Литература

Литературата е красноречивият език на духовната структура, мисловния свят и културния живот на един народ. Индивидите, които не споделят еднаква духовна структура, еднаква идейна система и еднакъв културен живот, не е възможно да се разбират, дори да принадлежат към един народ.

* * *

Словото е най-важното средство за предаване на идеите от един ум на друг, от една душа на друга. Майсторите на мисълта, които умеят успешно да си служат с това средство, за много кратко време намират множество привърженици на мислите, засети от тях в душите и постигат безсмъртие чрез идеите си. Ала онези, които не разполагат с тази възможност наред с мисловните терзания, на които се подлагат цял живот, изчезват, без да оставят следа.

* * *

Всеки литературен вид е самостоятелен начин за разказване и своеобразен език с разнообразието на средствата, с които си служи и със специфичните особености за реализирането на целта. Въпреки че всеки човек е в състояние да разбира по нещо от този език, само поетите и писателите го употребяват с истинското му значение и говорят на него.

* * *

Както стойността на златото и среброто се оценява от ювелирите, така и словесните бисери се оценяват от майсторите на словото. Цвете, което е паднало на земята, бива изяждано от животните; онези, които не го оценяват, го стъпкват и отминават; а хората го помирисват и окичват гърдите си с него.

* * *

Висшите идеи и висшите понятия непременно трябва да се изразяват на висок стил, който да въздейства на умовете, да предизвика вълнение в сърцата и да се утвърди в душите. В противен случай някои словоохотливи хора може да сметнат за малоценни перлите, вложени в смисъла, наблюдавайки разпокъсания и неизрядния вид на формата, в която е облечен.

* * *

Ако литературата не съществуваше, нито мъдростта би се издигнала на великолепно положение, нито философията би достигнала до наши дни, нито ораторското изкуство би дало онова, което се очаква от него. Но и мъдростта, философията и ораторското изкуство са изложили богатствата в техните области като неизчерпаем извор пред литературата и я обезсмъртили.

* * *

Писателите и поетите приличат на флейтисти, изразяващи със звучни мелодии красотите, които виждат и усещат в субективния и обективния свят. Благодарение на тях хората разбират смисъла и съдържанието на звуците, леещи се от този многочислен хор. В противен случай онези, които не усещат проникналите по пътя на чувствата и обвили душите им пламъци, е невъзможно да разбират нито флейтата, нито звуците, които тя издава.

* * *

Ако източниците им са чисти и непорочни, почти всички клонове на изкуството и всички произведения на изкуството са изящни, приветливи и привлекателни от гледна точка на отразените в тях различни красоти в отделните атмосфери, както и цветята и плодовете в съответните атмосфери с вкусовете и ароматите им.

* * *

Както останалите видове изкуства, така и литературата постига безсмъртие чрез интуицията и образуването на едно цяло с предметите, с целта и със състоянията, качествата и измеренията й да надхвърля рамките на времето. Затова е много важно човекът на изкуството да преодолее всички видими и осезаеми неща и да подготви и отвори сърцето си за полъха, който идва от отвъдното.

* * *

Всяко поетическо и прозаическо слово, което се употребява за изразяване на намерението, трябва да служи за ковчеже на перлите на мисълта, не да заема мястото им и да ги засенчва. Дори словесното ковчеже да е от хризолит, в степента в която то засенчва смисъла, намерението и целта словото губи въздействащата и проникновената си сила и е невъзможно да има дълъг живот.

* * *

От една страна езикът е средство за изразяване на мислите и разбиранията, а от друга, е тясно свързан с въпросите на изкуството, красотата и благоприличието и може би [на турски] думата „edebiyat” [едебият] (edebiyat – литература < edep ар. – благоприличие) отразява този аспект на езика.

* * *

Основополагащото начало в литературата е смисълът. От тази гледна точка е важно словата, които се изричат да са кратки, но пълнозначни и с богат смисъл. Въпреки че някои са се опитали да постигнат това чрез средствата на художественото слово като сравнение, метафора, иносказание, алюзия, каламбур, анжамбман, които хората преди нас разглеждали във връзка с въпросите на литературния анализ и риториката, според мен най-дълбоко смисленото слово трябва да се търси във възторжените души, развълнувани от вдъхновението, в безкрайните мечти на онези, които знаят как да обгърнат битието и да го наместят в сърцето си, в изпълнените с вяра и способни да обобщават умове, които са успели да изследват заедно този и отвъдния свят като двете лица на една истина.

* * *

Наличието на различни литературни видове е естествено, както наличието на различни цивилизации и култури по земята. Но с благоприличието в духа й, с любовта й към красивото и с линиите и мелодиите на книгата на природата, в многообразието си литературата е единно цяло и, разбира се, универсална.

* * *

Ако диванската литература (турската класическа литература), която се развива и узрява в разсадника на различна култура и цивилизация, се смята за тежка, трудно разбираема и безсмислена от страна на някои хора, трябва да търсим причините за това разбиране в теснотата на личния ни кръгозор. Нима бездушните трупове на един мъртъв период е възможно да разберат литературата, зародила се в сърцата на героите, решени вечно да носят светлината, излъчвана от отвъдното под небесните спектри на Книгата и сунната и във възвишените души, възпламенени от мисълта за ново формиране на света.

* * *

Всяка истина най-напред възниква като сърцевина в човешката душа; после се чувства; а след това се съживява и кристализира чрез словото, перото или сечивния инструмент и се полагат старания за нейното отразяване точка по точка и линия по линия върху произведението на изкуството или за изразяването й във вид на творба. А достигането на такова произведение до измеренията извън времето и пространството е напълно свързано с вярата и със степените на любовта на вярата.

* * *

Понякога дори сред хора от един регион и от една държава е възможно литературно-творческото освобождаване и литературно-творческото зареждане да става по различни начини. Това външно различие се дължи на различията в гледните точки спрямо предметите и явленията, както и на приемането или отхвърлянето на вярата и на други ценности. Както за намиращия се на върха на планината мелодиите на разположения в дъното на реката са безсмислено мърморене, така и за намиращия се в дъното на реката думите на стоящия на върха може да са мърморене.

* * *

Доброто произведение на изкуството има тясна връзка със съвършенството на елементите, които го образуват, а съвършенството на елементите – със съвършенството на детайлите им. Там където липсва здраво ядро е невъзможно да възникнат чисти чувства, а там където няма чисти чувства, изключено е създаването на произведения като „жар”, които да са вечно живи, както и на пламенни изрази.

* * *

Както всеки човек на изкуството, така и литературният творец винаги търси нещо за себе си в багрите, формите и линиите на природната реалност. В деня, в който открие онова, което търси и го изрази, той счупва перото си, хвърля четката си, унесен изпада във възторг и възхищение. Затова най-големите творци на изкуството трябва да се търсят сред мислителите и покорни раби на Всевишния, които живеят чувствайки.

Tweet

Whatsapp