Природата, природните закони и причините не могат да бъдат действителни разпоредители и творци

1. Законите и причините съществуват редом с материята

Законите и причините не могат да се разглеждат отделно от материята, защото те съществуват редом с нея. Да се смята, че източник, същност и творец на материята са законите и причините, съществуването на които без нея е невъзможно, не е нищо друго освен пълна заблуда и диалектическа глупост. Законите и причините не са творци на материята и на движението. Тъкмо обратното, законите и причините са създадени от съществуващата материя и нейното движение.

Звездите и планетите се движат в орбитите си в ненарушимо равновесие. Но те се движат така не защото ги откри Нютон. Може би обикалят така, защото са сътворени впоследствие и са отправени по същата посока, която е дадена. Заслугата на Нютон и на подобните нему е, че са сполучили да открият закона, който е започнал да действа във вселената редом с появата на материята, и неговото име е дадено на този закон именно поради това.

2. Законите и причините са в областта на възможностите

Възможността да съществуват или да не съществуват законите е равна. Както материята не се създава, без да има налице причина за нейното появяване, така също причините и законите не се появяват, без да има налице благоприятни причини. Това е задължително условие за сбъдването на възможността. Не може да става и дума, че онова, което зависи от подобно условия, може да бъде творец, защото самото то се нуждае от творец.

3. Законите и причините са сътворени впоследствие. Следователно нещо, което не е вечно, не може да бъде предвечно

Законите и причините са създадени впоследствие. По тази причина правилото “Нещо, което не е вечно, не може да бъде предвечно” важи както за законите, така и за причините. Ако допуснем, че нещо, сътворено впоследствие, е сътворено от друго нещо, което също е сътворено впоследствие, значи да се съгласим с понятието верижна реакция. А приемането на верижна реакция е заблуда.

Както материята, така и законите и причините отиват към изчезване. Хората на науката твърдят, че материята се разпада, че звездите се сипят и сочат още много други явления, в резултат на които ще настъпи второто пришествие. Нещата, които имат край и са обречени на загиване, не могат да бъдат творци.

4. Съществуването на законите и на причините е зависимо от други причини

Законите и причините, които не са се самотворили и следователно са възникнали в резултат на други причини, винаги дължат появяването си на предшестващите ги във веригата причини. Тъй като е изключено верижното предаване на причините да продължи безконечно, прекъсването на верижното предаване в даден момент е неизбежна необходимост. Ще си послужим със следния пример, за да конкретизираме въпроса: причина за възникването на дървото е семето. А коя е причината за възникването на семето? Кокошката се ражда чрез излюпване от яйце. А коя е причината за появяването на яйцето? Или да вземем за пример ябълката. Веригата на причините при нея започва с появяването на цвета. А цветът? Цветът излиза от разпукалата се пъпка. Пъпката се развива върху клона на дървото. Клонът излиза от стеблото, а стеблото израства от корените, които се развиват от семето, а семето се развива благодарение на благоприятните условия и на различните елементи, които съдържа почвата - на влагата, на светлината, на въздуха, на природата. По този начин, като задаваме въпросите и отговаряме на тях, стигаме до закона на привличането, но въпросите не престават и ние продължаваме да питаме: “Ами след това?” В края на краищата чувстваме необходимост да сложим край и тази последна точка Първосъздателя, Всесъздателя, на когото не можем да зададем въпроса “ами след това”. В противен случай се налага да приписваме божествена сила на всяка сила, на всяка причина и да застанем лице срещу лице с толкова възможности, броят на които е равен на броя на атомите във вселената...

5. Законите и причините са относителни и не притежават действителен образ

Дадени закони и причини не притежават действителен образ, те са относителни, въображеаеми. Да вземем за пример закона за земното притегляне, за който стана дума по-горе. Това название му е дадено с единствената цел да се изясни един случайно възникнал въпрос. Той не е нещо, което може да се види с очи, да се пипне с ръка или да се анализира в лаборатория. Виждат се и се чувстват само резултатите му. С други думи, законите не са нищо друго освен предполагаеми сили, които съществуват само хипотетично. Законът за развитието на семето в зародиш, законът за шифъра ДНА, законът за привличането на магнита са все от този род. Ето защо ние питаме: как е възможно една невидима, нематериална, въображаема сила като законите и причините, която няма действително собствено съществуване, да върти с дивно изчислена точност, пълно равновесие и съвършена хармония милиарди небесни тела с огромен обем, огромна маса и милиони тонове тежест? Мислите на ония, които сочат невидимостта като причина за отричане от съществуването на Аллах и същевременно вярват в съществуването на тези невидими закони, като си въобразяват, че те притежават силата и мощта, които не приписват на Всевишния Творец, заслужават да се нарекат не мисли, а в най-добрия случай раждясване на мисълта.

