Защо някои хора са бедни, а други – богати?
Всевишния Аллах на много хора е дал автомобили, къщи, имоти, приятели, слава, известност. А на други – бедност, страдание, нещастия, болка, тъга. Много ли са лоши едните или Аллах обича повече останалите?
Един такъв въпрос може да бъде зададен единствено с познавателна цел. Иначе може да изпаднем в грях. Всъщност е редно такъв въпрос да бъде задаван от човек, който е измъчван от подобни проблеми.
Великият и Всемогъщ Аллах дава на когото пожелае автомобили, жилища, а на други - бедност и трудности. Не трябва да се забравя и фактът, че това може да е последствие от рода на семейството. Например някои хора несъмнено притежават способности да печелят пари. Освен това Всевишния Аллах на някои способни хора отново не им дава богатство. Както се повелява в един хадис, Аллах дава богатство на този, който Той пожелае, а знанието - на този, който го желае...
Трябва да се знае, че богатството невинаги е благо. Да, понякога Всемогъщият Аллах дава богатство, спокойствие и щастие на тези, които желаят това, а понякога не им дава. Но и даването, и недаването от страна на Всевишния е благодат. Ако ти си добър човек и ако използваш разумно средствата, това за теб е благодат. Ако ти не си добър човек и си далеч от праведния път, за теб нищо няма да бъде благодат.
Да, ако пътят ти е неправеден, за теб бедността е повод за неверие. Защото това те подбужда към възмущение към Всевишния и ежедневно ще развяваш знамето на недоволството. И отново, ако не си праведен, ако в живота ти няма искреност и душевност, твоето богатство за теб е злочестие и нещастие.
Досега много хора не успяха да издържат изпитанието с богатството. Колко богаташи има, които въпреки че плуват в богатство, от неблагодарност в сърцата им няма дори най-малка частица светлина и сияние.
Следвателно, давайки богатство на тези хора, Аллах ги изпитва, а те не успяват да издържат на това изпитание, което е повод да се отклоняват от правия път. Но те, тъй като отдавна са убили всичко искрено и духовно в живота си, пропилявайки своите възможности, дадени им от Всевишния, са заслужили това.
Тук е уместно да цитираме няколко хадиса на Последния Пратеник: "Измежду вас има такива, които, молейки се, когато се кълнат в Аллах, Той изпълнява техните клетви. Един от тях е Бера ибн Малик." Но братът на Енес - Бера, нямал нито храна, нито къде да спи и живеел в немотия. И колко много хора имало като Бера, които били в окаяно положение, но които били уважавани и ценени заради техните широки сърца и светли души. Именно за такива хора Пратеника на Аллах казва, че Всевишния не оставя техните клетви неизпълнени.
Затова сами по себе си нито богатството, нито бедността не трябва да се считат за нещастие или благо. Навярно понякога бедността се счита за ценен дар от Всевишния. Последният Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, e предпочел бедността: "Не искаш ли този свят да принадлежи на тях, а отвъдният да бъде наш?" рекъл веднъж Пророка. А Хазрети Юмер, въпреки че световното богатство било в хазната му, той предпочел да живее като бедните, в немотия и не желаел повече.
Но има и една такава бедност, Аллах да опази, която води към неверие и заблуда. Ако зададеният въпрос не беше поставен от благочестив мюсюлманин, а от неблагодарник, който изразява своето недоволство към благата на Всевишния, то този човек щеше да стане вероотстъпник.
Следователно понякога бедността е благо, понякога - благополучие. Главното е сърцето на човек да бъде вярно на своя Създател:
"О, Създателю, приемам всичко, което е от Теб."
"Хубаво е всичко, изпратено от Теб - било то одежда, или кефен (саван),
Дали роза, дали тръни, и милостта ти, и гневът ти са приятни за мен."
Както се казва в Източен Анадол: "Всичко, което е от Теб, е благо."
Човек дори да е облечен в прекрасни одежди, да е потопен в разкош, ако душата му е с Всевишния Аллах така, както Абдулкадир Гейляни, отново краката му ще опират върху раменете на праведните, а главата му ще докосва дрехата на Пратеника на Аллах. Но ако този бедняк не е повярвал в Твореца, то неговата участ ще бъде печална и на този, и в Отвъдния свят. Така че, ако сърцето на богатия не е изпълнено с вяра към Всевишния, дори да е щастлив на този свят, в крайна сметка ще го сполети жестоко наказание.
- Създадено на .