Толерантността и диалогът от гледна точка на Kорана и сунната
Тълкуванията на Свещения Коран показват, че в него винаги за основа се взимат прошката и толерантността. В Сура Фуркан „рабите на Всемилостивия” са описани с думите: „Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават];” (Коран, 25: 63), „И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно.” (Коран, 25: 72). А в Сура Касас горните знамения получават следното тълкувание: „И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него и казват: “Нашите дела са си за нас, а вашите за вас. Мир вам! Ние не желаем да общуваме с невежите.” (Коран, 28: 55).
Общият смисъл, който можем да извлечем от цитираните коранични знамения, е следният: когато истинските раби на Аллах се натъкнат на празнословие, безсмислени и грозни думи и постъпки, те в никакъв случай не изричат неприлични думи и отминават подобни ситуации с великодушие. В Сура Исра се казва: „...Всеки постъпва по свой начин.” (Коран, 17: 84). Така че и те действат съобразно характера си. Характерите на героите на толерантността са благи, великодушни и търпеливи. Когато Всевишния изпратил пророка Муса (Мойсей), мир нему, и пророка Харун (Аарон), мир нему, при Фараона, който се провъзгласил за бог, им заповядал да бъдат толерантни в думите и в отношението си към него, и да му говорят благи слова (Коран, 20: 44).
Възвишеният живот на Гордостта на човечеството отначало докрай протекъл около опрощаването и толерантността. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се отнесъл толерантно и дал прошка дори на Ебу Суфян, който през целия си живот го подлагал на различни мъчения. До такава степен, че когато била завладяна Мека, Ебу Суфян рекъл: „Все още в главата ми има редица съмнения”, но въпреки това Пратеника на Аллах повелил: „Както подслонилите се в Кааба са в сигурност, така и подслонилите се в дома на Ебу Суфян са в сигурност”. Така поставил наравно сигурността в дома на Ебу Суфян и сигурността в Кааба.[1] Според скромното ми мнение за седемдесетгодишния Ебу Суфян, чиято горделивост, себелюбие и лидерски чувства се превърнали в част от природата му, тази толерантна постъпка на Пророка, мир нему, е била по-ценна, отколкото да получи купища злато.
Свещеният Коран повелява на нашия Пророк, който е изпратен като милост на световете, при изпълнение на световната пророческа мисия да взима за основа толерантността и диалога. Освен това в следното коранично знамение се дават наставления за общите положения, обединяващи мюсюлманите и хората на писанието: „Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” (Коран, 3: 64).
Да, Коранът повелява на вярващите, чиито сърца са изпълнени с вяра и щастие, да опрощават и да бъдат толерантни, дори към онези, които не вярват в отвъдното и да отворят обятията си за тях. Има още едно коранично знамение, чиято валидност не е отменена и следователно смисълът му важи по всяко време: „Кажи на вярващите да прощават на онези, които не очакват дните на Аллах, но Той ще въздаде на всички хора, каквото са придобили!” (Коран: 45: 14).
Да, всеки, който се е поставил в служба на любовта, който смята, че горните знамения се отнасят за него и който се стреми да се присъедини към праведните раби на Аллах, е длъжен да демонстрира търпеливо и толерантно отношение към хората срещу него, именно защото са хора, без да очаква нищо в замяна. Ако човекът срещу тях потвърждава единността на Аллах, той заслужава подобно отношение, защото е вярващ, а ако изпълнява и религиозните си задължения – защото е мюсюлманин. Хората на любовта трябва да се ръководят от принципа на Юнус Емре, който гласи: не вдигай ръка, когато те ударят; бъди като ням, когато те ругаят; не се обиждай, когато наранят сърцето ти.
[1] Ebu Davud, Harac, 25.
- Създадено на .