Мнението на проф. дфн Александър Федотов
Добър вечер на всички!
Залата наистина е пълна. Много ми е приятно да бъда тук и бих искал да започна с думи на благодарност, отправени към Академия „Толерантност”, за поканата да бъдем съорганизатор на тази прекрасна вечер. Имам предвид, разбира се, не себе си, а целия Център за източни езици и култури. Не защото предговорът към книгата е написан от моя приятел и колега проф. Йордан Пеев, който е тук сред нас, не защото редактор на книгата е моят приятел проф. Цветан Теофанов, който говори пред вас, а защото Центърът за източни езици и култури е онази институция, в която толерантно и с любов посрещат източното знание, посрещат източната мъдрост, посрещат общочовешкото знание и приемат сърдечно с любов общочовешката мъдрост. Ще добавя само няколко изречения, за да не продължи моето изказване твърде дълго. Като човек, който прочете тази книга, без да принадлежи към съответната философска и религиозна система; като човек, който се занимава с Изтока, но, както каза и акад. Рибаков, човек, който се занимава с „по-източни територии” от така очертаните тук пред нас тази вечер. Книгата е изключително полезно четиво за всеки, подчертавам, за всеки вярващ или невярващ, за всеки, който се опитва да разбере нещо повече; за всеки, който се опитва да види, а какво може и трябва да се прави занапред, а къде трябва да се върви напред отсега нататък. В тези трудни времена, за което каза проф. Теофанов, когато ние по-често се оглеждаме около нас, отколкото сме го правили преди, ние наистина по-често трябва да си задаваме този въпрос: а накъде сега? Тази книга дава отговори, много отговори, много искрени, полезни и точни отговори. И това е много важно. Защото точните отговори нямат национална принадлежност и религиозна принадлежност, това са просто точни отговори. Тях ги откриваме в тази книга. И още нещо, което няма как да го премълча. Книгата представлява лице на нова Турция според мен. Поне аз така схванах и това послание, което тази книга съдържа. И на мен ми беше много любопитно да се вгледам в това лице. Да се опитам да разчета, да прозра онова, което може би ние, посещавайки Анталия, не успяваме да го видим. Защото, разбира се, Турция е не само Анталия. Турция естествено е много стара философска традиция, Турция е един мисловен център, който продължава да живее чрез съответните послания и чрез съответните посланици. Пред нас е една книга послание, написана от един човек посланик.
Приятна вечер!
Директор на Центъра за източни езици и култури към СУ „Св. Климент Охридски”
- Създадено на .