Терорът и химическите вещества, подтикващи към агресивно поведение
Преди време световните агенции съобщиха новината, че за унищожаването на един вид растение в Шри Ланка, са отделени 110 милиона долара от Световната здравна организация. Младежите, които дъвчели това растение преставали да изпитват страх от смъртта и посягали на живота си. Тъй като разпространението на подобно растение в световен мащаб е много опасно, били взети необходимите мерки за унищожаването му.
Флуоксетинъкът, който до преди шест-седем години беше известен като хапче на щастието (Prozac), и който в последствие се оказа, че при някои болни предизвиква желание за самоубийство, предизвика шум в средите на психиатристите. През изминалата година, анти-депресиращия медикамент Серотат (Serotat) се оказа с подобни свойства и бе забранен в Англия.
Успоредно с това, всички фармацевти си зададоха въпроса: "Нима сме изправени пред нова опасност?" Как е възможно хората, които лекуваме, в същото време да ги подтикваме към самоубийство? Нима човек, хипнотизиран от лекарство, се превръща в робот? Или фармацевтиката се превръща в наука, която може да бъде използвана за терористични цели?
Всичко това ни показва, че след като определени хора преминат през специално обучение и им бъде дадено лекарство на щастието, както и за премахване на страха, те може да се превърнат в самоубийци.
Събитията от 11 септември и събитията в Близкия изток ни навяват на мисълта, че тероризмът се поддържа от организирани и систематизирани сили.
Войнишката болест
По време на американската гражданска война (1861-1865) и френско-немската война (1870-1871) морфинът се използвал само като болкоуспокояващо средство и се инжектирал подкожно на войниците. Предимно се използвал за успокояване на болката при счупвания, наранявания и изгаряния. След като войниците били отвеждани от бойното поле те получавали болки в главата, втрисане, гадене и повръщане. Тази болест била наречена войнишка болест. По-късно се разбрало, че тази криза се дължи на нуждата от морфин.
Създаването на морфина
Морфинът се съдържа в опиумния мак. В Европа го пушили с лула, гълтали го след сдъвкване и се използвал предимно сред благородниците. През 1804 г. френският химик Сеген успял да раздели безцветните кристали на морфина. През 1812 г. немският химик Сертунер описал това вещество в статията си "Анализ на опиума". Правени са много опити за добиване на морфин за инжектиране и в крайна сметка през 1853 г. била открита формулата за неговото инжектиране. Рекламата била за чудотворно лекарство, болкоуспокояващо, приспивателно и названието му е взето от гръцката митология от името на бога на съня и сънищата Морфей. Използването на морфин вече се считало като влизане в обятията на бог Морфей. Дори някои богаташи са носели морфина в коприна и са се инжектирали, когато пожелаят. През 1890 г., в своята книга "Морфинизъм", Пичан обръща внимание на последствията от привързването към морфина. През 1934 г. Мазхар Осман в книгата си "Отровите, които доставят удоволствие" изразява подобно становище. Болестта се разпространявала най вече в сферата на здравеопазването. След като били разбрани лошите последствия от използването на морфина, медикаментът бил забранен дори и по време на война.
Ако кажем, че днес морфинът е заместен от екстази няма да сгрешим.
Има ли съвременни таблетки за самоубийство?
Лекарствата, които влияят на духовния свят на човека за първи път са наименувани през 1954 година и са известни под названието ЛСД и мескалин. С времето те са повлияли на изкуството и музиката на модернизма.
Мескалинът бил открит в кактуса "Пейот" в Южна Америка, а вещества, които отпускат нервната система били използвани в религиозните обреди още от ацтеките. Изяждайки листата на кактуса индианците и ацтеките се опиянявали и го наричали "божествено растение". За пръв път оригиналната молекула на мескалина била отделена през 1895 г. Медикаменти като мескалин и ЛСД повдигат настроението и деформират възприятията. Така човек постоянно приказва, говори за миналото и бъдещето. Те възбуждат религиозните чувства и усещането за сила. Всичко, което човек е потискал в подсъзнанието си, излиза наяве. При хората, които употребяват алкохол, контролът е частичен, но онези, които използват халюциногени, са склонни да разкажат всичко. Затова през шейсетте години на миналия век тайни служби като ЦРУ използвали този медикамент за големи проекти, но по-късно той бил забранен.
ЛСД като средство за промиване на мозъка
ЛСД е открит на 19 април 1943 г. oт Алберт Хофман, след като следял промените върху себе си. Хофман е записал минута по минута промените, до които води медикаментът. ЛСД бил получен от алкалоиди на моравото рогче.
Между 1950 и 1966 година шпионите, тайните служби и сенчестите групировки използвали халюциногени (ЛСД) за разгадаване на намеренията или за въздействие върху паметта. С Хелзинкското споразумение от 1964 г. подобни методи са забранени и официално е спряна работата с тези вещества.
От научна гледна точка не може да се насърчават действия, чрез които се постигат определени резултати, като се дават химически вещества на отделни хора чрез храната. Но е възможно някои хора да бъдат събрани в лагер, където мозъците им да се промиват чрез химически вещества, след което да им се внушават определени идеи и да бъдат насочвани към дадени цели, дори е възможно те да се превърнат в атентатори-самоубийци по този начин.
Споменатите служби разполагали и с други вещества, с които да примамят хората, за да ги насочат към извършване на определени актове. Когато на обучените атентатори бъдат дадени и други халюциногени, които вдъхват смелост и намаляват страха, няма нужда и от най-скъпите ракети.
Халюциногени, които вдъхват смелост и намаляват страха
Екстази, научното название на което е MDMA (Метилен-диоксиамфетамин), е незаконен синтетичен ентактоген. Причината да наричат екстази "club drug" (клубна дрога) е, че повишава настроението и преживяванията в нощните клубове. Съдържанието на незаконното екстази е кофеин, "сироп за безсмъртие" и кокаин. Известно е още под названието "speеd" и държи хората хиперактивни продължително време. Увеличава до голяма степен вниманието и кара човека да се чувства силен и изпълнен с енергия. Различава се от ЛСД по това, че не нарушава възприятията и чувството за истинност. Влияе на мозъка, като подхранва мозъчните клетки. След като ефектът му отмине, може да причини отпадналост и умора няколко дни. Подобна прекомерна сигурност и неконтролируема смелост, предизвиква у човека представа, сякаш е в друг свят. И за да бъде все толкова енергичен, човек приема това хапче все по-често и по-често. Ако в този човек има чувства на отмъщение и омраза, влиянието на хапчето възбужда тези чувства и той става готов на всичко. Днес във фармацевтиката се търсят начини за преодоляване на мозъчните нередности, предизвикани от подобни вещества и начини за лекуване на тази опасна болест.
Заключение
Асасините, които преди десет века тероризирали ислямския свят, като организирали нападения срещу ислямските учени, лидери и управници, се втурвали без страх към смъртта в резултат на опиума, който взимали. Днес е много по-лесно чрез модерните химически вещества да се промиват мозъците на определени хора, които биват накарани да извършат дадени планирани действия.
Всяка служба, организация или държава, която притежава модерни и съвременни химични лаборатории, може да повлияе с ЛСД на определена група хора, като заличи техните мисли, след това да напълни главите им с пропагандни призиви. Възможно е да се използват и други средства като екстази, чрез които за около 8-10 часа човек може да бъде насочван към различни цели
За съжаление, мирът по света се нарушава от ръката на науката.
Председател на фондация „Човешки ценности и духовно здраве"
- Създадено на .