Той е личност от друга величина
Всичко това е резултат от споделянето на едни и същи чувства и мисли. Всички са били вдъхновявани от един и същ извор и са изразили по различен начин едни и същи истини. Някои са били по-кратки, след което други са разяснявали думите им, трети са предпочели поетическия изказ, но всички тях ги е осенявала една и съща идея.
По същия начин и ние изпитваме безкрайна радост от това, че принадлежим към неговата умма (общност), за което сме благодарни на Всевишния. Колкото и да сме благодарни на Бога, че ни е дарил с изключително благо и ни възвеличил, приобщавайки ни към неговата общност, все ще бъде недостатъчно. Това е Божията добродетел. Той дарява Своята добродетел на когото пожелае и колкото поиска. Но това, с което ни е дарил, е толкова необятно, че е невъзможно да бъде пресметнато. Според останалите, онова, с което сме надарени, е безбрежно море от благодат.
Но въпросът има и друг аспект, на който няма как да не се спра. Дали в душите си сме изградили трон, достоен за него, и почива ли той на трона си? Отворени ли са душите ни за него всеки миг? Завладява ли сърцата и разума ни мисълта за Пророка Мухаммед, когато седим, ставаме, храним се, и въобще във всичките ни действия? Следваме ли във всичко неговата линия? Ако отговорът ни е положителен, значи сме постигнали своята цел. Това означава, че нашите сънища и мечти се украсяват с неговия красив и сияен образ и че сме се превърнали в негова общност. Ако една общност възприеме неговите морално-етични принципи през цялото си съществуване, тя би могла да има балансираща роля в световен мащаб. Според собственото ми убеждение причината все още да не сме изградили този баланс е една, и тя е, че не сме достигнали висотата на духа на Пророка Мухаммед.
Той е сътворен по Божията воля. Появата му сред нас като човек е огромно щастие за нас самите. Защото дори и Раят е на почит единствено и благодарение на неговата поява. Следователно най-важната задача пред нас е да го представим по подобаващ начин на хората. Защото човечеството ще стане истински хуманно единствено тогава, когато го разбере и последва. И аз възнамерявам същото. Само че още в началото признах, че не съм онзи, който ще осъществи това дело. Мога да кажа само, че единственото ми желание е да полагам усилия той да бъде разбран, и единствената способност, която притежавам е искреността ми в това отношение.
Дълго време живях с мисълта, че съм Негов слуга и така се утешавах. Но след време изгубих част от своята надежда. После си казах: “Дано вместо да се бях раждал като човек, да бях косъм от блаженото му тяло.” Да, исках да бъда неотлъчно до човека, когото Бог щедро е дарил със своята благодат, това мислех непрестанно. Но колкото повече го опознавах, разбирах, че не съм достоен за такова висше благо. Сега единственото ми желание е да бъда сред неговата общност. Защото се надявам, че Бог няма да лиши онзи, който е част от тази общост, от покровителството му. Казано е: “Те са такава общност, че който е сред тях, няма да бъде от лишените.”[2] Надявам се да ме включи в тази общност.
И въпреки всичко се наех да разкажа за тази възвишена личност. Всичките ми усилия са насочени към това да разпаля искрицата в душите на хората от моето поколение, от която ще пламне любовта към него. Какво да кажа? Ще кажа, че съм като мравката, която е тръгнала към Мека на поклонение. И без друго единствената ми мечта е да предам Богу дух, вървейки по този път.
Той е човек от съвсем друга величина. А ние трябва да се стремим да следваме неговата линия и да се настроим на неговата вълна. След като това бъде постигнато, започват явните и тайните разговори. Наставленията ги дава лично Божият Пратеник. Той застава начело. А общността и обществото, които той би ръководил са, толкова възвишени, че състоянието им не може да бъде обяснено и описано, и това би предизвикало възхищение дори у ангелите.
Възможно е някои да считат, че това, което казваме, не е обективно. Колко жалко, след като всеки ден поняколко младежи с прекрасни лица получават знаци от Божия Пратеник! И след като някои споделят, че той им се явил без никаква преграда в света на мъчениците.
Духом, а според някои и със своето сияние, той непрекъснато е сред нас. Имàм Суюти твърди, че Пророка му се е явил над седемдесет пъти. Да, той не е починал в известния ни смисъл, а само е преминал в друго измерение. Погрешно е да се смята, че неговата смърт е като смъртта на обикновен човек. Защото в Корана пише, че онези, които са се превърнали в мъченици на вярата, не бива да бъдат наричани мъртви, а те са с две степени по-назад от пророците. При това положение как можем да го наречем “мъртъв” в смисъла, който ние влагаме в това понятие? Единствено можем да кажем, че той е преминал в друго измерение. Затова погледите на онези, които достигат до тези измерения, могат да го наблюдават.
Възможно е онези, които успеят да се освободят от оковите на тялото и материята и открият живота в собственото си сърце и душа, да преживеят миналото и бъдещето в един и същи миг. Хора от подобни измерения може в едно и също време да седят до вас и да се пренесат в епохата на благоденствието при Божия Пратеник. Знайно е, че извисените до Бога светци могат да бъдат на различни места по едно и също време. А защо за него, който е пръв сред пророците, защо да не е възможно едновременно да бъде и в отвъдния, и на този свят, и при нас, и при ангелите и пророците? Той е навред и навсякъде!
Всичко казано дотук бих искал да послужи като основа за онова, което ще разкажа по-нататък. Много е важно какво е намерението и каква е гледната точка, когато се разглежда животът на нашия Пророк, а и на всички останали пророци. За да бъдат правилно разбрани и осъзнати и светците, блажените, праведниците и приближените до Бога, освен големите пророци, е необходимо сърцето и душата да бъдат пречистени. В такъв случай би ли било възможно да се прозре истината за пратениците през смътните и замъглени погледи на материалното? Следователно, когато се опитваме да ги разберем изцяло, трябва да сме се абстрахирали от материалното си съзнание и да се вглъбим напълно. И особено ако желанието ни е да разберем Пророка Мухаммед, това внимание трябва да се изостри още повече. Разбира се, всеки ще го прозре в зависимост от силата на погледа на собственото си сърце и никой няма да успее да го осъзнае напълно. В тази връзка ал-Бусайри казва:
Как е възможно да осъзнаят истината за него
спящите, които намират утеха единствено в своите сънища.
[1] Bediüzzaman, Mektubat, s. 370.
[2] Müslim, Zikr, 25; Müsned, 2/252, 383.
- Създадено на .