

Матката на майката се освобождава всеки месец. Това е неотменен закон. След това стените й се зареждат и се превръщат на витаминови депа за посрещане на евентуален гост. Това също е закон. От милионите сперматозоиди, които се надпреварват да достигнат до матката, един от тях надмогва останалите, добира се до яйцето, пробива обвивката му, прониква вътре и вратите веднага след това се затварят. Ето ви още един закон! След това, както е описано и в Корана, сперматозоидът прекарва в три килии етапите на клетка, тъкан и организъм. Това е също закон. По-нататък продължава да асимилира безброй храни, предоставени с обич на негово разположение. Всички тези закони се наричат ембрионални.

Етапите на гените днес могат да се проследят с уреди, но законите, които те следват – не.

Невидими за нас си остават и законите за взаимното привличане и отблъскване, както и закона за земното привличане, въпреки че са признати от всички. Ние виждаме само последствията от действията им, които се отразяват върху материалния свят.

Душата също така е закон. Тя спада към законите, които се опитахме да изясним в дадените примери. Ще отбележим само това, че докато другите закони не притежават съзнание, схватливост и съобразителност, човешката душа притежава тези качества.

Аллах е изпратил душата от света, в който важи неговата повеля "Кюн!" ("Бъди!").

На онова място в Корана (17/85), където се дават изяснения за душата, вместо израза: "Кажи им: Душата е подчинена на Аллаха на целия свят (Раббюлалемин)" е написано: "Кажи им: Душата е подчинена на моя Аллах (Раб)". Следователно душата е подчинена на заповедния свят, към който принадлежи.

2. В "Анатомия на човека" душата не е описана подробно и нейната същност не може да се схване

Душата е проста, не е съставена от няколко части. Тъй като материята се състои от атоми, а атомите от различни частички, нейното предопределение е да се разпадне. Но това не се отнася за душата. Нейното съществуване е постоянно и не подлежи на съмнение, тя няма да се йонизира и да се разпадне. Тъй като същността й е такава, ние гледаме на душата не като на нещо материално, защото не можем да я отнесем в лабораторията и да я подложим на анализ. Приемаме, че душата съществува поради нейните изяви в материалния и извънматериалния свят. Впрочем едно е да се приеме съществуването на нещо, друго е да се познава неговата същност... Ние се нуждаем от очи, за да можем да виждаме, но съществуването на окото и на неговата материя не е достатъчно, за да можем да виждаме. Защото ако мозъкът не проявява непрекъсната и прецизна дейност, окото не е в състояние да изпълнява зрителните си функции.

Всъщност окото е прозорец, а зрението е напълно в зависимост от мозъка. Така че положението на мозъка не е по-различно от това на окото. Той се нуждае от един командир, който да не изпуска командването от ръцете си, за да може всяко подразделение да работи прецизно.

Да, мозъкът никога няма да си позволи дързостта да възрази срещу имащата власт над него душа и да избръщолеви: "Не ми е ясно какво представляваш и за мен е все едно, че не съществуваш." Защото, за да разбере тази мощна сила, която господства над него, той е принуден да пропилее нищо неструващите аспри, недостатъчния капитал, дефицитния недостигащ материал, които има на разположение, и с голяма вероятност да използва всички апарати и инструменти, с които разполага, и само по този начин да премине вмъкнатите един в друг обръчи и да мине през последователно разширяващите се кръгове, за да достигне границата, на която е възможно да разбере същността на онова безбрежно море - душата. А това не е възможно при съществуващите условия на този свят, наречен човешки.

Да се опише душата не е възможно, тъй като не е мислимо да се схване нейната същност.

Отричането на душата е отиване в една крайност, а опитът да се третира като материя, е другата крайност.

Душата не може да се опише, защото този, който иска да направи това, в повечето случаи не е в състояние да опише дори нещата, които са негова собственост, и случаите, които са минали през главата му. Така например колкото и добър разказвач да е даден човек, той не е в състояние до опише какво представлява пчелният мед на едно лице, което не го е вкусвало никога в живота си, и да му даде представа за насладата, която може да му достави медът. Не е възможно да се обясни аромата на розата и карамфила на един човек, който никога в живота си не е помирисвал тези цветя.

Ако вземете да прочетете една написана на вашия език книга открай докрай на човек, който не владее езика, той няма да разбере нищичко от онова, за което се разказва в нея.

При това състояние на нещата пред нас излиза наяве следното положение: както не е възможно да се опише душата с никакви думи, казани за нея, така не е възможно да се разбере нейната същност с тези знания, които е придобило човечеството.

3. Душата е онзи скъпоценен камък, който започва да говори, след като тялото замлъкне

На всички ни е известно, че на земния свят човечеството говори на различни езици. Под говорене разбираме не само изговора, който ни служи да се обръщаме един към друг. Ние имаме предвид всички средства за взаимно разбиране и поддържане на връзки. Език е всеки начин за изказване на мисли.

