7. Според Корана мирът или войната е по-важна във взаимоотношенията с немюсюлманите?
В исляма на първо място стои не войната, а обичта, мира, разбирателството и толерантността. Войната се предприема при крайни обстоятелства, когато няма друг възможен изход от ситуацията. Причината за война може да бъде нападението на врага, който е заплаха за богатството, вярата, родината и живота; нарушаването на сключено споразумение или борбата за премахване на деспотизма. Знамението „И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, ала не престъпвайте!” (Коран, 2: 190) ясно подчертава този факт.
Основно правило във войната е да не се престъпват поставените норми: „О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах – свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела!” (Коран, 5: 8). Според Рази, това знамение е общовалидно. В него се повелява справедливо отношение към другите, дори те да нанасят вреди и да престъпват нормите, и се забранява неправдата и жестокостта.<![if !supportFootnotes]>[1]<![endif]>
Освен това, повеляването на одобряваното, известяването на религията и благите слова не се използват само при проповядването на исляма, а са част от морала на мюсюлманина. Когато четем за живота на пратениците, споменати в Свещения Коран, виждаме, че пътят е един. Задачата на всички пророци била само да известяват религията с благи думи, без да насилват хората (Коран, 10: 99, 34: 27), защото е важно те сами да се убедят в истината (Коран, 29: 61). Пророк Нух, пророк Лют, пророк Муса, пророк Салих, пророк Юсуф и пророк Ибрахим не се отказали от обичта и толерантността, въпреки че собствените им племена им причинили много мъки и страдания. На пророк Муса му е повелено да се обръща към Фараона с благи думи (Коран, 20: 44), въпреки че пророк Иса извършил толкова явни чудеса пред племето си, хората пожелали трапеза от небето и замисляли да го разпнат, но великият пратеник отправял зов за тях (Коран, 4: 118). Всички тези истини са споменати в Свещения Коран и всички те доказват, че се набляга не на войната, а на мира, обичта, толерантността и опрощението.
Ако изследваме живота на Последния Пратеник няма да срещнем нещо по-различно. Известно е, че Пратеника на Аллах раздавал от събраните пари в хазната на хора, които биха обикнали исляма, а и дори на неверниците, за да е сигурен, че няма да му навредят. Въпреки че в продължение на двайсет и две години Пророка и вярващите били подлагани на различни мъчения и изтезания, след превземането на Мека, той им простил, не им взел богатството и не пленил никого от тях. Когато всички жители на Мека очаквали смъртните си присъди, Пророка на исляма, който е еталон за подражание, им казал това, което пророк Юсуф е казал на братята си: „Няма укор днес към вас! Всички сте свободни.” <![if !supportFootnotes]>
<![endif]>
<![if !supportFootnotes]>[1]<![endif]> Razi, Tefsir, III, 560
- Създадено на .