Образът на исляма пред света
Отрицателната концепция на Запада относно исляма се корени назад в миналото. Смятам, че когато за пръв път се срещнали с исляма, не войските и пълководците, а влиятелните идеолози подходили предубедено към ислямската религия, вместо да осмислят истината за нея и да я тълкуват правилно. Такова е било отношението им и те обявили война на исляма. Ако били изследвали основните принципи и начала на религията, навярно нямало да постъпят така. Що се отнася до различните разбирания, начинът на интерпретиране на времето и условията е довело до промени в исляма от гледна точка на положенията, поддаващи се на тълкувание и като резултат се появил афганистанският и иранският модел. Според мен нито споменатите два, нито моделите в държави като Саудитска Арабия и Сирия не бива да ни заблуждават.
Въпросът има и друга страна, свързана с упорството, произтичащо от фанатизма на църквата. Впрочем може да се каже, че в началото на века църквата в известна степен е станала по-умерена. Дори е реално да се твърди, че тази умереност обещава важно развитие в бъдеще. Но винаги ще има и погрешни разбирания.
Понеже западните мислители, изследователи и ориенталисти изхождат от опозицията „християнство – ислям”, „ние и те” и акцентират върху този въпрос, откриването на недостатъци става неизбежно. Именно тази опозиция винаги е била пречка за Запада правилно да опознае Изтока.
Какво е необходимо да се направи в това отношение е отделен въпрос. Разбира се, част от проблема засяга и мюсюлманите. В отделни периоди те са тълкували исляма според условията, в които се намирали, според собствените си чувства, дори според личните си интереси – това може да се види от събитията, случили се напоследък в Турция, – което е довело до съществени грешки.
Онези, които се дразнят от идеята за толерантност
Възможно е чувствата и страстите наистина да изместят правилното мислене и правилното разсъждение. Някои влизат в противоречие с принципите на истинската логика, като смятат за логични и разумни личните си амбиции. Понеже на пръв поглед това противоречие изглежда в рамките на логичното и разумното, или се представя така чрез диалектиката, в заблуда изпадат както мислещите по този начин, така и масите, на които въздействат.
След като е дошъл моментът, искам да споделя свой спомен. Веднъж когато ставаше дума за толерантност, мой стар приятел, наш близък, с когото дори дълго сме били в близки отношения, ми рече: „Много смекчавате атмосферата, рушите у хората чувството на ненавист в името на Аллах. Не остават никакви прегради и пропасти.” Всъщност това е погрешно разбиране. В основата си поведението ни спрямо хората, които определяме като неверници, е насочено срещу самото богоотрицание и съдружаването като качества и неморалното, което подобни качества водят след себе си. Да си против самото неверие е едно, а да си против отделната личност е съвсем друго. Двете неща не бива да се смесват.
Преди всичко трябва да споменем, че омразата и ненавистта не са религиозно задължение. Второ, ако се изразим съгласно принципите на реториката, позиции като противопоставянето и защитаването може да носят както буквално, така и преносно значение. Например, възможно е да ви дразни нечий лош навик. Това противопоставяне е условната страна на проблема. Истинската страна са усилията ви да откажете този човек от лошия навик. И в обичта е така. Ако в сърцето е налице истинска обич, враждебността е символична. Обичта налага да поправяте чертите, които не ви харесват у обичания човек. Смятам, че мюсюлманите ще заемат страна и непрекъснато ще изпитват ненавист, омраза и завист срещу „другите”, защото не се познава именно тази тънкост на проблема.
Мисля, че днес в различни региони на ислямския свят страстта и чувствата частично са приели образа на разума. Религията се тълкува през призмата на страстите и чувствата, а не в границите, начертани от Всевишния, нито съгласно критериите на логиката.
Един изтъкнат тълкувател на Корана в нашето съвремие казва: „Законите, принципите и нормите, които Коранът е предложил на човечеството, са потвърдени от разума. В него няма раздел, който да противоречи на разума”. В такъв случай, ако проблемът бъде тълкуван под въздействието на чувствата и страстите, естествено идеята за напътването ще изчезне и всеки ще се бори за личното си убеждение, следвайки чувствата и страстите си.
Да, от една страна, на Запад съществува такава теза, а от друга, е налице тълкуването на религията според личните чувства и страсти на хората. Между другото, някои правила на религията се спазват, но пак под влиянието на чувствата и страстите, а не под въздействието на откровението и желанието за напътване...
Превръщането на злините в добрини
Повелите на Аллах трябва да се разглеждат от гледна точка на спечелване на благоволението Му. Дори когато постъпва в рамките на позволеното, човек трябва да търси волята и благоволението на Всевишния. Защото намерението превръща злините в добрини и добрините в злини. Понякога е възможно да извършите постъпка, която смятате за добра, но Всевишния да не е доволен от нея, ако мястото и времето не са избрани правилно или въобще няма нужда от нея в дадения момент. Така ще сте сторили злина във време за добрини. Това са деликатни теми.
