Безбрежният хоризонт на исляма
Ислямът, от гледна точка на своята божествена и пророческа задълбоченост, изследва човека, вселената и всичко свързано с отвъдното, дори и извън отвъдното до най-малката подробност и така гледа на тях.
Той оценява човека с животинските и плътските му страни, с умствената, психическата и духовната му задълбоченост, с безбрежността на волята, паметта, удоволствията и чувствата му, със земните и отвъдните му нужди и очаквания; илюстрира вселената с всичките й видими и невидими страни, с всички духовни и материални обитатели в нея, с измеренията, насочени към природата и към свръхестественото, както и с различните й физични и метафизични дебри; разкрива връзките на отвъдните светове със земния свят, специфичните особености на този свят, свръхестествените реалности на отвъдното и съобщава, че вярата, действията, делата и проявите на земята ще се преобразят във формата на наслади, съдържащи хиляди земни удоволствия и ще се превърнат в „дом на насладата”, като се усъвършенстват, променят и добият друг вид; и показва, че всичко се движи според някакъв макроплан и всеобхватна съдба.
В този утвърден от исляма план, от най-малката молекула – ако щете атом или частица – до най-големите системи, свързани една с друга и до пространството отвъд тях, всяко нещо: видимо – невидимо, знайно – незнайно, усещано – неусещано, протича в необикновено единение, солидарност и хармония и опира до Всевишния Създател. Пак в този план земният и отвъдният свят са свързани и всички предмети се явяват допълващи се помежду си елементи на битието. Така че, дори по различни линии, хората споделят едно и също нещо с ангелите и усещат по еднакъв начин бремето на този и облекчението на отвъдния свят.
От тази гледна точка вярващият едновременно е земен и небесен и духовната му същност обитава плътското му тяло... и с изключение на различието в степените, такава концепция важи почти за всеки човек. Някои хора се облагодетелстват от духа на исляма и винаги се подхранват много добре от него; и така се изравняват с ангелите. Други – недостатъкът им е свързан със слабата духовна връзка – не успяват да стигнат до това равнище, започват да подражават и следват религията в сянката на останалите хора. Някои напълно остават под тежестта на плътското тяло и никога не усещат пълноценно онова, което то предвещава на сърцето и на духа, но ако имат поне слаба връзка, дори и те с чувствата на съвестта усещат – въпреки че не много ясно – много неща около тях и може да получат много сериозни знаци, и, макар не много дълбоко, потъват в размисли за богослуженето, като предчувстват много тайни в тайнствените проявления на божествеността.
Ислямът силно акцентира върху истината, според която Всевишния Аллах е „Господа на световете”, изтъква божествеността Му и непрекъснато ни подканва да Му служим. В тази Божия система чрез посланията на Корана и на езика на пророческата традиция ислямът акцентира върху толкова много Божии и Господни истини, както и върху богослуженето, което е свързано с тях, че в неговата атмосфера човек винаги много ясно и прозрачно може да види както безкрайната и безбрежна програма на вселената, така и личния си план за действие. В тази коранична система и в това пророческо олицетворение всяко нещо така е изложено на място и в рамките на взаимната обвързаност, че вселената и нейните особености, природните закони и точността в тълкуването им, мястото и положението на човечеството в природата, светът, към който то е устремено и благата, които очаква в резултат на естествената си природа или суровите наказания, които ще го сполетят, са във великолепна хармония; и в името на равновесието, баланса и хармонията всяко нещо е в състояние да накара човека да изрече: „Не може да има нищо по-съвършено от това!”
Дори да приемем за миг, че в теоретичен план е възможно някои необикновени таланти да открият и изградят, ако не в пълна степен, поне отчасти, такава съразмерност и хармония, такъв ред и порядък благодарение на знанието и на мъдростта в битието на разума, категорично не е по силите на никого да осмисли и установи съотношението на частите с цялото, на пропорциите между отделните частици, както и да подреди всички неща по местата им; това е невъзможно, защото зад цялата тази система стои безкрайно знание, доминираща мощ и всеобхватна воля. Някой човек, дори хиляди хора, които не притежават изброените качества, не са в състояние да планират и утвърдят не цялата система, но дори част от нея, това е извън границите на възможното. Всъщност дори и онези, които не приемат безкрайното знание и мощ, всеобхватната воля и желание, се омагьосват от хармонията и порядъка на природните закони и се възхищават от тях, но вместо да погледнат зад видимата страна на нещата, те поставят природата и предметите на Божия трон, като ги – опазил Бог – обожествяват или свързват движенията и тайните в кръга на Всевишния с някои въображаеми субекти с неясно съдържание като „съвършения разум” и „съвършения дух”, в чиито лица виждат чудни източници на сила.
