Има ли Пратеника на Аллах други споразумения с юдеите и християните, освен това в Медина?

Друго историческо споразумение на Пратеника на Аллах е това с християните от Неджран, в което лично Пратеника им разрешил да се молят в техния молитвен дом.^{<![if !supportFootnotes]>[1]<![endif]>} В споразумението се споменава: „Няма да бъде променяна длъжността на свещениците, няма да им се забранява да пътуват, няма да се разрушават молитвените им домове и няма да се присвояват и да се превръщат в молитвени домове за мюсюлманите.

Който пренебрегне тези условия, нарушава повелята на Аллах, противоречи на Пратеника и обръща лице от закрилата на Всевишния. Няма да бъде вземан данък от свещениците и служителите в храмовете и от онези, които са се отдали на молитва към Всевишния. Никой няма да бъде насилван, ако е избрал християнската религия, „с хората на Писанието се съревновавайте само в добрини”, и където и да бъдат те, ще бъдат защитени и никой няма право да ги нарани. Ако една християнка се омъжи доброволно за мюсюлманин, съпругът трябва да се съгласи с вярата й, и няма да я възпрепятства в извършването на религиозните й задължения. Който не спази тези правила и оказва натиск над съпругата си по отношение на религията; не спазва обета си към Аллах и се обявява срещу споразумението с Пратеника, се смята за лъжец. Ако християните се нуждаят от помощта на мюсюлманите за ремонт на църква или манастир или от друга помощ, мюсюлманите трябва да им помагат и християните няма да им останат задължени за помощта. Ако им помогнете за религиозните им потребности, ако спазвате обещанието към Пратеника, ще бъдете възнаградени с благоволението на Всевишния Аллах.”^{<![if !supportFootnotes]>[2]<![endif]>}

Има и споразумения с жителите на Йемен и Бахрейн, в които се споменава, че всеки е свободен да изпълнява религията си, няма да се разрушават църквите и няма да се сменят свещениците и епископите.^{<![if !supportFootnotes]>[3]<![endif]>}

Тези споразумения могат да се тълкуват от политическа гледна точка. Но както и да погледнем, виждаме, че исляма ясно посочва правата и взаимоотношенията с хората на Писанието. Ако с две думи може да определим тълкуването на исляма за хората на Писанието, може да кажем, че те „не са врагове”. Те са хора, които могат да живеят, където пожелаят и да изпълняват своите религиозни, национални и културни традиции. Достатъчно е да спазват моралните и човешки норми, и политическите и правни закони, които са одобрени взаимно.

<![if !supportFootnotes]>

<![endif]>

<![if !supportFootnotes]>^[1]<![endif]> İbn Hişam, Ebu Muhammed Cemaluddin, es-Siretu’n-Nebeviyye, Kahire, 1413/ 1992, II, 507; İbn Sa’d, Muhammed b. Sa’d, et-Tabakatü’l Kübra, Beyrut, I, 357

<![if !supportFootnotes]>^[2]<![endif]> Hamidullah, Muhammed, el-Vesaik, s. 124-126

<![if !supportFootnotes]>^[3]<![endif]> Belazuri, Ahmet b. Yahya, Futuhu’l Buldan, çev. Mustafa Fayda, Ankara 1987, s. 99-113

Tweet

Whatsapp