В нашия свят съществуват толкова много различни звуци... Че това е така, можем да се уверим, като си помислим само колко различни са звуците, които се получават при удряне едно в друго на два камъка, две железни пръчки и две дървени пръчки. Различни са дори звуците, които издава водата, извираща от земята, и водата на течаща река, която се движи спокойно в коритото си. Колко приятен е шепотът на утринния ветрец в сравнение със страхотното бучене на бурята и урагана! Звук се чува и при небесните гърмежи, от които настръхва човек. Вълшебният шепот на дъжда действа успокоително.

Горските обитатели издават различни звуци и характерни за тях гласове, някои от които дразнят ушите, а някои действат успокояващо. Децата на синьото небе - птиците, също издават различни гласове. Славеят пее, а гарванът грачи.

Както в този материален свят има свойствени за него езици, които се различават помежду си и съществуването на които е много по-целесъобразно, отколкото наличието на един-единствен монотонен език, така и Всевишният Аллах потребява различни езици за разговор с различните светове.Така например към ангела се обръща с един език, към пророка - с друг език, към вдъхновения светец - с по-различен от тях език, към хората - с езиците, на които са написани свещените книги, към планините, скалите и небето се обръща по съвсем друг начин и по съвсем различен начин вдъхва внушението си на пчелата и на подобните на нея насекоми.

Светът Берзах има свойствен за него език, раят, адът и Съдният ден - също.

Сега да се върнем малко и в нашия свят. Хората тук имат свойствени езици, чрез които се разбират помежду си. В някои случаи се прибягва до различни движения, жестове, мимики, които изразяват различни чувства, усещания и желания. С какво друго можем да си обясним, че мимиките и жестовете на всеки отделен народ и дори на племенета и родовете, които съществуват в пределите на един и същ народ, имат различно значение? Навиците, нравите и обичаите, които съществуват сред хората, не са ли също така различни?

Човек понякога говори вътрешно, пита се и си отговаря без участието на езика. Това е разговор сам със себе си. Фактически, когато се каже разговор, преди всичко идва на ум словесният разговор, който се осъществява чрез функциите на мозъка и на волята и чрез участието на гласните струни, гърлото, езика и пр. Словото, което изговаряме гласно, е цвете, което цъфти и се рони от езика ни и се възприема от събеседника чрез ушите. Този начин на изказване ще продължи до самата ни смърт. А в разговора със самия себе си езикът и устните не мърдат... Събеседник в него сме самите ние... Понякога без помощта на езика се обръщаме не само към себе си, а и към някой друг. В зависимост от размаха на крилете на нашето въображение можем да се пренесем в други светове и да седнем на разговор със същества, които никога не са имали допир с нашия свят, като въпреки това взаимно си разбираме езиците.

Сънищата също си имат свойствения за тях език. По време на съня, когато органите на тялото са като мъртви, какви ли не случки изживяваме, какви ли не дни прекарваме!... С кой и за какво ли не разговаряме? Понякога се смеем на висок глас, от който треперят дори планините. Докато ние изживяваме подобни вълнуващи мигове, седналите близо до нас, пренесени кой знае къде, си нямат понятие от нищо. Нито смехът ни ги дразни, нито плачът ни ги вълнува!...

Да, ние притежаваме един безценен камък, който започва да говори, когато нашата материя заглъхне. Този безценен камък ние наричаме душа. Ако някой го нарече по друг начин, нещата не се променят. Чувствата, усещанията и нежностите също притежават свой собствен език и начин на изразяване.

4. Душата притежава свойствен за нея калъф, едно преобразено тяло - двойник

Душата си има свойствен за нея калъф. Ние го наричаме преобразено тяло, но то си има още много имена: "Лъчезарен калъф", "Нежна струя", "Ефирно тяло", "Енергийно тяло", "Тяло-двойник", "Астрално тяло", "Фантом", "Дублиращо тяло"...

Тъй като всяко същество е създадено по двойки, нашето физическо тяло също следва да има двойник, който е неговото преобразено тяло. Това е пример за тялото. То е нежно, ефирно, служи едновременно за калъф и за горна дреха на душата, не я оставя гола след смъртта на тялото, което напуска, но дружбата му с душата продължава. Душата хвърля материалния си калъф, но не съблича преобразеното тяло.

Ислямските източници твърдят и медиумите поддържат това твърдение, че някои хора, които са имали ампутирани органи на тялото си усещали, че ампутираният орган, като при примера с тялото, усеща съществуването на ампутирания му крак.

В книгата "Връщане към Бога в Русия" има подробни обяснения по тези въпроси. Така например група лекари твърдят буквално следното: "Всяко живо същество освен тялото си, устроено от атоми и молекули, притежава второ тяло-двойник, наречено енергийно тяло."

