Причините, природата и самотворението
Причините и случайностите не са в състояние да сътворят природата
Случайността е влизане в противоречие със законите. Законът изразява установена и трайна връзка, включва план, програма, ред и дисциплина. А случайността не е нищо друго освен повърхностност и незадълбоченост. Науките се занимават със законите. Те не включват в областта на своите знания случайностите и не проявяват нито близък, нито далечен интерес към тях. Разглеждането на науките и законите ведно със случайностите е голяма грешка.
След това кратко пояснение на понятията считаме за необходимо да си послужим с няколко примера в подкрепа на нашите разсъждения и да преминем към друга тема.
Всеки човек има шестдесет трилиона клетки и всяка клетка - близо един милион протеини. Случайното появяване на протеина е свързано с възможности, цифрата на които се получава, като се прибавят към числото 10 сто и шестдесет нули. Без да се е появила налице някоя специфична причина, осъществяването на една от тези възможности е изключено в рамките на горепосочената цифра!...
{mospagebreaktitle=Вселената не може да възникне от само себе си}
Нещо, чието сътворение е неизбежно, не може да не се сътвори. Всяко създание извън неизбежната необходимост е сътворено извън рамките на възможността. Под възможност разбираме нещо, което в еднаква степен и може, и не може да се осъществи. Създание, чието сътворение е неизбежно необходимо, същевременно е обречено на вечно съществуване. Обаче всяка твар, която наблюдаваме в природата, се движи с голяма скорост към своя край. Следователно нито едно същество не е създадено поради неизбежна необходимост. А появяването на дадено създание без неизбежна необходимост е равносилно на възможност. Но осъществяването на възможността изисква наличието на творец. Това, че необходимият създател и сътвореното от него са досущ еднакви, не значи нищо друго освен бабини деветини. Следователно създадените твари имат нужда от Творец, който не може да бъде нито материален, нито пък от рода на материята. Този създател може да бъде само и единствено Всевишния Аллах, да Му се слави името.
Но да предположим невероятното: да кажем, че материята е сила, която може сама да се сътвори. Къде е сега онази мощна сила у нея? След като тази мощ не е вечна, от ясно по-ясно е, че материята не е предвечна. Следователно преди възникването на света е съществувала предвечна сила, която е властвала над цялата вселена още преди нейното създаване, и тази сила е Аллах, да Му се слави името.
{mospagebreaktitle=Нито природата, нито природните закони са в състояние да творят}
Законът и създателят на този закон са две различни неща. Изключено е природните закони да са сътворени от природни закони. И още нещо: невероятно е природата да даде от себе си нещо, което тя не притежава. Природата не притежава нито едно от хилядите чувства, които ги има у човека. Как е възможно тогава тя да е дала на човека нещо, което самата не притежава? Кой ум може да приеме подобна неимоверност? Как могат камъните, тревата, въздухът, топлината и светлината, които не са в състояние да създадат нещо по-съвършено от себе си, да създадат човека?
{mospagebreaktitle=Тевхидът (монотеизмът) създава удобства}
По-лесно е да се предоставят всички други предмети на един предмет, отколкото да се раздели този предмет между всички други предмети. Създаването на една-единствена прашинка е възможно със съдействието на цялата природа. Силата, която не е в състояние да сътвори цялата природа, не е в състояние да сътвори една-единствена молекула дори. Защото между предметите съществува взаимозависимост, взаимна потребност, тясна взаимна връзка.
От управленческа гледна точка е много по-лесно да се постави една цяла армия под заповедите на един командир. Но обратното, т.е. поставянето на един-единствен войник под заповедите на командири, чиято численост е равна на една армия, означава да се затрудни работата на командването.
Между поставянето на цяла вселена под властта на Всевишния Аллах и натоварването Му да сътвори една молекула не съществува никаква разлика. Същото нещо се получава и при обратното поставяне на въпроса. Който е могъл да създаде една молекула, той е създал и цялата вселена. Още по-ясно казано, не съществува никаква разлика между сътворяването на молекулата и на земното кълбо, на микроба и на носорога ... на капката и на морето, на цялото и на една част от него.
Който не е в състояние да сътвори земното кълбо, не е в състояние да сътвори и молекулата, който не може да сътвори носорога, не може да сътвори и микроба, който не може да сътвори морето, не може да сътвори капката, който не може да сътвори частица от цялото, не е в състояние да сътвори и да управлява.
- Създадено на .