Какво е значението на думата „толерантност” според Фетхуллах Гюлен?
Думата „толерантност” произлиза от латинското „tolerare” и означава търпя, понасям, допускам, разрешавам, одобрявам. В турския език се изразява с думата „хошгьорю”, а в арабския – с „мусамаха”. Може да се каже, че думата толерантност означава и уважение към вярата и мислите на останалите хора.
По различно време в различните държави, религиите и народите тълкували толерантността по различен начин в зависимост от политическата система и религиозните ценности. Не може да кажем, че съществува толерантност в световен мащаб. Например понятието за „другия” се е променяло между мюсюлманите и християните в зависимост от епохата. И това е довело до влошаване на взаимоотношенията помежду им.
Колкото до мнението на Фетхуллах Гюлен, може да кажем, че според него толерантността се гради на основата на обичта към човека и на прошката. Тя е път към общуване с майката, бащата, децата, приятелите, враговете. Гюлен подчертава, че това не са негови мисли. Толерантността е характерен белег на исляма<![if !supportFootnotes]>[1]<![endif]> и е отговорност на всеки вярващ. Всички пратеници от Адам, мир нему, до Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, са отразявали това възвишено качество. Те отразяват морала на Всевишния, Който повелява: „Моето милосърдие обхваща всяко нещо” (Коран, 7: 156) и „несъмнено милосърдието Му е повече от яростта Му.”<![if !supportFootnotes]>[2]<![endif]> Нима се очаква нещо различно от исляма, коренът на който означава мир, сигурност, покорство, безопасност и спокойствие. Затова и противоположното понятие на толерантността е ненавистта. Ненавистното отношение към хората и отъждествяването на една система, основана на сигурността и доверието, с тероризма означава, че не се познава същността на исляма.<![if !supportFootnotes]>[3]<![endif]>
Според Гюлен, толерантността не означава адаптиране към останалите, да се мисли и живее като тях, или отказване от собствените ценности.<![if !supportFootnotes]>[4]<![endif]> Напротив, толерантността означава приемане на другия такъв, какъвто е и умение за добро отношение към него.<![if !supportFootnotes]>[5]<![endif]> Тук може да бъде зададен и въпроса: задължени ли сме да съжителстваме добре с останалите? Както подчертахме по-горе, Всевишния е отредил ние да бъдем различни и това е нашата съдба. Невъзможно е мислите, чувствата и вярата на хората да бъдат еднакви. Следователно ние сме длъжни да следваме пътя, който съдбата ни е отредила. Вместо да се борим и да изразходваме енергия за премахване на различията, трябва да се стремим да приемем различията и да търсим пътища за съвместно съжителство. С други думи, пред нас има два пътя – или ще спорим, ще се конфронтираме и воюваме, или ще се помирим. Толерантността означава да изберем пътя на помирението.
<![if !supportFootnotes]>
<![endif]>
<![if !supportFootnotes]>[1]<![endif]> Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 135
<![if !supportFootnotes]>[2]<![endif]> Ahmet b. Hanbel, Nusred, 2: 257
<![if !supportFootnotes]>[3]<![endif]> Gülen, Fethullah, а.g.e., s. 52-53
<![if !supportFootnotes]>[4]<![endif]> Gülen, Fethullah, Işığın Göründüğü Ufuk, İstanbul, 200, Nil Yayınları, s. 212
<![if !supportFootnotes]>[5]<![endif]> Gülen, Fethullah, İnsanın Özündeki Sevgi, s. 141
- Създадено на .