Д-р Тодор Тодоров: „Обществото изпитва силен глад към мъдростта“
Тодор Тодоров е българският участник в мащабния международен симпозиум в Тирана „Глобални перспективи в религиозното, културното и социалното богатство на Балканите: Фетхуллах Гюлен като модел за междурелигиозна хармония“. Той представи своя доклад в специалния панел „Ислям и демокрация“, а темата, върху която се фокусира е „Интеркултурен и интеррелигиозен диалог през XIIIв.“ Тодор Тодоров е доктор по философия и преподавател по„Философия на средновековието“ и „Ислямска философия“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на сборника с разкази „Приказки за меланхолични деца“, както и на десетки научни публикации, публицистика, фотографии. Публикувал е в редица ежедневници, специализирани издания, сборници и списания.
Юлия Йорданова: Кои според Вас бяха най-интересните теории, които бяха казани по време на двудневния симпозиум в Тирана?
Свободният разговор в приятелска атмосфера между представители на толкова различни религиозни деноминации и интелектуални традиции дава основание да се мисли, че в днешния свят е възможна обща кауза, въпреки различията, които ни разделят е възможен някакъв общ проект. Това е много обнадеждаващо. Да видиш как холандски професор събеседва без притеснение в присъствието на ислямски духовници за правото на атеизма и секуларната етика е нещо, което съгласете се, не сме свикнали да наблюдаваме.
Юлия Йорданова: Вие самият участвахте с много интересен доклад. С него се връщате в Средновековието. Разкажете повече за него и връзката му с темата за перспективите в религиозното и културно разнообразие на Балканите?
Умишлено се върнах към средновековието, за да покажа, че диалогът и конвергенцията между цивилизациите, е моделът, който е формирал определена интелектуална култура, определен манталитет в Европа, който ни е дал много. През 13 век така се конструира нов тип метафизика и изобщо нов тип научност, през рецепцията и диалога с мюсюлмански и еврейски автори, някои от които са станали по-значими за европейската традиция отколкото за своята собствена. С мюсюлманите отдавна обитаваме общи пространства, във всеки смисъл на думата, а на Балканите отдавна делим и обща трапеза, както буквално – в кухнята, помислете за ястията, обичаите и навиците, които споделяме, така и в един по-общ, метафоричен смисъл. Освен това цивилизацията ни има и общ корен – Средиземноморието. В този смисъл въпреки всички различия спокойно можем да се наречем естествени партньори. Използвах средновековието като пример за това естествено партньорство, което осезаемо определяше атмосферата и на самата конференция.
Юлия Йорданова: След като сте чули много от докладите на конференцията в Тирана, как според Вас философските възгледи на Фетулах Гюлен се вписват в съвременното общество?
Споменах го и в изказването си на конференцията, струва ми се интересна появата и нарастващото влияние на един нов тип интелектуални и културни лидери, какъвто е Фетхуллах Гюлен. Съвременният свят, поне на запад, се оказва в ситуация на нарастваща умора – умора от традиционните религии и тяхната реторика, както и от науката, която все повече се превръща в работа за експерти и тесни специалисти. Това е странна ситуация, в която биологът и физикът вече трудно намират общ език. Науката не е в състояние да ни предостави цялостна или поне в някакъв смисъл адекватна картина или обяснение на света. Космосът е безкраен и чужд, човекът е безпомощно захвърлен в него, а религиите са твърде консервативни, за да ни предложат утеха. Такова едно общество изпитва силен глад към една по-древна и по-синоптична форма на знанието – мъдростта, която е в състояние да съобщава прости и ясни истини, отивайки отвъд границите на религията и науката. В мъдростта има нещо платоническо – тя ни припомня елементарни и близки до очите неща, които сме забравили. Това е твърде интересен и нов процес за Запада, доколкото източните култури са традиционно култури на мъдростта. Философията на Фетхулах Гюлен се движи тъкмо по този мост и това я прави ефективна в съвременната ситуация.
Юлия Йорданова: Като специалист по арабистика, как се постига успешен диалог между различни вероизповедания? България, както и всички балкански страни имат мюсюлмански малцинства. Доколко той е позитивен и какви са посоките, които бихте задали?
В това отношение политиката често е импотентна и дори зловредна. Както казах, хората от различни, традиционно противопоставяни вероизповедания на Балканите се хранят заедно, танцуват заедно, обичат се и правят деца заедно. За младите хора днес това е съвсем нормално, съвместният живот е лесен, когато се движи от обикновени, естествени желания. За да намерим позитивната посока трябва да се върнем към простите неща. Необходима е и известна доза великодушие, загърбване на миналото. Преди всичко сме хора все пак. Искрено вярвам, че новите поколения млади хора днес имат повече бъдеще отколкото минало.
Юлия Йорданова: Има ли нещо на симпозиума в Тирана, което Ви изненада или предизвика интерес? Там се казаха интересни неща от университетски преподаватели, дошли от целия свят, от много специфични райони.
Срещнах се с много интересни хора, трудно ми е да посоча конкретен случай. Като цяло ме впечатли усещането, че интеркултурният и интеррелигиозен диалог може да се случва на основанията на една по-хуманна етика, на едно по-модерно и по-отворено разбиране за света. Консерватизмът в това отношение няма много бъдеще, възможен е един по-човечен, по-лесен свят.
- Създадено на .