Фатанат (висш разум)
Фатанат означава чрез разум да надхвърлиш собствения си разум. Това, както вече споменахме, го наричаме логика на пратениците. Ако тази логика, дух, сърце, чувства и мисли се съберат заедно и се изучават, това е имено фатанат.
Фатанат не е просто ум и разум. Затова хората, които казват за исляма, че е религия на ума и разума, освен че не го познават, го и изопачават. Не, ислямът не е религия нито на ума, нито на разума. Той е религия на откровението.
Причината ислямската религия да не противоречи на ума и разума, от една страна, се дължи на факта, че тя е дошла от извора на разума и всяко нещо е потвърдено от ума, а от друга, е свързана с правилното тълкуване, подразбиране и проумяване на логиката на Пророците. Тоест това е логика и вдъхновение на Пратеника. Тя е създадена в кръга на възприемане на откровението. И отново тази логика е логика над всичко или, с две думи, висш разум.
Всяко откровение от Всевишния Аллах трябва да бъде разглеждано според тази логика. Защото ако то не се регулира според нея и достига пряко до хората, те не ще могат да я осъзнаят. Атмосферата, която спомага за това, е имено логиката на пратениците. Религията е всъщност средство Божието слово да стигне до разума на хората. Тази задача е отредена за пратениците, а това те го постигат чрез висш разум. Затова всеки пратеник притежава подобна способност и единствено те са надарени с нея. Тази пророческа логика е над всеки разум и затова се нарича висш разум (фатанат).
И ако Пратениците не притежаваха висш разум, как биха могли да оборят критиките на неприятелите си, и как биха могли да решат толкова много проблеми? Тяхното безсилие несъмнено щеше да доведе до неразбиране на религията, а нейните предписания щяха да са безмислени. Ако това се бе случило, сътворяването на човека би било безполезно. Ето, за да не се получи всичко това, пратениците са дарени с висш разум.
Висшият разум на Последния Пратеник
Нека се замислим за епохата, в която е живял Последният Пратеник. От една страна, сподвижниците поставяли неразрешимите за тях проблеми, а от друга страна, новоприелите вярата давали израз на своите съмнения и въпроси. И освен всичко това Пратеника на Аллах трябвало да даде уместни отговори на неприятелите си, които внасят допълнителен смут и колебания, а това е било възможно единствено чрез висшия разум, който е вложен в същността.
Освен това събеседниците на Пратеника на Аллах принадлежали към различни социални слоеве. Някои от тях били религиозни хора, които търсили истината в манастири и църкви. Други се интересували от науките за разума. Трети, макар и малцина, са израснали на бойното поле. Не били малко и неграмотните хора без елементарна култура. И всички слоеве имали свои проблеми и въпроси за разрешаване. В това положение Пратеника на Аллах трябвало да даде такъв отговор, че той да задоволи и неграмотния, и занимаващия се с философия, трябвало да докаже универсалния характер на религията и отговорът му да бъде пътеводна светлина чак до Съдния ден...
Човекът е същество, което говори и мисли. От тази гледна точка той представя едно от качествата на Всевишния. Ако мислите се поверят на словата, а словата се запишат, те могат да придобият постоянство и стойност. Мисли, които не се изразяват и записват, умират и биват погребани заедно със собственика си. Както възможността за размисъл е благоволение от Върховния Повелител, така също и изказването на мислите е голямо благо. Затова след като разяснява в Свещения Коран Своята всемилостивост и сътворяването на човека, Всевишният Аллах споменава за възможността да говори, която му е дал. Той повелява: “Научи го да говори.” (55: 4).
Хората мислят и говорят още от времето на Адам, мир нему, и ще продължат да правят това до Съдния ден. Но нито мислите, нито думите ще се изчерпят. А това е плод на безкрайната всемилостивост на Създателя ни. Ето, удостоени с тази всемилостивост са най-много пратениците, а измежду тях на върха е Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Няма проблем, който пратениците да не са разрешили. И какъвто и да бъде въпросът, те говорят с такава лекота, сякаш четирийсет години са вършили само това. Затова Бърнард Шоу е казал за Последния Пратеник: “Колко много нужда имаме днес, в този изпълнен с проблеми свят, от Мухаммед, който решавал всичко със завидна лекота.” Да, днес има толкова проблеми, които очакват да бъдат разрешени във всички сфери. И всички вече разбраха, приятели и неприятели, че докато не се опрем на пречистите слова на Последния Пратеник, е невъзможно да разрешим тези проблеми.
За неговия висш разум са казани хиляди неща. Ако всички тези думи бъдат събрани, ще съставим многотомна антология. Тук ще отбележим само едно-две и ще приключим с темата.
Известният учен и законовед (факих) Абдуллах ибн Аббас е казал: “Най-благочестивият и най-умният сред хората от хората е нашият Пратеник Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Познаващият много добре Таурат (Тората) и Инджил (Евангелието), ученият от поколението след сподвижниците Уахб ибн Мунаббих, изразява висшия разум на Пратеника на Аллах с тези изречения: “В сравнение с волята и разума на Пратеника волята на всички хора е като песъчинка в огромна пустиня.”[1]
[1] Kadı İyaz, Şifa, 1/67.
- Създадено на .