Формирането на цивилизациите
„Формирането” на дадена цивилизация не се основава единствено на избора и волята на хората. Напротив, с течение на времето цивилизациите преминават през процес на „присаждане”. Защото всяко общество достига своя етап на интелектуална зрелост, след като премине през етап на първобитност. В тези периоди хората или заимстват принципите си от готови източници като Тората, Евангелието и Корана, които са плод на откровение, или с времето изработват собствени морални и социални правила и норми. След този етап обществата достигат до други мащаби, сливайки и сплотявайки се с останалите чрез различни пътища като окупиране, инвазия или завладяване. Но е възможно да съществуват и положения, възпрепятстващи подобно сплотяване, наложени от правилата на дадена религия чрез определени забрани в това отношение. Например юдаизмът не е успял да излезе извън рамките на конкретния народ, въпреки че е разпространен на много места по света. Защото в основата и начина на формиране на юдаизма лежат расови разбирания. Въпреки това, ако юдаизмът е имал привърженици, сериозно взаимодействие в името на разпространението му липсва, понеже е държан в строги рамки навсякъде по света. Достопочтеният Месия (Иисус) също бил изпратен при своя народ и изпълнил мисията си само сред него, но християнството отправило универсално послание към всички хора и от тази гледна точка е претърпяло промени в много отношения – от разбирането за богослужене до религиозните ритуали. В процеса на тези промени християнството се повлияло от господствалите преди него религии. Подобни промени в идейния свят на народите са настъпвали, разбиранията им за цивилизация и културите им също били повлияни, независимо дали това се осъзнавало или не. Затова е много трудно между цивилизациите да се прокарат граници, подобни на тези между държавите.
Процесът на взаимодействие при изграждането на ислямската цивилизация
Такова взаимодействие е имало и по време на Османската държава. Защото в онзи период върху огромна и етнически пъстроцветна територия от 22 милиона кв. км – най-мащабните граници, достигнати от османците, само пет процента от общото население били чистокръвни турци. Разбира се, по време на тази експанзия е имало сериозно взаимодействие между културите. Следователно днес ние притежаваме богато културно наследство, синтез от културите на византийците, елините, хуните, хетите, и от вярата, морала и обичаите на селджуците и османците. От тази гледна точка идейните архитекти и мислителите, които планират да изградят нов свят в бъдеще, дори да използват само нашите ценности като автентични извори, в тях ще открият заемки както от минали цивилизации, така и от сегашните нрави и обичаи. Всъщност ислямът не се обявява против подобно взаимодействие. Например по времето на халифа Осман, Аллах да е доволен от него, след навлизането на мюсюлманите в Дамаск, който бил византийски град, в много отношения – от начина на хранене до дворцовите обноски – в живота им изведнъж настъпили големи промени. Вероятно те били възприети от тогавашното общество, понеже не били вредни или не противоречали на ислямските принципи и закони. Защото ислямът е универсална религия, която прегръща всички хора и там, където се е утвърдил, е запазил всички норми, които не противоречат на същността му, като ги е усвоил и включил в ценностната си система. Макар и някои деспотични методи на управление, прилагани във времето по модела на други държави или империи, да са срещали недоволство, поначало част от вижданията за цивилизация и разбиранията за култура и начин на живот още тогава започнали да проникват сред мюсюлманите.
Следователно ако в бъдеще възникнат нови структури в името на нова цивилизация, всички те ще се изградят, следвайки своя естествен път на развитие. Защото няма да успеем да пресеем или да подбираме едно по едно всички компоненти, внедрени в културата ни. Някои нрави ще продължат да съществуват въпреки нас и сред тях може би винаги ще има елементи, носещи отпечатъка на византийската, римската, гръцката и други култури, независимо дали ги знаем или не. Но тук се налага да отбележим едно важно обстоятелство и то е, че трябва да се прояви изключително внимание спрямо ценностите, които ще заимстваме от другите култури, за да не тласнат обществото към противоречия и кризи от гледна точка на основните принципи на собствения ни морал и култура.
В настоящия момент тюркския свят, който се разпростира върху широки географски територии подобно на някои държави и народи и особено Турция, изглежда е решена да осъществи нова промяна и да изгради нова цивилизация. Тази решимост може да бъде окачествена и като мечта на някои хора за бъдещето. Но дори и да бъде определена като мечта, дори и да бъде само мечта, ние заедно с архитектите и строителите на нашата цивилизация виждаме бъдещето като светла бъднина, изпълнена с празнична радост и вярваме, че рано или късно отново ще изградим цивилизация на любовта, обичта, състраданието, милосърдието и знанието със съживяващото вдъхновение на толерантността и диалога, под чиято сянка човечеството ще изживее още един златен век.
- Създадено на .