И в този пункт запазването на равновесието и оценяването на всяко нещо според законите на вътрешната му природа е реализирано и изложено благодарение само на тази божествена система. Благодарение на стабилните й източници тази система по такъв великолепен начин описва и обяснява всеки предмет, без да накърнява нито една истина и без да показва нищо в разрез със законите на вътрешната му природа, че съвестта самостоятелно мълви: „Тази система може да е дело само на онзи, който е създал законите на сътворението и от чиято мъдра ръка е създаден човешкия род!”
Ограничените и предубедените мисли, както и разбиранията, приемащи само материалния свят, които не гледат на човека, на вселената и на предметите през призмата, през която ислямът гледа на тях, никога не могат да видят душата в плътта и духовната дълбочина в материята. Затова в разсъжденията и в размислите си и в теориите, които излагат на базата на такива разсъждения и размисли и в различните системи, които се основават на такива теории, те категорично не могат да се избавят от празнините в разума, логиката, духа и сърцето и се спъват в празнината, която не им позволява да чувстват липсите си.
Не е възможно човешкият ограничен разум и ограничено разбиране да определят и изложат системата на исляма, която в най-висша степен се основава на божествените качества на Аллах като знание, воля и слово. Не само, че не може да се покаже напълно идентична божествена система подарена на вярващите с оригиналната всеобхватност на Божието знание, с проявленията на Божиите истини сред хитростта и със знаците, които обозначават хоризонта на задоволството на волята на Всевишния, но дори показването на нейно подобие е извън границите на възможното. Такова явление стои над човешкото знание, воля, сила и гений. Всъщност почти всеки човек, който има сили да изтъкне личното си намерение по някакъв начин с малко внимание спокойно може да разбере, че такава божествена система, която идва отвъд небесата, обгръща всяко нещо и е истинският цвят, десèн и нюанс на човешкия живот няма свое подобие, но за жалост мнозина не желаят по никакъв начин да видят тази явна истина.
Ето най-великолепните умове от миналото до днес… ето претенциозните трудове, написани от тях… ето възпитаните от тях поколения! Дали след толкова много усилия са успели да утвърдят такава всеобхватна система, която е била родословно дърво на милиони свети и блажени личности, праведници и приближени до Всевишния.
Правилата на исляма категорично засягат темите от сътворението на човека до връзката му с природата, в която живее; от спокойствието и сигурността му на света до обещанието за вечния свят, в който всички желания ще се изпълнят; от равновесието между душата и тялото до ясното изразяване на целта, до която те опират; от задоволяването на материалните и духовните потребности на всички хора – получените блага са само отражение на благодатта, която ще се даде в бъдеще – до сбъдването на всички желания когато им дойде времето, както и не оставя без отговор нито една негова потребност, на която трябва да се откликне.
Преди всичко ислямските правила се основават на здрава верска система. Тази божествена система, която в нито едно направление не е обект на възражения се обновява непрекъснато, от една страна, с дълбоката набожност и благочестивост, извиращи от нейния дух, а от друга, с правилното изследване на законите на сътворението и с тълкуването на изследваните положения от гледна точка на хоризонтите на науката и изкуството в дадената епоха. Тя здраво съхранява основните връзки със същността си, изследва анализите в даденото време в областите отворени за “усилието на мисълта” и за тълкуванията; непрекъснато създава идейни връзки по темите за човека, вселената и отвъдното и винаги подхранва душите и сърцата на последователите си с различна благодат, и нашепва някои неща на човека, който с едното си око гледа на земята, а с другото – към отвъдното.
Да, благодарение на исляма човек добива гледна точка, чрез която в сравнение с останалите хора, които подробно изследват ден и нощ същността и смисъла на предметите и явленията, но въпреки това нищо не разбират, той усвоява знания равни на томове енциклопедии по тези теми. Той сякаш вижда в одушевената и неодушевената природа знаците и символите, загатващи за Великия Създател. В зависимост от равнището на човека резултатите на добротворството, карат чувствата в него да бликнат. Така той изживява всеки ден сякаш се намира в различни Райски коридори.
Благодарение на лъчите и светлината, излъчвани от исляма човешкият род е опознал правилно себе си; разбрал е, че е божествено творение на изкуството; видял е, че всичко, което съществува във Вселената е синтезирано и заложено в неговата природа и е посветен в безбрежни и дълбоки знания, които много други хора изпускат от очи.
Да, в атмосферата на исляма почти всеки вярващ гледа различно на предметите и явленията, оценява ги по различен начин и стига до различни изводи; по-ясно вижда битието, положението си в битието, отговорностите си в зависимост от своето положение, началото и края си, както и последиците от постъпките си; понякога в зависимост от размишленията си избликва с чувство на благодарност, от време на време силно изразява обичта си, но непременно се съсредоточава върху страха и страхопочитанието и започва да проявява уважение.
Всички положения, които се опитахме да изложим от началото дотук са потвърдени в Корана и традицията на Пророка на исляма, но е ясно, че кораничните знамения и пророческите завети по всички теми не може да се изтъкнат в рамките на такава кратка статия. Затова искам да сложа край на темата, като засега оставя тази задача на специалистите.
- Създадено на .