Любов
Любовта е една от най-тайните добротворства на Безкрайно Милосърдния, които достигат до човешкия род. Любовта се намира почти у всеки индивид във вид на сърцевина и ядро. И доколкото позволяват условията, това семе и зърно пуска клони и вейки като дърветата; събужда се като цветята и затваря кръга на съвършенството, съединявайки началото и края, като плодовете.
***
Любовното чувство тече във вътрешния свят на човека през прозорците на очите, сърцето и слуха. И до часа на срещата се пълни като язовир, расте като лавина и обгражда човека от всички страни като пламъците. Когато любовта приключи със срещата, всичко започва да се успокоява, огънят угасва, язовирът се изпразва и лавината се разпръсква...
***
Като вроден смисъл и съдържание любовта е важна съставна част на всеки дух. Тя добива истинския си тон и цвят, когато се превъплъти в истинска любов. После любовта става вечна, застава на прага на срещата и се превръща в нежно удоволствие.
***
Най-издигнатото място в човешката природа, отворено за проявленията на Истината, е сърцето. А най-явният признак за удостояването на сърцата с тези проявления, следователно и с любовта на Аллах, да е славно името Му, е любовта и копнежът в сърцата към Великия Създател.
***
Най-точният, най-краткият и най-справедливият път до равнището на съвършения човек е пътят на любовта. Много е трудно да се стигне до това равнище по пътища, които не са отворени за любовта и копнежа. Може да се каже, че няма втори път за постигане на истината, равен на пътя на любовта, освен пътя на осъзнаването на „абсолютното безсилие (човек е духовно и физически безсилен пред Всевишния) и на абсолютната бедност (човек е духовно и материално беден, владението принадлежи на Всевишния), състрадателността (осъзнал личното си безсилие и бедност, човек е изпълнен със състрадание към творенията, тъй като над него стои сянката на свещената състрадателност на Всевишния) и благодарността”.
***
Любовта е райски кон, който ни е дар от Всевишния Аллах по пътя към намирането на изгубения рай. И досега няма човек сред качилите се на този кон, който да е останал на пътя. Факт е, че дори и на гърба на райския кон е възможно да се срещнат такива хора, които вървят „край пътя” поради душевно опиянение и радостно замайване. Но това напълно е свързано с баланса на връзката между тях и Всевишния.
***
Любовта напълно изгаря и изпепелява човека, затова той няма да гори в огньовете нито на този, нито на отвъдния свят. Защото на човека не се отрежда едновременно двойна сигурност и двоен страх, двоен копнеж и двойно страдание. Въз основа на тази истина хората, които цял живот отварят сърцето си за пламъците на любовта и във вътрешния си свят се борят с адски огньове, е немислимо да изживеят повторно същите страдания и мъки.
***
Любовта превръща човека в едно цяло с природата на любимото му същество, като го кара да забрави за себе си. Любовта е название на състоянието, в което сърцето, без да преследва скрити цели, копнее само по възлюбения и се стопява в неговите желания и молби. Мисля, че точно това е истинската цел на човешкото съществуване.
***
Според школата на любовта забранено е в погледа на влюбения да се появят други образи и нарушаването на тази забрана е смъртоносно за любовта. Животът на любовта продължава, доколкото нещата, които се усещат около нея, имената и епитетите на любимия се превръщат в качества на нейния облик и в поемите на нейното съвършенство. В противен случай тя би угаснала и би умряла...
***
Влюбеният не мисли да възразява срещу любимия по нито един въпрос и такава мисъл не може да мине през ума му. Той с категоричност не иска нищо друго да го засенчва, да не го пререди и да не го тласне към забрава. Дори смята, че всяка дума, в която не се говори за него е безсмислена и безполезна; и оценява всяко действие, което не е свързано с него, като неблагодарност и липса на преданост към него.
***
Любовта е увлечение на сърцето, симпатия на волята, пречистване на чувствата от всичко чуждо и състояние, в което съкровените чувства на човека не усещат нищо друго, а само мечтаят и копнеят за любимия. Във всяка постъпка на влюбения блести смисъл, който принадлежи на любимия: сърцето му бие с неговия копнеж, езикът му мълви неговото име, очите му се отварят и затварят с представата за него.
***
Влюбеният вечно усеща аромата на любимия в полъха на вятъра, в дъжда, който вали, в течащата река, в ехото на гората, в утринната зора и в нощната тъма и се ободрява. Той вижда красотите му, които се отразяват наоколо и се въодушевява. Усеща неговите дихания във всеки полъх и се радва, а от време на време предчувства укорите му и страда...
***
Влюбените, събудени за блясъците, които знаците на любимия излъчват, се озовават сред огнен обръч, а по устните им се червенее алена кръв, в сърцата им се вихри огнена буря. Те никога повече не желаят да напуснат този приятен ад.
***
Да се смята, че любовта се състои от сладострастните увлечения на грешниците, е израз на непознаването на истинската любов. Например понякога дори псевдолюбовта се е трансформирала в истинска, но това категорично не означава, че сама по себе си псевдолюбовта има някаква стойност и цена. Напротив това свидетелства, че тя е несъвършена, има недостатъци и не е вечна.
***
Вътрешният свят на истински влюбените хора, паднали в плен на любовната треска, винаги бълва дим като вулкан и издава стонове. За онези, които умеят да предчувстват и усещат, всяко тяхно стенание е такава „лава”, че изгаря и изпепелява и предизвиква пожари навсякъде, където падне.
***
Изключително е трудно любовта да се опише с думи, дори е невъзможно. Затова голяма част от разказите за любовта не стигат по-далече от описанието на външните й отражения. Защото любовта е състояние и само влюбеният е способен да я изрази на свой език.
***
Влюбеният е силно опиянен човек, издигнал в култ обичта към Истината, който е украсил живота си с чувства на възхищение, възторг и одобрение към любимия. Най-вероятно той ще дойде на себе си чак с Рога, с който ще се протръби за Часа на равносметката.
***
Влюбеният е като фонтан – постоянно извира отвътре.
***
Има само едно нещо, което може да спре мъката, причинявана от чувството за тленност и да потуши огъня на страданието в душите, които са вечно в плен на есента, и това е истинската любов. Да, любовта е уникалното решение, единственият лек за всички наши болки, за всички болести, смятани от нас за неизлечими, за страховете и тревогите ни, за хаоса и кризите, които продължават от години.
***
Ако не се запалят искрите на любовта, дори и в малка степен в душите на поколенията, докато се правят опити за съживяването им чрез знанието, науката и съвременната култура, те вечно ще останат незавършени и с недостатъци и никога няма да надмогнат плътското начало.
- Създадено на .