Към въпроса за неведомото
В Свещения Коран думата “неведомо” се споменава в различни знамения и под различни форми: “У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.” (6: 59).
В това знамение се подчертава фактът, че “неведомото” е известно единствено на Всевишния. От знамението става ясно, че “неведомото” е скрито за всички, освен Него, дори и за Пророка Мухаммед.
И без друго Всевишния не повелява ли на Пророка: “Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам неведомото, и не ви казвам, че съм ангел. Следвам единствено онова, което ми се разкрива.” Кажи: “Нима са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите?” (6: 50).
“Кажи: “Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи.” (7: 188).
А в сура Джиновете се казва: “Знаещия неведомото. Той на никого не разкрива Своите тайни, освен на онзи пратеник, когото е избрал. И сторва Той пред него и зад него да има [ангели] пазители, за да знае, че са съобщили посланията на своя Господ. Обгръща Той това, което е у тях, и пресмята всяко нещо.” (72: 26-27-28).
В светлината на тези знамения можем да направим следното тълкувание: да се твърди, че “Божият Пратеник бил напълно посветен в неведомото”, е изпадане в една крайност, както и да се твърди, че “не знаел неведомото”, е изпадане в друга крайност. Той не знаел неведомото от самосебе си. Но Всевишния му го показвал и Пророка сякаш бил застанал пред екран, от който наблюдавал всичко, което щяло да се случи до края на света, и в основни линии тълкувал положенията, свързани с бъдещите събития. Така те ставали достояние за всички. Ето това е темата, на която искаме да се спрем по-внимателно. Той нищо не казвал от себе си. Онова, което казвал било или откровение, или истина, която Всевишния му разкривал. След като Всевишния разкрива, не само пророците и нашият Пророк, а и част от духовно извисените хора също могат да бъдат посветени в неведомото, което е тяхното чудо. В тази връзка Пророка ни казва: “Сред моята общност има такива, които са вдъхновени”, което ще рече, че тези хора се вдъхновяват от Всевишния.[1] И във връзка с това ще споменем, че когато изнасял проповед, блажения Омар видял как войските на ислямската държава, сражаващи се на километри разстояние от него, били обсадени от вражеските сили откъм планината, в резултат на което блажения Омар, обръщайки се към командира на войската Сария извикал три пъти: “О, Сария! Към планината!” Сария чул този глас и пробил обсадата.[2] Личности като Мухиддин ибн Араби са загатвали за бъдещи събития, които по-късно действително се случили... Когато личности като Мавляна Джалаладдин Руми, имáм Раббани и Муштак Ефенди предсказвали бъдещето, те изразявали и духовната си близост с Божия Пратеник и признавали, че вдъхновението, което получават, непосредствено идва от светилника на Пророка. Това показва до каква степен Пророка – с Божието позволение – е бил посветен в неведомото. Когато следовниците му са били посветени до такава степен в неведомото, постигайки такова вдъхновение и бивайки отворени за Божия полъх, защо Предводителят и на двата свята, който, ако бъде сложен на една везна заедно с цялата си общност, самостоятелно ще натежи на нея, защо той да бъде далеч от познанието за неведомото?[3]
В достоверните източници по хадис са описани близо триста подобни чудеса на Пророка ни. По-голяма част от пророчествата му, свързани с неведомото, са се сбъднали, а останалите чакат да дойде и тяхното време. Тук няма да се спираме на всички тях. Ще дадем само няколко примера, за да има по-ясна представа. Те могат да бъдат събрани в три категории:
1) пророчествата, свързани с времето, в което той е живял;
2) пророчествата, свързани с близкото и далечното бъдеще;
3) чудните му пророчества, които привидно изглеждат достъпни за разбиране, но всъщност стават ясни чак впоследствие с напредването на науките.
[1] Müslim, Fezailü’s-Sahabe, 23.
[2] Kenzu’l-Ummal, 12/571.
[3] Ebu Davud, Sünne, 8; Müsned, 2/76.
- Създадено на .