Различният стил и метод
Чрез своите постъпки, думи и поведение човек показва собствения си характер. От тази гледна точка ние сме длъжни да се отнасяме към всички, без значение дали са наши приятели или не, като към свои. Например аз много често съм използвал обръщението „господин”, дори и към хората, които са ни очерняли. Това е нашият стил. Ние не можем да слезем по-долу от равнището, на което се намираме, пренебрегвайки стила си. Не трябва да забравяме, че „който идва, си отива”, но нашият стил и чувствата ни ще останат и ние ще продължим влиянието си.
Освен това смятам, че нашите действия може да смекчат начина на мислене и да променят поведението на хората, очакващи да постигнат някакъв резултат с грубост и враждебност, които биха си казали: „Постъпвайки така, тези хора получават одобрението на общественото мнение за идеите и чувствата им. А нас ни приемат като несправедливи, защото действаме с враждебност.”
Трябва да се прояви търпение, доколкото е възможно, дори в случаи на клевети и натиск, а когато търпението се изчерпа, човек трябва да се насочи към Всевишния и да остави нещата на Него. Това може да се смята за един вид разтоварване и освобождаване от отрицателната енергия в организма.
Като довод за това може да цитираме някои коранични знамения с остър тон. Но както винаги, и в този случай не трябва да се изпада в крайности. Защото тези знамения са насочени към хора, които са въплътили в себе си три основни черти, независимо дали са юдеи, християни или езичници. Великият мислител, достопочтеният Бедиуззаман набляга на този деликатен момент[1] и пояснява на едно място, че с юдеите и християните може да се осъществява диалог и да се изграждат приятелства, в обществения живот с тях може да се работи съвместно във всички области, както и че забраната в Корана да не се избират приятели сред тях е свързана с юдейските и християнски вярвания, които противоречат на исляма. Иначе тези знамения биха се възприели като общовалидни предписания, а те се отнасят до отделни личности, до специфични въпроси и специални положения, и Коранът би бил окачествен като книга на насилието и враждебността, което е в пълно противоречие с духа му. Така че ние никога няма да жертваме собствения си стил.
Ще повторя още веднъж истина, която често съм цитирал по различни поводи. Забранено е да се подхранват зли помисли за даден човек, а тласкането към подобни помисли е погрешна постъпка. Затова нашите приятели непременно трябва да посещават хората, поставили себе си в служба на религията, които са избрали различни методи за служене на вярата и Корана, на страната и народа, да им изясняват положенията, които биха породили погрешни разбирания и така да не им дават възможност да извършат грях. Да, всеки може да живее с привързаност към своята професия и към благословения път и така трябва да живее. Нека другите да казват: „Нима е възможно да се служи на религията, като се основават училища и пансиони, телевизии и вестници, или се призовава към диалог и толерантност?” Ние нямаме право да изтъкваме възражения като следното: „Как външният вид и външната форма могат да бъдат основа в службата на религията?” Не ни е позволено да пораждаме конфронтации. Защото подобни отношения между вярващите са изключително нелицеприятни, водят до разцепление и съдържат клевета.
Според мен няма нужда от подобни неща. Всеки е заел своето положение, което съвпада с вижданията му в зависимост от качествата и таланта, и продължава да служи по пътя си, всъщност трябва да продължава.
Всеки трябва да изпитва любов към пътя, по който върви, и да не злослови по адрес на другите. Да не спори за „по-доброто”, ако е открил „доброто”. Тоест да не тръгва по следите на Хасан, след като е открил Хусейн.[2] Защото единият непременно е при другия.
Освен това в период, в който сме започнали диалог с всички, е много трудно да се обяснят разделенията между мюсюлманите, защото следват различни пътища, въпреки че имат твърде много общи точки.
[1] Risale-i Nur Külliyatı, Münazarat, c. 2, s. 1944.
[2] Хасан и Хусейн са внуци на Пророка Мухаммед, мир нему. – Б. пр.
- Създадено на .