В началото Западът се отнася предубедено към исляма. И понеже не липсват поводи, потвърждаващи идеите, убежденията и мислите на западните хора, ненавистта е подхранвана по някаква логика.
Появява се някой, който изтъква, че посочва правилното решение за Алжир и се предприемат мерки съгласно това. В Сирия някой казва нещо друго и се вършат съвсем различни неща. В Бангладеш и Кашмир се действа по същия начин. Тогава на Запад казват: „Ето, видяхте ли, ние не ви ли казахме?” и продължават да хвърлят кал.
Когато наши близки познати осъществили първата си среща с будистки монаси, първоначалната им реакция била съпроводена от думите: „Това не е ли онази войнстваща религия?” Така се гледа на исляма. Неизбежни обстоятелства може да доведат до военни действия. Следователно задължително трябва да има правила и закони в това отношение. Ако обстоятелствата превърнат войната в неизбежна и военните действия се водят без никакви правила и закони, ще се стигне до страшни и невъобразими трагедии. Понеже в Библията не са предписани правила за водене на война, кръстоносците причиняват насилия, без да се съобразяват с никакви закони и принципи. Ако са обесили седемдесет хиляди души в горите, нахлувайки в земите на Палестина, това преди всичко е било насилие в резултат на беззаконието. Второ, през определен период от време войната била единственото валидно средство в международните отношения. Всичко се решавало на бойните полета. Въпреки че не се повелява нито в исляма, нито в християнството, войната сякаш била неизменна част от живота на народите. Днес обаче, както се изразява един съвременен мислител, контактите с цивилизованите хора трябва да се осъществяват по пътя на убеждението. Щом се твърди, че живеем в епоха на цивилизованост, в такъв случай контактите трябва да се градят на основата на науката, обмяната на идеи и съвместните разговори и да се търсят решения на проблемите в тези рамки.
Да се съди за исляма, който по своята същност е религия на милосърдието, като се гледа единствено от този ъгъл, т.е. като се отъждествява с войната и конфликтите в положителен или в отрицателен смисъл, е напълно погрешно. Но за жалост събитията, които протичат в света, се представят чрез интерпретации, потвърждаващи убежденията на онези, които искат да го виждат и оценяват по този начин. Да, някои несъобразителни хора не знаят кога, с кого по какъв начин да се отнасят. Тоест заради грешен стил на поведение се вършат погрешни действия и в крайна сметка ислямът се показва в лоша светлина.
Гледната точка на Запада за исляма
Може да се каже, че днес Западът търси покровителство в различни опорни точки. Ала някога контактите ни със Запада се осъществявали чрез духовните ни наставници, т.е. с дервиши, мъдреци и борци за святи идеали. Смятам, че ако се подходи по същия начин, това ще бъде посрещнато добре. Но ако се опитате да реализирате подобен контакт с войска и груба сила, ще ги провокирате. Да, ако кажете: „Дойдохме тук и се обособяваме в нов квартал, строим джамия, ще организираме и курсове за изучаване на Корана”, тогава е възможно у тях да възникнат известни опасения спрямо вас. Но ако успеете да им покажете някои истини чрез универсалните човешки ценности и с хуманността си, която ислямът високо цени, в крайна сметка хората на Запад също са човеци и ще открехнат вратите си донякъде, и няма да демонстрират онази грубост и твърдост, както в миналото.
От тази гледна точка аз от сърце исках Турция да стане членка на Европейския съюз. Защото това е смирено общуване, мирна интеграция и обединение, което няма да породи съмнение в тях и ако успеем да намерим възможност за изтъкване на своите идеали в рамките на това единство, по-точно, ако хората, желаещи да споделят своите ценности, намерят такава възможност, историческите грешки ще останат в границите на миналото или може да се интерпретират от нова гледна точка. Но това са само очаквания и надежди. Ако бъде намерен правилният метод обаче, редица проекти може да се реализират. Важното е да изтъкнем, че сме хора на любовта и да се проникне в сърцата чрез езика на любовта. Религиозните права се отстояват в рамките на демократичните принципи. Впрочем погазването на тези права в демократична страна е немислимо. Ако се налага построяването на джамия за отслужване на молитвите и училище за религиозно образование, и това може да се поиска. Всичко това може да се осъществи, без да се нарушават законите, чрез демократични и добронамерени взаимоотношения и стъпки.
Казано накратко, ислямският свят трябва отново да възроди собствения си стил, който е изгубил, или да преразгледа и ревизира настоящия си стил на поведение. В противен случай онези, които някога са търсели опора в собствената си религия, днес може да се опрат на силата, както и на цивилизацията, високите технологии, индустрията, и да използват широките си възможности, и тогава биха потискали ислямския свят, а ние завинаги ще останем „другите”.
- Създадено на .