Добродетелта
Винаги търси нови достойнства и високи положения за духа си, който ще съществува вечно! И винаги бъди нащрек, за да не изгубиш достойнствата, които си спечелил!
***
Ако в едно общество никой не се интересува от неприличностите и от увеличаването на грозните случаи, ако красивите и добрите дела се преследват като престъпни деяния, ако влюбените в истината и добродетелите личности се унижават и потискат, ако неморалността прониква свободно навсякъде, в такава държава хората, които живеят в името на добродетелта, е по-добре да се намират в земята, отколкото да живеят на нея.
***
Качеството, оценявано високо от хората и нехаресвано от животните, е наречено добродетел. Постъпките, от които хората настръхват и се въздържат, а животните вършат без притеснение, са наречени срам. И двете определения са казани на място.
***
Силната обич към висши понятия като религия, народ, родина, чест и държава е достояние на хората с храбър дух. Те не погазват и не позволяват да се погазят цитираните висши ценности, а в случай на необходимост, такива хора без колебание жертват душите си за тях. Ала лишените от висок дух нещастници, смятат това за безумие.
***
Дори в някои положения и условия добродетелта да причинява загуби, тя си остава добродетел. Да се гледа с унижение на добродетелната постъпка и чувството на разкаяние заради нея, винаги е несправедливо. Вредите, причинени заради акт на добродетелност, трябва да се отстраняват пак чрез добродетелни постъпки.
***
Добродетелта е състояние на духа, в което не се отдава значение на заслужената почит, а горделивостта, – в което се очаква незаслужено уважение. Когато добродетелта говори, горделивостта се скрива в прегръдките на егото и с мъка започва да слуша.
***
Споменаването с добро на видните ни предци в миналото е тяхно право, а от наша страна, това е израз на признателност. Защото те са като корени, които придават благородство на народа. Опитите за тяхното унищожаване означават внушаване на страх у народа от достойното му минало и откъсването му от него.
***
Хората, които оценяват спечелената с право слава и говорят за нея с почит, някой ден непременно ще бъдат споменати с уважение. А онези, които искат да станат известни, като критикуват и принизяват славата, се сдобиват с много лоша популярност.
***
Да познаваш себе си е далновидност, а да виждаш себе си е слепота. Който познава себе си, се доближава както до Всевишния, така и до народа, а, който вижда себе си, се откъсва от всичко, освен от егото си.
***
Извличането на поука от грешките в миналото, подлагайки ги на преоценка; опрощаването в известна степен на историческите личности и прекратяването на обсъжданията, свързани с тях, е разумна постъпка. А очернянето на миналото и на историческите личности е глупост.
- Създадено на .