5. Твърди се, че по метода на Кирилиан са направени снимки на преобразеното тяло на душата

Със снимки, направени по метода на Кирилиан с висока честота, се установяват преобразените тела. В снимката на едно лице, чиито ръце са били ампутирани, се виждат ръцете му, които по всяка вероятност принадлежат на навлеченото му върху душата тяло-двойник. В университета "Киров" в Алма-Ата на направена снимка с висока честота е видяно живото мърдащо тяло-двойник на това лице.

През 1986 година беше разпространена книгата "Биологически основи на Кирилианския метод". В поместените в нея снимки на мястото на ампутираните органи на тялото се виждат съответстващите на тях органи на второто (биоплазмотично) тяло-двойник.

Американският лекар Уотер, изхождайки от обстоятелството, че водните пари се напластяват върху йоните, е доказал достоверността на съществуването на второ тяло-двойник. Той завил около петдесет скакалци в напоен с етер памук, пуснал водни пари в кабинета в онзи момент, в който предположил, че е настъпила смъртта на скакалците, и ги фотографирал. В резултат на опита се установило със снимки, че върху негатива са отразени духовете на 13 умрели скакалци...

6. Може ли тялото-двойник да се отдели от трупа, да се разхожда, да се уподобява и да се показва едновременно на няколко места?

В мартенския брой на френското списание "Льо Монд ла Ви" от 1963 година се разказва следната случка, която е преживял един монах, тръгнал на екскурзия с група деца по швейцарските планини и заспал по пътя. Когато се събудил, разбрал, че се е отделил съвсем съзнателно от тялото си и че не е в състояние да движи ръцете си. След кратко време свикнал с това състояние и започнал да лети над планините. Спомнил си за децата, дощяло му се да отиде при тях и отишъл. След това си спомнил за жена си и скоро се озовал в града при нея. Той бил напълно в състояние да контролира постъпките си, но останал невидим за околните. По едно време почувствал остра болка и изведнъж му станало ясно, че се е върнал в тялото си. Разказал случилото се на хората около него и всички останали учудени. Случаят бил проверен в Англия и се оказало, че отговаря на истината.

В Русия продължават да правят проучвания, свързани с йогите, които напускат телата си и се разхождат извън себе си. Изпадащите в криза, кома или транс, или в състояние на анестезия, могат да напускат собственото си тяло, от което черпят енергия, и да се разхождат извън него.

Всъщност уподобяването значи да се виждаш в различни състояния. Ангелите и джиновете също могат да се преобразяват. В сънищата се преобразяват действителностите, а в гроба - дейността ни. Когато душата преобрази своето тяло-двойник, което е неин калъф, ние виждаме, че приликата е съвършена. Поради това познатите, които виждаме в сънищата си, се преобразяват само душевно и тъй като виждаме собствените си физически образи, ние ги познаваме.

Душата в собствения си образ е също като тялото си, което е неин материален калъф. А нейният духовен калъф е просто нейното преобразено тяло-двойник. Когато Ехлюллахът¹ се преобразява, той може да се покаже в този си променен вид на пет или десет места едновременно. Примерно, когато е в затвора, можем да го видим в същото време на утринна молитва в джамията и същевременно на поклонение в Кябето. Някои хора се кълнат, че са виждали на Хаджилък (поклонение) покойния султан Абдулхамид (душата му да е в рая), макар че той никога през живота си не е ходил на Хаджилък. Слушали сме дори някои да твърдят: "Дойде, гостува у еди-кого си!" Между хората се разказват много подобни неща като следното: "През време на еди-коя война той дойде и ни помогна." Не е необходимо да отиваме много надалече. Говори се, че през дните на дебаркирането в Кипър еди-кой светец бил седнал до пилота и го напътил: "Тук пусни бомбата, синко!" Всъщност тези светци са там, където им са тленните останки, където са починали и са спечелили любовта на Всемогъщия Аллах, да Му се слави името, където са се изнежили и отънели. Освен на това място те се показват навсякъде под своя образ-двойник, подобен на образа, който се вижда през огледалото. Да предположим, че някой от тези, които са спечелили званието "Абдал"², в този миг е в джамията; но в същия миг го виждаме и на посещения при нашия Пророк (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари). Абдалът в едно и също време може да бъде и в Кябето, и на иршад (проповед). Ако човек се приближи към него и рече да го прегърне през кръста, ръката му ще премине на отсрещната му страна, защото това не е нито собственото му тяло, нито пък собствената му душа. Може би тялото, в което се е преобразил, е нетленно и служи за калъф на душата.

Дори слънцето, което от една страна е материално и което е единствено на света, се показва преобразено на хиляди места.

---

[1] Ехлюллах - онзи светец, който изпълнява повелите на Аллах и печели Неговата обич и близост.
[2] Абдал - предаден изцяло на Аллах светец.