Защо не виждаме Всевишния?
Свойството да се вижда е въпрос на пространство. Например в организма на човека има микроби, дори между зъбите на човек може би има милиони бактерии. Те със своите способности и инструменти разрушават и изхабяват зъбите. А всъщност човек нито чува тяхната работа, нито ги вижда. Те също не виждат хората и не могат да ги проумеят. За да могат бактериите да видят човека, трябва да бъдат самостоятелни и отделни същества и едновременно трябва да притежават очи, подобни на телескоп. Значи те не го виждат, защото не могат да осъзнаят и схванат същността му. Те виждат само това, с което се занимават.
Подобен пример от микросвета може да дадем и за макровселената. Представете си, че сте седнали пред един огромен телескоп, който показва четири милиарда слънчеви години. Отново всички знания за вселената и пространството ще бъдат като капка в морето. Може би ще предполагаме и ще добием представа само за това, което виждаме чрез телескопа. И чрез тези предположения правим опити да добием нови сведения и информация.
И тук ние не бихме могли да осъзнаем и да видим управлението на вселената, общата й форма, нейното съдържание и същност. Защото, както в микросвета, така и в макросвета не можем да осъзнаем и проумеем напълно нещата.
Така, както човек не може да се намира като в неведение пред света на микробите, така не може да осъзнае и вселената. Сега нека помислим за Всевишния Аллах. Пратеникът на световете, Хз. Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, повелява: "Всички галактики пред престола на Аллах са като обръчи, хвърлени в пустиня, а престола пред величието Му е също като хвърлен обръч в пустиня."
Сега вие, които сте като молекули във вселената и се опитвате да я осъзнаете, как бихте могли да проумеете величието на Всевишния?
Затова в Свещения Коран се повелява: "Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващият, Сведущият."
Да, погледите и мозъците не могат да Го осъзнаят и проумеят. Той е създал всичко това, но очите не са способни да го видят.
От друга страна: Светлината е булото на Всевишния Аллах. Ние не можем да проумеем дори светлината. Когато Пратеникът на Аллах се завърна от Мирадж, сподвижниците го попитали: "Видя ли Създателя?" Повелил следното (Абу Зер разказва): "Той е една светлина, как мога да Го видя?" Друг път повелил: "Аз видях една светлина." А всъщност светлината е създание. А Всевишният е Муневвиран Нур1. Той дава форма и изображение на светлината. Светлината не е Аллах, а е негово създание. В един друг хадис Пратеникът пояснява: "Булото (завесата) на Аллах е светлината." Тоест между Него и вас има светлина. Вие сте обгърнати от нея. Но и тук има един детайл. Казваме "обгърнати", но тази светлина нито е отделена от Него, нито е самият Той.
А когато навлезем в темата за Създателя, темата се задълбочава и е много трудно да се обясни.
Като извод можем да кажем: Всевишният Аллах не може да се види. Неговата завеса е светлината. Това, което може да видите, е само светлина.
Например когато душата ви достига до нивото "еммаре" (подбуди към зли дела), вие виждате един огнен цвят, когато тя достигне до ниво "левваме" (съжаление от направеното зло), виждате син цвят, а когато достигне "мутмаин" (покаяние, водещо към добри дела), виждате зелен цвят. А след това достигате едно такова ниво, на което не можете да определите цвета. Това са видения само на предани на Всевишния раби, подчинили съвестта си и злите помисли на душата си.
Навлязох в темата с цветовете, за да ви насоча. В крайна сметка вие можете да видите само сянката на сянката на светлината на Всевишния Аллах. Така че отново не се счита, че сте Го видели.
А сега нека разгледаме въпроса от трета страна. Ибрахим Хаккъ Хазретлери казва: "Няма сравнение и подобие Създателят ни, Той няма образ и е свещен."
На първо място Всевишният няма противоположност. Това е много важно. За да се види едно нещо, то трябва да има противоположност. Тоест виждаш светлината, защото нейната противоположност е тъмнината. Изразяваш мнение за някои дължини: това е два метра, а другото е три. Те могат да се определят, защото имат противоположности.
Всевишният няма противоположност, за да бъде видян, така както тъмнината показва светлината.
Да разгледаме въпроса и от гледна точка на физиката. Какъв процент вижда човек от всичко това, което е представено пред него. Може ли да определим някакъв брой от всичко, което виждаме? Например да помислим, че милиони, милиарди предмети във вселената са застанали пред нас и ни казват: "Ето ни, вижте ни и вземете поука. И открийте Създателя." Ние успяваме да видим едва една пета от милиони неща. Да, ние виждаме само предмети в определен размер и под определени светлинни лъчи. Обърнете внимание: как човек, който вижда едва една пета от милиони неща, може да задава въпроса: "Защо не виждам Аллах?", който е Създател и покровител на всичко. Колко безсмислен и жалък въпрос!...
Да, този, който се замисли как е създадена вселената и отредените й съвършени функции, ще Го открие. Пратеникът Муса (Моисей), Мир нему, и Пратеникът на всички пратеници Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според положението си непременно ще Го видят. И всеки според своето положение. Разбира се, тук хората се подтикват да размислят, да проучат и изследват. Тези, които искат да бъдат султани в Задгробния живот, трябва да използват и подновяват мислите и разума си или по-точно - на духовно и мисловно възвишените ще им бъде дадена възможност подобаващо да видят Създателя си, а затова трябва тук, в земния живот, да използват разумно сърцата и душите си - и няма да отидат там с една кофа вода, а ще занесат със себе си океани... Разбира се, според способностите си. И както е казал Ибрахим Хаккъ: "Да го открият в съзнанието си."
И рече Бог: "Тесни за мен са Земята и небесата!", но тайно бе почувстван в съкровищницата на сърцето.
Какво е Неговото благоволение и милост, пред величието на които вселената не е дори колкото песъчинка, но Той е като съкровище в сърцата на истински вярващите и е причина за тяхното задоволство. Истината я знае единствено Той.
1Муневвиран Нур: Източник на светлината
- Създадено на .