Законите кадер (съдба), каза (предопределение) и ата (милосърдие, благоволение, благодеяние)
КАЗА означава вписани от Аллах отсъдени съдби в Левх'и Махфуз (главната книга) и доброволното им изпълнение от рабите, когато им дойде времето.
АТА е дума, дошла от арабския език. Нейният корен значи даване и означава благоволение, благодеяние, награда от страна на Аллах.
Освен Левх'и Махфуз Аллах си има една друга книга - тъй наречената Левх'и Махв ве Исбат. Аллах задрасква което пожелае в нея, прави го невалидно и оставя в сила онова, което Той реши. Тя е равна на главната книга. В знамението на сура Гърмът, (13/39) е казано, че така се нарича книгата, в която Аллах (да Му се слави името) променя някои от оценките в главната книга и отменя изпълнението им.
Законът Ата отменя закона Каза (предопределение). Така например, ако някой раб на Аллах, който е в навечерието на изпълнението на взето решение на Аллах, на него да му се случи злощастие, съумее да спечели благоволението на Всевишния с някоя молитва или добро дело, Той ще отмени изпълнението на това наказание.
Ако например някой раб на Аллах е излязъл от къщи с намерение да посети някое греховно заведение, Аллах решава да му съдейства да изпълни намерението. Но впоследствие, поради дадена постъпка на този раб, която се е харесала на Аллах, например две пролети сълзи в късната нощ или решението му да закара с кола приятеля си на проповед в добра компания се харесват на Аллах. И той отменя предвидената злополука, изкарва насреща му някой, който да го заведе не там, където е тръгнал, а в розова градина и заслужено отменя наказанието му. Ето тази смяна с причина и без причина на отсъдените от Аллах грехове и отменянето на предстоящата злополука е милосърдие, характерно за Аллах.
Ние нямаме право поради тези промени да задаваме на Аллах въпросите: "Защо въпреки решението си не е оставил онзи свой раб да извърши грях?" "Защо е предотвратил поради милосърдието си надвисналата злополука?" Той може да прояви колото си ще милосърдие, към когото поиска. Може да отправи когото си иска по правия, когото си иска - по пътя на заблудата. Това е причината, поради която всички наши добри дела се дължат на милосърдието на Аллах, всичките ни лоши постъпки - на нашите собствени придобивки (Жените, 4/79). Но много често, когато се окажем лице в лице със собствените си лоши постъпки и грехове, Аллах (да Му се слави името) ни хваща за ръката и ни спасява. Това е проява на самото Му милосърдие. Той, от една страна, предотвратява бедите и злочестите, от друга страна, не ни дава възможност да затъваме в грехове и да проявим непредпазливост. Това са величествени дарения и милосърдия към една част от рабите му, които не ги заслужават и не са достойни за тях. Ако Аллах беше създавал всичко онова, което ние сме склонни да направим, като използваме нашата воля, това би било самата справедливост и никой не би могъл да възрази. А това, че той не създава, е едно особено милосърдие и благодеяние, както често се подчертава в Корана. Аллах (да Му се слави името) свързва унищожението на различните племена и народи с упоритото им ругателство, идолопоклонничество, с тиранията, насилието и несправедливостта им. Но племето Юнус, когато започнало да настъпва бедствието, което напълно било заслужило, и опасността от изчезването му станала явна, се е обърнало с молитва към Аллах (да Му се слави името). Аллах премахнал тази опасност, т.е. милосърдието му помогнало да се премахне злощастието, което било надвиснало над племето Юнус.
- Създадено на .