6. Законите и причините могат да станат повод за постигане на дадени резултати рамо до рамо с други закони и причини, от помощта на които се нуждаят

Законите и причините ведно с други закони и причини, от чиято помощ се нуждаят, могат да станат причина за постигането на даден резултат. Иначе те са лишени от възможността да създадат от нищо нещо. Събирането на всички закони и причини, които създават дадена клетка, наедно е възможно, но създаването на жива клетка е извън техните възможности... Впрочем подчертавам настоятелно, че за създаването на живо същество е необходимо да се съберат целесъобразно на едно място хиляди причини заедно, но това е извън силите и възможностите им.

7. Между закоите и причините, от една страна, и техните резултати, от друга страна, няма съответствие и взаимозависимост

В противовес на законите и причините, които са много безпомощни, слаби, прости, несъстоятелни, техните резултати са съвършени и съществени. Това проличава дори в случаите на болест и заболял, в които няма съответствие между причина и следствие. Подобни са случаите, когато човек, който тежи петдесет килограма, а вдига предмет, който тежи 500 килограма, или едно дете тегли с пръстчето си втикнато в примката на въже, завързано за автобус. Тези и други подобни случаи показват голямо несъответствие между причини и следстиве, което не може да не ни обърка. Ако например речем да пробием скала с пръста си вместо с компресор, няма да се получи никакъв друг резултат,освен да ни се счупи ръката и пръстът ни да стане на парчета. Защото между твърдостта на нашата ръка, на нашия пръст и пробивността на скалата не съществува никакво съотношение. Обаче едно нищо и никакво растение със своите тънки и нежни като коприна листа прониква в скалите. Нежните, по-тънки от цигарена хартия, листенца на растенията издържат на изгаряща топлина и запазват зеления си цвят. Погледнете само колко мъничка и простичка е ядката, която е скътала у себе си програмата на едно огромно дърво с плодовете, цветовете и клоните му. Представете си спермата, която крие у себе си най-съвършеното живо същество, човека, с цялото му дарование и всичките му способности, която според шериата е приета за нещо скверно и безусловно се изисква да се измие или изпере предметът, върху който е попаднала!... Разгледайте например плода на смокинята, който прилича на майсторски консервирано много вкусно сладко, и сравнете семето му със смокиновото дърво, спрямо което то е толкова нищожно, че едва се забелязва с просто око, и сами си направете извод!... Да, като разгледаме цяла редица подобни примери, ние разбираме и приемаме, че законите и причините, въпреки ужасяващите им недостатъци и простота, винаги дават съвършени резултати. За извор и творец на тези толкова превъзходни, грандиозни резултати не е възможно да се приемат такива обикновени, прости, безсилни, преходни закони и причини.

Изключено е да се мисли, че причините могат да предават подобни качества, които въобще не притежават. Нима може да се нарече друго освен глупост свързването на една нищожна, гнусна капчица вода с чувството за вечност у човека, който вижда и разбира, че не след дълго ще си отиде от този свят?

8. Законите и причините не могат да бъдат творци, тъй като се нуждаят от съществуването на свои антиподи

Законите и причините не могат да бъдат творци, тъй като имат антиподи. И без това всяко нещо в природата си има противоположност. Защото по начало всяко нещо се познава, като се сравнява с онова, което му е противоположно. Тегля - тикам, отрицателен - положителен полюс, студено - топло, хубав - грозен, ден - нощ, материя - дух се познават, защото са противоположни. А едно нещо, което има необходимост от друго, противоположно нещо, за да се познае, не може да бъде творец.

Човек занимаващ се с изкуство не е сходен със своето изкуство. Майсторът не може да бъде сходен с къщата, която е построил. В противен случай се изпада във влизаща в противоречие с логиката глупост, според която даденото нещо е то и не е то.

9. В някои случаи не се получава резултат, макар че са налице всички причини, а в други случаи се получава, без да са налице всички причини

Има случаи, в които всички причини са налице, но не се получава резултат, поради това че причините не притежават необходмата сила за реализирането на резултатите. В други случаи резултатът се получава, без да са налице всички причини. Всичко това идва да покаже, че получаването или неполучаването на даден резултат е в зависимост от предпочитанието и волята на един притежаващ съответна сила и възможност Творец, който може да бъде само Аллах, да Му се слави името.

10. Човекът, който заема най-високо стъпало между всички причини, живее в нескончаеми нужди, а властта му е нищожна

Човекът е най-издигнатият и най-способен между причините. Предметите и събитията служат на него. С ума, съзнанието и волята си той е привилегировано същество. Въпреки всичко човекът все пак си остава най-безпомощното, най-безсилното и най-нуждаещото се създание. В някои случаи той бива побеждаван от някакъв си микроб, в други случаи се принуждава да се признае за победен от най-нищожната причина. Потребностите му са безкрайни и е съвсем безсилен. Към коя причина може да протегне ръка за помощ и към кого може да се обърне с молба за задоволяване на безкрайните си нужди, след като е известно, че той е най-издигнатият между причините...?!

Да, има към кого да се обърне с протегната отворена ръка: към Всевишния Аллах, да Му се слави името, който с Всемогъществото си върти причините като зърната на броеницата.

Tweet

Whatsapp