9. Понятията диалог и джихад не са ли противоположни?
Според нас понятието джихад е променило основното си значение и за мюсюлманите, и за немюсюлманите. Докато мюсюлманите наричат джихад гражданската война, която водят в собствените си страни, немюсюлманите считат за джихад терористичните атаки, като имат предвид техния корен и я наричат още свещена война, ислямски джихад (Holy War, Islamic Cihad). Но всъщност джихад е ислямско понятие и би трябвало то да се определи в рамките на Корана и традицията на Пратеника на Аллах. Защото, ако напуснем тези граници, това означава да променим и опорочим неговия смисъл.
Коренът на думата джихад е „джехд”, което означава „полагане на усилие; използване на всички средства за успех в определено начинание”[1]. В ислямската литература джихад означава „научаване на религиозните норми, прилагането им в живота; повеляване на одобреното и порицаване на забраненото; противопоставяне на плътските желания, а в ислямското право означава борба с или без оръжие срещу нападателите”[2]. Означава още полагане на усилия по пътя на Аллах, със средства, с думи, със знание; извършване на полезни за хората дела и за техния просперитет; известяване на Божието слово[3], усърдно старание за постигане на целта[4], усилие за прославяне религията на Всевишния по целия свят[5], усилието за преоткриване на вътрешно и външно смирение[6], както и премахване на пречките между човека и Всевишния. Вътрешно и външно равновесие. Понятието джихад е широко обхватно и променя своето значение в зависимост от епохата и условията, в които живеем. Когато условията са налице, може да се води джихад, като се жертва цялото богатство. Понякога с джихада се обозначава и жертването на личния живот, но свеждането на значението му само до този аспект, означава ограничаване на смисъла му[7].
Както се разбира от значенията на термина джихад, той обхваща борбата с врага и с душата на човек. Примери и за двете му значения може да открием в знаменията на Свещения Коран и в традицията на Пратеника на Аллах. Например знамения като: „И се борете в името на Аллах с подобаваща Нему борба!” (Коран, 22: 78), „Устремете се към битка и силни, и слаби, и се борете чрез своите имоти и души по пътя на Аллах! Това е най-доброто за вас, ако знаете.” (Коран, 9: 41), „О, вярващи, да ви посоча ли търговия, която ще ви спаси от болезнено мъчение? Да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да се борите по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Това е най-доброто за вас, ако знаете.” (Коран, 61: 10-11). Когато попитали Пратеника на Аллах, има ли по-благородно дело от джихада, той отговорил: „Няма по-стойностно богослужение от джихада. Ще ти стигнат ли силите да отслужваш молитви и говееш, без да се храниш, докато воюващият се завърне?”[8] Друг път на подобен въпрос отговорил: „Вярващият, който води джихад с богатството и с душата си срещу съдружаващите...”[9]. Този отговор разкрива военното значение на джихада.
Пророка на исляма изтъква духовното измерение на джихада с думите: „Истинският борец е този, който се бори със страстите в душата си.”[10] Веднъж, когато се връщал от битка повелил: „Връщаме се от малкия към големия джихад.”[11] На въпроса на един от сподвижниците, кой е големия джихад, Пратеника отговорил: „Борбата на човека със самия себе си.”[12] Следователно „Големият джихад е постоянна вътрешна борба с вътрешните страсти. Наистина е много трудно да се възпротивиш на злобата, ненавистта, отвращението, завистта, егоизма, горделивостта и всички негативни качества в самия себе си.”[13] Именно затова е наименуван и като голям джихад. Освен това „Да се грижиш за вдовиците и нещастните е джихад по пътя на Аллах.”[14] „Най-добродетелен е джихада, когато казваш истината и правдата пред жесток управник”[15], което посочва социалната страна на джихада.
След като разяснихме понятието джихад, трябва да кажем, че на всички ни е известно, че днес под джихад се разбира: „Отбранителна война срещу немюсюлмани, и война докато всички не приемат исляма; превземане на държави и т.н.” Западът, а и много мюсюлмани разбират джихада по този начин. Това ни поставя в ситуация, в която понятието се разбира погрешно и е причина за много спорове.
Всъщност за да добием реална и правилна представа за понятията в исляма, е необходимо да обърнем внимание на няколко основни аспекта. Първо, основните източници, които определят мюсюлманина като индивид, държавната политика и начина на поведение, това са Корана и традицията на Пророка. Второ, начинът, по който в близо петнайсет вековната история на исляма тези източници са били прилагани и изпълнявани от мюсюлманите. С други думи, традициите и културните особености. Трето, мнението и представата на хората, които наблюдават и изследват мюсюлманите.[16] По-горе разгледахме първия аспект и доказахме, че джихада не е само водене на война.
Когато говорим за втория аспект, трябва да посочим, че най-очевидният процес в миналия век е колонизацията. Западните държави са основна сила в тези процеси и за съжаление от тях са засегнати и ислямските държави. Разрушени са материалните и морални ценности на обществата и в тази ситуация някои мюсюлмани образуват групировки, за да спрат тези процеси. Понятието джихад започва да се използва от духовните водачи на тези групировки като динамична сила. По този начин останалите му значения са изтласкани на заден план и само смисъла за водене на война добива първостепенна важност. Джихадът се превръща във фактор за борба срещу западните държави и в същото време – в способ за подстрекаване и манипулиране.
Освен това войните с неверниците, християните и евреите по времето на Пророка на исляма, напътените халифи и техните последователи са възприети и тълкувани, като религиозни войни. Това разбиране и възпротивяване срещу колонизацията води до промяна в значението на понятието джихад в ислямската традиция или до разглеждането на джихада само като способ за война.
Третият аспект се изразява в мнението на хората, които наблюдават мюсюлманите отвън, без да вникнат в същността им. Често Западът изтъква на първо място тези мнения, независимо дали са научни или обществени, преднамерени или не. Всъщност под въпрос е дали това се прави поради липса на информация, някаква облага или преднамерено отношение, но в своите тези, те определят „джихада като заплаха за обществото, като тероризъм или фанатизъм за постигане на определена цел, и като религиозен фанатизъм.”[17]
[1] İbn Manzur, Lisanu’l Arab, c.h.d., c. 3, s. 133
[2] Cassas, Ahkamu’l-Kur’an, III, 208; Özel, Ahmet, Cihad, DYA, VII, 527
[3] Kasani, VII, 97; İbni Abidin, Reddü’l Muhtar, IV, 119
[4] Tefsiru’n-Neysaburi, IX, 126
[5] Eren, Şadi, Cihad ve Savaş, İstanbul, 1996, s. 30
[6] Bulaç, Ali, Cihad, Yeni Ümit, İstanbul, 2004, sayı 63, s. 45
[7] Gülen, Fethullah, İ’la-yi Kelimetullah veya Cihad, İzmir, 1997, s. 5; Gülen, Fethullah, Asrın Getirdiği Tereddütler, III, 219
[8] Buhari, Cihad, 1, 2; Müslim, İmare, 110
[9] Ebu Davut, Vitir, 12
[10] Tirmizi, Fedailu’l-Cihad, 2; Müsned, VI, 20-22
[11] Acluni, Keşfu’l-Hafa, I, 424
[12] Aliyyü’l-Kari, Esraruu’l- Merfua, s. 127
[13] Gülen, Fethullah, Asrın Gerirdiği Tereddütler, III, 206
[14] Buhari, Nafakat, 1; Muslim, Zühd, 41
- Създадено на .